Определение № 2874 от 27.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2874 гр. София, 27.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20221110212014 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 111, ал.3 от НПК.

Образувано е по писмена жалба с вх. № **************/08.09.2022 г. на жалбоподателя С. С. А. срещу Постановление на прокурор от СРП по ДП № *************/2022 г. по описа на 02 РУ и пр.пр. № *************/2021 г. по описа на СРП, в частта, с която е оставена без уважение искането на С. С.

А. за връщане в негово владение вещественото доказателство – мобилен телефон марка „С.“ модел „Ес21 ултра“ с ИМЕИ 1: *******************и ИМЕИ: 2: ******************.

Жалбоподателят излага в жалбата си твърдения за незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт. Счита, че неправилно конкретната движима вещ не му е върната. Заявява, че е собственик на вещта. Прави искане обжалваното постановление на СРП да бъде отменено, а вещта – върната в негово владение.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1.

По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата с вх. № ************/08.09.2022 г. на жалбоподателя С. С. А. е процесуално допустима – подадена е в срок, от активно процесуално и материално легитимиран субект (пострадал) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.111, ал.3 от НПК.

2.

По съществото на обжалвания прокурорски акт:

При преценката по същество на обжалвания акт съдът намира, че същия следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

1

Налице е възникнал правен спор между две правоимащи лица по отношение на инкриминираната вещ - мобилен телефон марка „С.“ модел „Ес21 ултра“ с ИМЕИ 1: **************и ИМЕИ: 2: ******************.

Спорещите за собствеността върху конкретната вещ са лицата В. Х. Й. и С. С.

А.. Двете страни заявяват, че всеки поотделно, въз основа на възникнали за тях самостоятелни юридически факти (договори за покупко-продажаби), са станали собственици на вещта. Прокурорът правилно и законосъобразно е приел, че тези лица заявяват едновременни претенции за връщане в тяхно владение на инкриминираната вещ. Прокурорът, а и наказателния съд нямат качеството на съдебна гражданска юрисдикция. Не може от тях да се прецени кой е действителния собственик на телефонното устройство. Прокурорът и наказателният съд имат ясни правомощия в наказателното правосъдие, разписани в НПК и същите не предполагат изследване по реда на ГПК кой е собственика на една вещ при едновременно заявени искови претенции на няколко лица спрямо същата. Прокурорът правилно се е позовал на чл.113 от НПК, че до решаване по реда на ГПК на гражданския спор относно въпроса кой е действителния собственик на инкриминираната движима вещ, същата не подлежи на връщане. Това е така, защото, ако прокурорът или наказателният съд върнат вещта на едно от правоимощите лица, съществува правният риск за другото лице, ако бъде признато по реда на ГПК за действителен собственик на телефона, да настъпят вреди. При това положение би се ангажирала имуществената отговорност на прокуратурата и/или на съда. Не това е целта на НПК. Съдът приема, че няма пречка всяка една от твърдящите се като правоимащи върху вещта лица да предявят един срещу друг положителни установителни искове или ревандикационни искове по реда на чл.124 от ГПК или чл.108 от ЗС и да заявят своите материални права и претенции пред гражданският съд. Едва след решаването на този граждански спор между страните със силата на пресъдено нещо за установяването на собственика на вещта, пред прокурора и/или наказателния съд ще са налице законови основания за връщането на претендирания телефон на собственика, легитимиращ се с титул за собственост, каквото е съдебното решение на гражданския съд по реда на ГПК и ЗС.

Така мотивира, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана депозираната жалба с вх. № *********/08.09.2022 г. на жалбоподателя С. С.

А. срещу Постановление на прокурор от СРП по ДП № *********/2022 г. по описа на 02 РУ и пр.пр. № ***************/2021 г. по описа на СРП, в частта, с която е оставена без уважение искането на С. С. А. за връщане в негово владение вещественото доказателство – мобилен телефон марка „С......“ модел „Ес21 ултра“ с ИМЕИ 1: *************** и ИМЕИ: 2:

*****************.

2

Определението на съдебния състав не подлежи на обжалване и протест на основание чл.111, ал.3 от НПК, поради което е окончателно.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от съдебния акт на СРП и жалбоподателя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3