Решение № 251 от 10.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 307/2025
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Пламен Калинов Кучев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
- чл. 49 · Закон за защита на животните
- чл. 50 · Закон за защита на животните
- чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Враца, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20251400500307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 254/22.04.2025 г. по гр. д. № 3750/2024 г. на Районен съд – Враца е осъдена Община Враца, с БУЛСТАТ ***, представлявана от К. К. - кмет, да заплати на Ц. Г.
П., с ЕГН **********, от ***, сумата от 2 020,40 лева, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на инцидент, при който на 13.07.2024 г. около 13,00 часа, в близост до входа на централното управление на "Водоснабдяване и канализация" ООД в *** била ухапана от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2024 год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 10 102,07 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Община Враца да заплати на Ц.
Г. П. сумата от 513,82 лева, представляваща направените разноски по делото, съобразно уважената част от иска. С решението е осъдена Ц. Г. П. да заплати на Община Враца, сумата от 120,00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Ц. Г. П.. Жалбоподателката обжалва решение № 254/22.04.2025 г. по гр. д. № 3750/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, в отхвърлителната част, а също и в частта, с която са присъдени в нейна тежест разноски.
1
Съдът неправилно, незаконосъобразно и необосновано приел, че справедливото обезщетение за причинените на Ц. Г. П. неимуществени вреди възлиза само на сумата 2 000,00 лева. Същото било валидно и за отхвърлянето на претенцията за имуществени вреди в размер над 20,40 лв.. Ц. П. търпяла значителни по интензитет болки и страдания непосредствено след инцидента и през възстановителния период. Мекотъканните увреждания от своя страна създали затруднения в основните функции на долния ляв крайник, видно от показанията на свидетелката Д. Д.. От свидетелските показания и СПЕ ставало ясно, че ищцата не се чувствала добре психически след инцидента. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че кучето нападнало ищцата от засада и проявило агресия, което било видно от броя и характера на причинените наранявания. Решаващия съд не обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства и заключенията на вещите лица. Необсъждането им довело и до необосновани изводи на съда, което било съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението било постановено при нарушение на основният принцип на Законност закрепен в чл. 5 от ГПК - Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. На първо място определения от PC Враца размер на претърпените неимуществени вреди от П. от 2000лв. не можел да бъде приет като справедлив. Преценката на определянето на размера на неимуществените вреди се основавала на конкретните обстоятелства и имала за цел да компенсира действително претърпените страдания от пострадалия. Цитира съдебна практика в подкрепа на доводите си. Моли да се вземе предвид, че се касае за жена, която към датата на инцидента е била трудово ангажирана като учителка. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането Цитира съдебна практика в подкрепа на изложеното. Болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането от страна на ищцата - неочаквано и непредизвикано ухапване от агресивно безстопанствено куче в градска среда, в централната част на града в близост до дома й, в светлата част на денонощието, по обед, причинили му освен болки и неудобства от засягането на телесния му интегритет на публично и оживено място, така също и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от непредвидимите действия на животното;
2 болките и страданията при възстановяване от травмата; периоди на възстановяване, препятствана е и възможността да полага труд, което е наложила пенсионирането й, а и я е поставило в невъзможност да преподава след пенсия; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалия, както и безспорното им негативно отражение върху психиката му и в личен, професионален и социален план. По категоричен начин по делото се доказало реализирането на инцидента по описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищцата, които й причинили сочените имуществени и неимуществени вреди. Причинено било разстройство на здравето на ищцата предизвикващо болки и страдания. PC - Враца неправилно отчел характера и степента на полученото увреждане, интензивността и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, фактът, че увреждането е съпроводено със силни болки и страдания и с ограничаване възможността за движение, което довело до трайно нарушаване на обичайния начин на живот на П.. Не било отчетено и, че предвид напредналата възраст на Ц. П. и зарастването на раните от охапването станало по-трудно и било по - продължително. Наложили се хирургични интервенции, което довело и до болничен престой с неминуеми отраженията върху начина на живот на ищеца. Районният съд оставил без значение и факта, че физическите наранявания от ухапването от кучето довели до допълнително влошаване здравословното състояние на Паралюзва, осакатявания, включително загрозявания, за което били събрани доказателства и от разпита на свидетелката Д. В. Д.. От показанията на двамата разпитани свидетели К. И. П. и Д. В. Д. се установила промяната в начина на живот на Ц. П. след инцидента, преживените болки и страдания в емоционален план, след настъпване на инцидента. От представените по делото фактури категорично се установило, че ищцата е направила разноски за лечение и медицински консумативи. Описанието на тези медицински консумативи, както и датите, на които същите са заплатени, кореспондирало с приложеното на ищцата лечение съгласно СМЕ - по характер на лечението и периоди на провеждането му. По тези съображения следвало да се обезщетят претърпените имуществени вреди в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Цитира съдебна практика в подкрепа на доводите си. Според ВКС когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост на решението. В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото те нямат отношение към процесуалните предпоставки за съществуването или упражняването на правото на иск. Неразбираемост и противоречие в мотивите на PC Враца били налице. Предявеният иск се явявал основателен и доказан в пълния му размер. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, доказването на неимуществени вреди не предполагало необходимост от установяване на всички детайлни елементи от преживените болки и страдания, а била достатъчна 3 констатацията за общото им настъпване. Следвало да се съобразят преди всичко начина на получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на П. към деня на инцидента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, наличието на обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и социално-икономическите условия в страната към релевантния момент и справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД било 10000 лв., до който размер предявеният иск следвало да бъде уважен. Иска след отмяна на решението в обжалваните части исковете да бъдат уважени в пълният им предявен размер. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Община Враца, в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно. В отговора въззиваемата страна заявява, че във въззивната жалба не се сочи наличието на новооткрити и новонастъпили факти и не се прилагат нови доказателства. По фактическата обстановка, установена по делото пред Районен съд Враца, не се спори и не се правят възражения. Въззивната жалба съдържа оплаквания относно размера на присъденото на П. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в определения от съда справедлив размер, както и за имуществените вреди за сумата от 81,67 лв. (сумата над 20,40 лв. до размера на претендираните в исковата молба 102,07 лв.). Бланкетно било посочено, че оспореното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като съдът бил стигнал до необосновани изводи поради необсъждане поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на процеса гласни и писмени доказателства и заключения на вещите лица. Подобни основания не можело да бъдат споделени. Макар и осъдително по отношение на Община Враца следвало да се посочи, че съдебното решение е постановено при цялостен и компетентен анализ на всички събрани в хода но производството доказателства поотделно и в тяхната цялост. Обсъдени били обстойно представените писмени доказателства, както от страна на ищцата, така и от страна на ответника, приети били като обективни и пълни заключенията на вещите лица по назначените две съдебни експертизи (СМЕ и СПЕ), приети и от процесуалния представител на въззивника без възражения като пълни и обективни, анализирани били свидетелските показания на доведените в съдебно заседание от ищцата две лица, единият от които неин син. По отношение на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди от въззивника, правилно решаващият състав на Районен съд Враца направил преценка на доказателствата по делото и установил, че единствено разходите за болничен престой, оформени във фактура от 16.07.2024 г., издадена от Първа частна МБАЛ - Враца ЕООД, доказва извършен от П. разход за лечение. Правилно и напълно законосъобразно съдът не приел за доказани разходи за закупуване на материали и консумативи по представените по делото пет броя фискални бонове с посочена в решението дата и стойност на всеки един от тях. Както било посочено в отговора на исковата молба, а също и в представената по делото писмена защита от страна на Община Враца, фискалните бонове били доказателство за извършено плащане, но не давали информация за това кой е извършил плащането, за кого ще се използват закупените стоки. Нямало представена фактура към фискалните бонове. Още 4 повече, два от фискалните бонове били издадени на 15.08.2024 г., т.е. повече от 1 месец след датата на ухапването (13.07.2024 г.) при посочен в медицинските документи по делото и приетото по делото заключение по назначената СМЕ оздравителен период 3 седмици.