Решение № 3859 от 05.08.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16115/2024
- Вид
- Решение № 3859
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 3859 гр. Пловдив, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330116115 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск е по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, по молба на К. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. И. срещу "Стик кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от *** С.Т. за прогласяване нищожността на клауза на договора за кредит от *** г. предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща ЗПК, накърняваща договорното равноправие, и нарушаваща ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на ***г за сума 1500 лева. Съдържа се клауза за предоставяне на поръчитество, отговарящо на определение условия. При неизпълнение в срок това условие се дължи неустойка в размер от 900 лв. Същата е неравноправна.
Противоречи на добрите нрави.
В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Признава се сключването на договора от разстояние и съдържащите с в него клаузи.
Оспорва се невалидността на клаузата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото 1 производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е сключен от разстояние на ***г договор за потребителски кредит за заемна сума от 1500 лева, както и, че в същия се съдържа клауза задължаваща заемополучателя да осигури обезпечение на задължението за връщане на заема чрез поръчитество, отговарящо на определение условия. Няма спор и относно предвиденото задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение.
Спорът се състои във валидността на постигнатата договорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
В случая от значение за решаване казуса е правната същност на страните по правоотношението. Ищецът е физическо лице получило заем в това качество и за задоволяване на лични текущи нужди. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно сключеният между страните договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че договора не отговаря на предвидените изисквания на специалните закони за форма и начин на външно изразяване на волеизявлението на страните предвидени в ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като формално преценен няма белези нито на писмен, нито на електронен документ.
На следващо място с оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащата се в договора уговорка, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки 2 конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в в определен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера 3 на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка по договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество Е.И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. тъй като същия не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед изобилната и трайна съдебна практика по въпросите предмет на делото. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че съдът не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС тъй като не е задължено лице по ЗДДС лице за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената адвокатска услуга в полза на доверителя следва да се осъществи от довереника при фактуриране на услугата.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за дължимост на неустойка при непредставяне на обезпечение чрез поръчителство, обективирана в договор за паричен заем от *** г. сключен между К. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***, и „Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявно от *** С.Т. като противоречаща на добрите нрави.
4
ОСЪЖДА „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б представлявно от *** С.Т. да заплати на К. А. Т., ЕГН **********, с адрес ***сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б представлявно от *** С.Т. да заплати на Адвокатско дружество Е.И., ЕИК: ***, със съдебен адрес: *** , представлявано от Е.И., сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5