Решение № 171 от 15.06.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 15.06.2020 г. гр.

С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На деветнадесети май

2020 г.

В открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ и секретар Диана И., като разгледа докладваното от съдията - докладчик Минчев т.д. № 193 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

В исковата молба ищецът „М.“ ЕООД посочва, че има сключен договор с ответника „А.Ф.И." ЕООД на 15.11.2018г. в гр.С.З. за доставка на стоки и продажба на изплащане. Заявено е, че с договора е регламентирано заплащането на стари техни задължения, както и срока на плащане за нови доставки /т.2 от Договора/. Сочи се, че ищцовото дружество търгува с препарати за миене и дезинфекция в селското стопанство и хранително вкусовата промишленост. Препаратите, които ищецът доставя на ответното дружество са за миене, дезинфекция за доилни инсталации и вимета. Ответното дружество поддържа и изгражда ферми. Твърди, че с ответника имат дългогодишни търговски отношения. В точка пета от цитирания по-горе договор, ответникът се задължил да заплати дължимите от него суми по фактури № 5787/19.01.2016г.за сумата 25 171,20 лв., № 6891/02.02.2017г. за сумата 17 459,88лв. N97254/08.Об.2017г. за сумата 18 547,20 лв.,№7468/15.08.2017г. за сумата 15 805,44 лв. и №7976/19.02.2018 г. за сумата 13 979,52лв. на обща стойност 91 398.24 лв. в срок до 31.03.2019г. От цитираните фактури на 11.01.2019г. ответникът заплатил само сумата 7000 лв. по фактура №7976/19.02.2018 г. Останалата част от сумата в размер на 84 398,24 лв. ответното дружество не е заплатило и до настоящия момент. Посочено е, че освен това, ответното дружество дължи и сумата от 2033.06 лв. по фактура №3662/22.12.2013г.от 17 347.20лв., сумата 744 лв. по фактура №7325/03.07.2017г. и сумата 11 456.64 лв. по фактура №8859/11.12.2018г. или общо 14 233.70лв. Така крайната сума, която дължи ответното дружество е в размер на 98 631.94 лв. Твърди се, че изброените фактури са осчетоводени, включени са в дневниците по ДДС и също така дължимия данък добавена стойност е внесен от ищцовото дружество в бюджета без да е получил плащане от ответното дружество. Моли, съда да осъди „А.Ф.И.“ ЕООД да заплати на „М.“ ЕООД сумата 84 398,24 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г. до 20.06.2019г., сумата 2033,06 лв., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до 20.06.2019г. и сумата 11 456,64 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата 98 631,94 лв., считано от 20.06.2019г. С допълнителна молба, ищецът прави следните уточнения:За сумата 84 398,24 лв.- главница - за периода 01.04.2019г. до 20.06.2019г. - лихвата за забава е 1898,86лв. За сумата 2033,06 лв.- главница - за периода 21.12.2013г. до 20.06.2019г. - лихвата за забава е 1134,93 лв. За сумата 744 лв.- главница - за периода 04.07.2017г. до 20.06,2019г,- лихвата за забава е 148,19 лв. За сумата 11 456,64 лв. - главница - за периода 19.12.2018г. до 20.0б.2019г. - лихвата за забава е 585,56 лв. Общият размер на лихвата за забава е 3767,54 лв.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че по предявените осем обективно съединени иска. По които никога не е отричал дължимостта на сумите по фактурите.

Ответникът признава иска, както следва:

- за сумата 25171,20лв. задължение по фактура №5787 от дата 19.01.2016г.

-за сумата 17894,88лв. задължение по фактура №6891 от дата 02.02.2017г. -за сумата 18547,20лв. задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г. -за сумата 15805,44лв. задължение по фактура №7468 от дата 15.08.2017г. -за сумата 6979,52лв. задължение по фактура №7976 от дата 15.02.2018г.

Представя 3-три броя платежни нареждания от дата 30.09.2019г. общо за сумата от 54398,24лв., с което дружеството е заплатило, както следва:

-сумата 25171,20лв. задължение по фактура №5787 от дата 19.01.2016г.

-сумата 17894,88лв. задължение по фактура №6891 от дата 02.02.2017г. -сумата 11332,16лв. задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г., като по тази фактура остава задължение в размер на 7215,04лв.

Остатъкът от дължимата сума по цитираните по-горе фактури, както следва:

-сумата 7215,04лв. остатък задължение по фактура №7254 от дата 08.06.2017г.

-сумата 15805,44лв. задължение по фактура №7468 от дата 15.08.2017г. - сумата 6979,52лв. задължение по фактура №7976 от дата 15.02.2018г. или общо сумата от 30000,00лв. дружеството ще заплати след вдигане на запора на банкова сметка ***, наложен по изп.д. № 20198700400320 на ЧСИ рег. № 870 И.С., съгласно обезпечителна заповед издадена по ч.т.д. № 100/2019 г. по описа на Окръжен съд гр. С.З.. Моли съда да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Оспорва исковата претенция за претендирана законна лихва посочена във второ допълнение на исковата молба и счита, че същата не се дължи. Оспорва исковата претенция за сумата 2033,06лв., ведно със законната лихва от 21.12.2013г. до 20.06.2019г. в размер на 1134,93лв. Сочи, че от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че тази претенция е по фактура №3662/22.12.2013 г. на обща стойност 17347,20лв., по която остатъка за плащане е в размер на 2033,06 лв. Счита, че тази искова претенция е погасена по давност. Претенцията за главница е погасена с изтичане на общата петгодишна погасителна давност на 23.12.2018 г., а исковата молба е внесена в съда след тази дата - 20.06.2019 г.. Претенцията за лихви е погасена с кратката погасителна давност. Признава дължимостта на сумата от 744,00лв., представляваща задължение по фактура №7325/03.07.2017г., като сочи, че е изплатена с платежно нареждане от дата 30.09.2019г. за сумата 744,00 лв.. Оспорва, претенцията за дължима законната лихва от 04.07.2017г. до 20.06.2019г. върху сумата от 744,00лв. Моли съда да се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и възложите разноските за призната част от исковата претенция в размер на 744,00лв. на ищеца. Оспорва дължимостта на сумата 11456,64лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до 20.06.2019г. - задължение по фактура №8859/11.12.2018г. за доставени на 18.12.2018г. Fink to Dip /препарат за запечатка на виме/ и Fink

Hexi Dip/ препарат за запечатка на виме/, на обща стойност с ДДС -11456,64лв., като твърди, че не е получавал такава доставка и описаните във фактурата стоки.

Посочва, че от представената като доказателства международна товарителница не става ясно, кой е получил описаните във фактурата стоки, не се почвало и лице, представител на ответното дружество, което да е получило стоките. Твърди се, че такава фактура не е осчетоводявана в счетоводството на ответното дружество. Сочи се, че ищецът - купувач е получил следните стоки, за които са издадени стокови разписки, както следва:

Стокова разписка №1244 от 26.06.2015г. за сумата от 81.60лв.

Стокова разписка №2127 от 19.12.2016г. за сумата от 44.88лв.

Стокова разписка №без номер от 28.05.2014г. за сумата от 675лв.

Стокова разписка №без номер от 16.06.2014г. за сумата от 757.92лв.

Стокова разписка №02910 от 15.12.2017г. за сумата от 696.60лв.

Стокова разписка №2156 от 22.02.2017г. за сумата от 594лв.

Стокова разписка №2517 от 18.08.2017г. за сумата от 297лв.

Стокова разписка №2336 от 25.08.2017г. за сумата от 507лв. Общата стойност на получените от ищеца стоки е 3654,00лв.

Ответникът моли, в случай, че се приеме, че дължи на ищеца суми описани в исковата молба да се направи прихващане със сумата от 3654,00лв., представляваща стойността на получените от ищеца стоки по описаните по горе в стокови разписки до размера на по-малката от тях.

По делото е постъпило становище от ищеца, в което посочва, че внесената държавна такса е в точния размер, като излага доводи. Счита, че не следва да се прилага нормата на чл.78, ал.2 от ГПК и излага съображения в тази връзка. Заявява, че е неприемливо предложението на ответната страна да изплати сумата 30 000 лв. след вдигане на запора от ЧСИ - И.С..

Сочи, че е немотивирано становището на ответника за недължимост на законна лихва. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 2033 ,06 лв., ищецът сочи, че е изпратил кредитно известие към фактура №3662 и фактура № 9835/16.10.2019г. на ответника с уточнение за остатъка на дължимата сума по фактура № 3662. Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че не е получил доставката на препарати на стойност 11456,64лв. - задължение по фактура №8859/11.12.2018 г. Ищецът твърди, че доставката е извършена от транспортна фирма „Т.-Т.“ ООД, ЕИК - *** на 13.12.2018г., което е удостоверено с подпис на получател от представител на ответника. Относно изявлението за прихващане на задълженията на ответника със сумата 3654,00 лв. счита, че такова прихващане не може да се извърши поради недължимост сумата. Сочи се, че ответникът е представил само стокови разписки за върнатите препарати и не е издавал фактури към „М.“ ЕООД. Счита, че не следва да се приемат като доказателства стокова разписка под № 1244 на стойност 81,60 лв. - не се чете дата /'получател" и „изпълнител" и стокова разписка на стойност 757,92 лв. няма номер, не се чете „изпълнител" и „получател". В случай, че има издадена фактура, ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумата 675 лв., видна от стокова разписка без номер от 28.05.2011г..

По делото е постъпил допълнителен отговор от ответника твърди, че не е получавал кредитно известие към фактури № 3362 и № 9835/16.10.2019г. и не е осчетоводявал. Оспорва претенцията на сумата 2033.06 лв., ведно със законната лихва и отново посочва, че е погасена по давност. Твърди, че не е получавал доставка на препарати на стойност 11 456,64 лв. по фактура № 8859/11.12.2018г. и счита, че такава доставка не може да се докаже с гласни доказателства.

Като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Страните не спорят относно сключването и предмета на посочения в ИМ договор от 15.11.2018 г. в гр.С.З. за продажба и доставка на стоки. Вземане на стойност 91 398,24 лв. е предмет на горепосочения договор, по силата на който ответникът се е задължил да плати сумата до 31.03.2019 г., като със същия договор страните са договорили срок за изплащане на вече извършени доставки. От тази сума ответникът е заплатил сумата от 7 000 лв. и останал задължен за сумата 84 398,24 лв..

Според заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, Фактури № 5787/19.01.2016 г., № 6891/02.02.2017 г.,№ 7254/08.06.2017 г., № 7468/15.08.2017 г., № 7976/19.02.2018 г., № 3662/22.12.2013 г., № 7325/03.07.2017 г. г. издадени от „М." ЕООД , ЕИК **, са отразени в счетоводството на „А.Ф.И." ЕООД като стоките са заприходени, ползван е данъчен кредит, посочен във фактурите, включени са в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС. Фактура № 8859/11.12.2018 г. издадени от „М." ЕООД , ЕИК ** не е осчетоводена през 2018 и 2019 г. , не са заприходени стоки, не е ползван данъчен кредит и не е отразена в дневника за покупки за посочените периоди. Съставените от „А.Ф.И." ЕООД стокови разписки: №1244 от дата „ не се чете" за 81.60 лв., №2127/19.12.2016 г. на стойност 44,88 лв.„ без номер от 28.05.2014 г. на стойност 675 лв, стокова разписка без номер г. от 16,06.2014на стойност 757,92 лв., №

02910/15.12.2017 г. за 696,60 лв.,

№2156/22.02.2017 г. на стойност 594 лв., №

2517/18.08.2017 г. на стойност 297 лв., №2336/25.08.2017 г. на стойност 507 лв. не са осчетоводени от дружеството, не са издадени фактури, в които е отчетен приход от продажба и начислен ДДС, не са включени в дневниците за продажби и справки декларации по ЗДДС за периода 2014-2019 г..

Заключението не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като компетентно и обосновано.

По делото е разпитан в качеството на свидетел лицето Н.В.Н., който установява, че работи като шофьор на “Т.Т.” - В.. На 13.12.2018 г. доставил стока на фирма със седалище в гр. С.З..

Било след обяд. Говорил по телефона със собственика на фирмата, който му обяснил къде да отида да разтовари стоката. Казал му, че е до “А.” и, че на 50-100 м от там, където бил спрял, го чакал човек с кола. След като отишъл при човека с колата, той му казал да кара след него. След около 200 м свили наляво и спрели.