Определение № 1844 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1844 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501298 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ц. П. М. и П. П. М., чрез адв. Ц. Д. Т. против Определение № 1647/09.04.2025г., постановено по гр. д. № 2711/2024г. по описа на Районен съд - Асеновград, IV гр. състав, с което е върната исковата молба, предявена от настоящите жалбоподатели, респ. е прекратено производството по гр. д. № 2711/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Сочи, че с атакувания съдебен акт съдът прекратил производството по делото поради невнасяне на депозит за особен представител на ответницата Т. А.. В тази връзка навежда, че не били изпълнени задължителните процедури за призоваване на ответницата, не били изчерпани всички възможности за връчване на книжата на ответната страна. Назначаването на особен представител било крайна мярка. Съдът следвало да опита връчване по адреса, посочен в исковата молба, а пък ако съобщението не могло да се връчи лично на адресата, то се връчвало да друго лице, съгласно да го приеме. Искането е за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 128 СК, предявена от Ц. П. М., ЕГН ********** и П. П.

М., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *** против Т. К. А., ЕГН **********, 1 с адрес: гр. *** и К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде определен режим на лични отношения между ищците и детето а. К. М., родено на 09.06.2022 г. - тяхна внучка (дъщеря на ответниците).

От приложеното по делото съобщение за връчване от 20.12.2024г. е видно, че по отношение на ответника К. П. М. е правен опит за връчване на депозираната искова молба на посочения по делото адрес, а именно: гр. ***, където връчителят е събрал данни, че адресатът не живее там. Установява се от съобщение от 31.01.2025г., след направена от съда справка в съответните регистри за постоянен и настоящ адрес, че исковата молба е връчена лично на ответника М. на адрес: гр. ***.

По отношение ответника Т. К. А.

Приложено по делото е съобщение за връчване на исковата молба до ответника Т. К. А. на адрес в гр. ***, като в разписката за връчване /на гърба на съобщението/ е посочено, че адресът е бил посетен на дата 27.12.2024г., а връчителят е отбелязал, че лицето, по събрани данни от живущите на адреса – сем. ** и сем. ***, е непознато на посочения адрес.

С оглед горното, съдът е направил служебна справка в НБДН, като с определение №5344/31.12.2024г. е указал, че исковата молба следва да се връчи на ответника на регистрирания му постоянен адрес в гр. ***.

От приложеното съобщение за връчване на исковата молба до ответника Т. К. А., на адрес: гр. *** се установява, че адресатът бил търсен на посочения адрес на 08.01.2025г., в 10:05 ч., като е отбелязано в разписката от връчителя, че по данни от лице на име П. П. – собственик на имота, на посочения адрес за връчване не живее ответникът Т. А..

С определение № 255/17.01.2025г., съдът е констатирал, че съобщението до ответника, което било изпратено на настоящия адрес било върнато в цялост с отбелязване, че лицето е непознато на адреса, а съобщението, което било изпратено на постоянния адрес също било върнато в цялост с посочване, че на този адрес не живее такова лице, които данни били събрани от П. П. – собственик. Така, след направени справки в съответните регистри, съобщението било изпратено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на адресата. От друга страна, последно регистрираният трудов договор бил прекратен. По горните съображения съдът приел, че са налице основанията на чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаването на особен представител на ответника Т. К.

А., като такъв е назначен с определение № 255/17.01.2025г., определено е и възнаграждение за особения представител в размер на 600 лв., като съдът е указал на ищеца, че следва да внесе депозита и да представи доказателства за внасянето в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай исковата молба подлежала на връщане.

Определение №255/17.01.2025г. е било връчено на ищците на дата 03.02.2025г., същото получено от адв. Т..

С определение №1647/09.04.2025г., Районен съд- Асеновград е приел, че 2 така дадените указания за внасяне на депозит за особен представител не са изпълнени от страна на ищците по делото. От друга страна производството било образувано по искова молба с правно основание чл. 128 СК, където родителите на детето били задължително необходими другари. Така на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът върнал депозираната искова молба и прекратил производството.

Съдът, след като съобрази така изложената фактическа обстановка, намира депозираната частна жалба за основателна, като мотивите за този извод са следните:

Процедурата за връчване на съобщения и призовки е подробно разписана в гл. VI, раздел I от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, ал. 2 и 3 на чл. 38 ГПК уреждат връчването по електронен адрес, а пък ал. 5 прогласява, че в случаите когато не може да се връчи съобщението по реда на ал. 1-3, то тогава съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния. От изложеното следва изводът, че посочената норма урежда принципа за поредността за връчването на призовки и съобщения, тоест първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът не бъде намерен там съобщението се връчва на настоящия, а при липсва на такъв – на постоянния адрес. Под „посочен адрес“ се има предвид адресът, който е посочен от противната страна (ищецът посочва в исковата молба адресът на ответника).

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК урежда случаите, при които ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, респ. не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В тази хипотеза връчителят следва в рамките на един месец да извърши три посещения на посочения по делото адрес, като най-малко поне едно от посещенията трябва да бъде в неприсъствен ден. Ако и в този случай не се открие ответникът или пък друго лице, на което да бъде връчено съобщението, то връчителят трябва да залепи уведомление на посочените в чл. 47, ал. 1, изр.1 места, като в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.

Ако в така дадения двуседмичен срок страната не се яви да получи съобщението, съдът следва служебно да извърши справка в съответните регистри за регистриран настоящ и постоянен адрес на адресата. Когато от справката стане ясно, че постоянният или настоящ адрес на страната е различен от този, който е посочен по делото, съдът трябва да започне процедура по връчване на книжата по настоящия адрес или постоянния, като отново следва да се спази процедурата с трите посещения. Това ще рече, че връчителят отново следва да посети новооткрития адрес, ако не успее да намери лицето следва да бъдат извършени три посещения, едно от които в неприсъствен ден, след което да се пристъпи към лепене на уведомлението /арг. от чл. 47, ал. 3, изр. 2 ГПК/. Едва при наличието на всички горни предпоставки, когато в двуседмичния срок ответникът не отиде да си получи 3 книжата, тогава се прилага фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобщението се смята за редовно връчено, като съдът назначава особен представител на разноски на ищеца.

От материалите по делото се установява, че е бил направен опит исковата молба да бъде връчена на ответника Т. К. А. на посочения в исковата молба адрес в гр. ***, на дата 27.12.2024г., като връчителят е събрал данни от сем. ** и сем. ***, живущи на адреса, че ответникът е непознат на посетения адрес. Следващи опити за връчване на посочения по делото адрес не са правени. Вместо това съдът е извършил служебна справка за адресна регистрация, с оглед на което преписът от исковата молба е изпратен на регистрирания постоянен адрес на ответника в гр. ***. На последното посочено място също е правен един единствен опит за връчване на книжата, на дата 08.01.2025г., като при посещението си призовкарят е събрал данни от собственика на имота – П. П., че на посочения адрес не живее лицето Т. А., които обстоятелства са описани в разписката за връчване. Така се стигнало до постановяването на определение № 255/17.01.2025г., с което бил назначен особен представител, съответно бил определен и съответния размер на възнаграждение, дължимо от ищците.

Настоящата инстанция намира, че в случая районният съд не е изпълнил докрай уредената от закона процедура за връчване на съобщение, в случаите когато лицето – адресат не може да бъде намерено на посочения по делото адрес. В конкретния казус, след като връчителят не е успял да открие ответника на посочения по делото адрес, а именно: гр. ***, следвало е да бъдат предприети последващи опити за връчване на този адрес, като в рамките на един месец да бъдат извършени три посещения, поне едно от които да бъде в неприсъствен ден, като при продължаващ неуспех да се пристъпи към лепене на уведомление по реда и правилата на чл. 47 ГПК. Ако след лепеното и в дадения двуседмичен срок адресатът не се яви в канцеларията на съда да получи съобщенията, съдът трябва да извърши справка за адресната регистрация и ако открие различен адрес да пристъпи към повтаряне на процедурата по връчване по новооткрития адрес, така както бе разписано погоре в настоящите мотиви. Едва след повторния неуспех за връчване по новооткрития адрес и след лепенето на уведомление, респ. изтичането на двуседмичния срок за получаване на книжата /при условие, че липсва и действащ трудов договор/, съдът следва да приеме книжата за редовно връчени и да назначи особен представител на разноски на ищеца, което в случая не е сторено.

Действително разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК прогласява, че когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, то тогава не се прилага правилото, посочено в чл. 47, ал.

1, изр. 3 ГПК, а именно че невъзможността ответникът да бъде намерен на адреса следва да се установи с поне три посещения от връчителя на този 4 адрес, едно от които да бъде в неприсъствен ден. За да се приложи това правило обаче връчителят трябва да е събрал подробни и достоверни данни, че лицето не живее на посочения адрес, които обстоятелства следва да бъдат описани в разписката за връчване. Тези данни следва да бъдат получени от лицата, посочени в закона, а именно управителя на етажната собственост, кмета или по друг начин. Не е случайно, че законодателят е посочил лицата в тази поредност. Нормата следва да се тълкува в смисъл, че призовкарят трябва да потърси контакт и информация на първо място от управителя на ЕС, а ако такъв няма или пък съществува обективна пречка за получаването на информация по този начин, тогава следва да се изиска съдействие от кмета на населеното място, а едва след това да се съберат данни от друго лице. В настоящия случай това не е сторено, доколкото от приложеното по делото съобщение за връчване на посочения по делото адрес в гр. *** не става ясно дали изобщо са правени опити за връзка с управител на ЕС, или пък кмет на населеното място, преди да се пристъпи към събирането на информация от сем. *** и сем. ***. Идеята на закона е, че връчителят трябва да е положил усилия, добра грижа, за да установи дали действително ответникът пребивава на адреса или не, което в случая не е сторено. Информацията получена по този начин не е достатъчна, за да се приеме, че лицето действително не живее на адреса.