Решение № 107 от 09.05.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Исперих, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20223310100322 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.49, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Г. М. Х., ЕГН – ********** от село Н. община С., област Разград, ул.“*********“ № 13, чрез адвокат А. Т. – ЙО. против С. Р. Б., ЕГН – ********** от село Н. община С., област Разград, ул.“*********“ № 13 и настоящ адрес – село П., община С., област Разград, ул.“******“ № 12 с която моли съда да прекрати бракът му с ответницата по нейна вина, да предостави упражняването на родителските права над роденото от брака дете АЙ. Х. на майката С. Б. – Х., местоживеенето на детето да бъде определено по адрес на майката, да се определи режим на лични отношения между бащата и детето – всяка поредна събота и неделя от календарния месец за времето от 10.00ч. в събота до 15.00ч. в неделя с приспиване при бащата, като личните отношения да се осъществяват в жилището на бащата; За рождения ден на детето – 23.10. в периода от 10.00ч. до 16.00ч. при бащата за всяка календарна година; За рождения ден на бащата – 21.05 в периода от 10.00ч. до 16.00ч. на 22.05. с приспиване при бащата за всяка календарна година; Първите три дни от Коледните празници от 10.00ч. на 24.12 до 16.00ч. на 26.12, за Новогодишните празници от 10.00ч. на 29.12 до 15.00ч. на 31.12; За Великденски празници от 10.00ч. в петък до 16.00ч. в неделя, като в посочените периоди режима се осъществява с приспиване при бащата. Бащата се задължава да взема и връща детето на адреса на местоживеене при неговата майка. При промяна на адреса на майката, същата да се задължи незабавно да уведоми бащата.; Бащата се задължава да заплаща по банков път до 25 число на месеца издръжка за детето АЙ. Х., роден на 1

23.10.2020г. платима чрез неговата майка С. Р. Б. – Х., ЕГН – ********** в размер на 200.00лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства изменящи или погасяващи плащането, считано от датата на влизане на съдебното решение за развод.; Моли да бъде постановено съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име Б.. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба Г. Х. разказва, че се е оженил за ответницата С. Б. – Х. на 03.08.2020г., като брака бил първи за ищеца и трети за ответницата. От брака страните имат родено едно дете – АЙ. Х., роден на 23.10.2020г. в град Гисен, Федерална република Германия. Детето още нямало издаден акт за раждане в Република България. Страните се срещнали в чужбина, във ФР Германия през 2019г. Без да се познават добре решили да заживеят заедно.

Прибрали се в България и ищецът запознал ответницата с родителите си. С. Б. го уведомила, че има голям син, на 11-12 години от предход eн брак, като това било прието с разбиране от Г. Х.. Впоследствие се върнали в Германия и заживели на квартира, която обаче била малка. Скоро разбрали, че ще имат дете и отношенията им за кратко били добри. Ответницата подала документи за по-голямо жилище без да се допита до ищеца. По настояване на С. Х. страните сключили брак, когато съпругата била бременна в 7 месец. При раждането на детето имало усложнения, като съпругът се грижил неотклонно, както за съпругата, така и за синът си. Впоследствие от изпратени документи ищецът разбрал, че бракът на ответницата с него е трети поред. Почувствал се измамен, излъган и предаден. Това постепенно влошило отношенията между страните, загубило се доверието между тях. Двамата започнали да се карат често. Ищецът отишъл да работи в друг град, като се прибирал, за да вижда синът си, но и при тези срещи отношенията между страните били лоши. Така се стигнало и до раздялата между съпрузите през месец септември 2021г., когато след пореден скандал Г. Х. бил принуден да се изнесе от съвместно обитаваното жилище. Въпреки раздялата ищецът се интересувал от роденото от брака дете, ходел да го вижда, купувал му необходими вещи, разговарял с майката и по телефон, за да се интересува за детето. Ищецът счита, че бракът му с насрещната страна е изпразнен от съдържание, съществува формално, поради което иска да бъде прекратен. Заявява искания по доказателствата – да се приемат представените писмени доказателства, да му се даде възможност да сочи гласни доказателства, моли ответницата да бъде задължена да представи копие на подписан от ищеца документ от месец септември 2021г. при отстраняването му от квартирата, копия на предходни решения за развод на съпругата. Ищецът заявява и готовност за сключване на споразумение за прекратяване на брака с насрещната страна.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.

Б. чрез адвокат Е. К. от СсАК. Ответницата моли брака да се прекрати с развод по вина на ищеца, претендира и разноските по делото. Счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по отношение родителските права и издръжката на роденото от брака дете, тъй като същото било родено в чужбина и обичайното му местопребиваване било във Федерална република Германия. Цитира Регламент № 2201/ 2003г. на Съвета, който определял как се разпределя компетентността по искове за родителски права над деца родени в чужда държава. По същество оспорва фактическата 2 обстановка изложена от ищеца. Сочи, че изложеното не отговаряло на истината. Разказва, че е живяла в Германия, ищецът отишъл при нея, живял в квартирата и, 7 месеца не е работил и са се издържали със средствата реализирани от ответницата. Причината за раздялата им била злобата, с която ищецът се отнасял към съпругата и по-голямото и дете от предходен брак.

Имало е и случай, в който я е заключил и се е опитал да я души. Детето на сестра и извикало близките им и така ответницата била спасена. Това била причината за раздялата между страните. Твърди се, че Г. Х. нанасял на С. Х. често побои, като физическите саморазправи се случвали пред децата на страните. Често съпругът изхвърлял вещи през прозореца на жилището, чупел други вещи. Понастоящем се обаждал уж да се интересува за синът си, но използвал разговорите със С. Х. да я обижда и псува. След раздялата на страните съпругът бил изпратил само веднъж 200.00лв. за Байрам, като съпругата и децата се издържали от помощи получавани в Германия. Ищецът бил взел паспорта на малолетното дете и по тази причина съпругата не можела да го доведе в България и самата тя да се върне, защото няма на кого да остави малкия си син. Освен това нямала и изискуемата нотариално заверена декларация от другия родител за пътуване на дете в чужбина.

Съпругата твърди, че винаги е обгрижвала семейството и в частност ищеца, изпълнявала е съпружеските си задължения и е спазвала нормално поведение.

Стремяла се е да осигури спокойна семейна среда за двете си деца. Грижи се те да имат всичко необходимо.

Ответницата категорично възразява срещу обстоятелствата изложени от ищеца. Счита, че брачната връзка е разрушена именно от Г. Х. заради психическият и физически тормоз на който е подложил съпругата си.

Възразява срещу иска за определяне на родителски права, тъй като детето било гражданин на Германия и няма българска гражданска регистрация. А така също детето било с обичайно местопребиваване в чуждата държава. В случай, че искът за издръжка бъде приет за допустим възразява срещу предложеният размер. По изложените съображения съпругата моли брака да бъде прекратен по вина на ищеца и тя да получи предбрачното си фамилно име. Претендира и сторените по делото разноски. По доказателствата моли да бъдат допуснати до разпит свидетели, които ще води в съдебно заседание.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител адвокат А. Т. поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена по същество.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител адвокат Е. К. моли съда да прекрати бракът му с ищцата, а по тношение на исковете за родителски права, лични отношения, местоживеене и издръжка на роденото от брака дете моли производството да бъде прекратено тъй като компетентен да се произнесе по тези въпроси е съдът по местоживеенето на детето, което е във Федерална Република Германия.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото са сключили граждански брак на 03.08.2020г. На 23.10.2020г. в град Гисен, Федерална Република Германия се родило детето им АЙ. Х.. Няма спор по делото, че от раждането си детето живее в Германия.

Страните се запознали през 2019 година и заживели на семейни начала в квартирата на ответницата в чуждата държава, впоследствие сключили и граждански брак. Ищецът работел, грижел се за семейството, ответницата 3 гледала децата. След брака сестрата на ищеца получила информация, че снаха и има два предходни брака и уведомила за това брат си. Оттам започнали дрязгите и караниците между страните. Дори раждането на синът им не оправило отношенията между тях. Конфликтите се задълбочили, двамата непрекъснато се карали, като за някои от скандалите виновен бил ищеца, за други – ответницата. Съвместният живот на Г. Х. и С. Х. изключително много се влошил. Накрая се намесила майката на ответницата и казала на ищеца да напусне съвместно обитаваното с дъщеря и жилище. Така страните се разделили. Роденото от брака дете останало да живее с майката в Германия.

Бащата ходел да го вижда. Не се установява по категоричен начин, че е възпрепятстван да осъществява контактите с детето, тъй като свидетел на ответната страна – на съпругата сочи, че ищеца ходи и носи храна и вещи на детето, не дава пари. Майката получава детски помощи за децата – детето на страните и по-голямо дете от предходен брак на ответницата, което двамата също са отглеждали. Свидетелката Ф. М. – майка на ответницата сочи в показанията си, че при сключване на брака между страните ищецът е бил уведомен лично от тъщата си, че това е трети брак на дъщеря и и не е възразил срещу това обстоятелство.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск за разтрогване на брака се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен. С оглед свидетелските показания се установи безспорно, че семейните отношения са изчерпали своето съдържание, липсва взаимна любов, хармония и разбирателство, брачната връзка съществува само формално и следва да бъде официално прекратена. Съдът приема, че вина за влошаване на отношенията имат и двете страни – двамата са били в непрекъснати скандали като не се доказва, че автор на скандалите е била само една от страните – съпругът е бил недоволен от съпругата, че има два предходни брака, упражнил насилие над нея, съпругата пък се опитала да го удря с ютия и в тази насока също физически да се саморазправя с ищеца, лично тя изначално не е била искрена с него по отношение на предходната си семейна битийност /независимо от твърденията на нейната майка – свидетелката Ф. М., че лично тя била казала на ищеца за предходните два брака на дъщеря си и той го възприел нормално този факт, но тези твърдения не се подкрепят от други доказателства и може да бъдат тълкувани като защитна позиция за съпругата от един от найблизките и хора, още повече, че има данни че сестрата на ищеца – свидетелката Невзатие Х. му е казала за предходните два брака на С. Х. и пред нея той не е казал, че вече знае и това не го притеснява, няма такива данни в производството/ и пасивното поведение на ответницата по този въпрос впоследствие е нагнетило неимоверно много отношенията между двамата.

По отношение на исковете за присъждане на родителски права, режим на лични отношения, местоживеене и издръжка на малолетното дете настоящият състав на съда приема, че българският съд не е компетентен да се произнесе по тези въпроси предвид разрешенията дадени в Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността , признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела , свързани с родителската отговорност и с оглед Регламент (ЕО) № 4/ 2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, 4 признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси свързани с ъс задължения за издръжка. Цитираните регламенти найобщо приемат, че компетентен по тези въпроси касаещи дете родено в чужбина и с преимуществено местопребиваване в чужда държава е съдът по обичайното местопребиваване на детето в случая това е съдът във Федерална Република Германия, тъй като тази институция може да извърши найпълноценно проучване на социалният статус на детето, условията при които то се отглежда в чуждата държава, доходите, които се реализират от родителите в чуждата държава, които следва да се съобразят при определяне размерът на издръжката и въобще да съобразят пълноценно всички обстоятелства, които да доведет до постановяване на решение свързано с родителската отговорност, което в най-пълна степен да охрани правата и законните интереси на малолетното дете. В тази насока е трайната практика на ВКС, отправяно е и преюдициално запитване от Върховният съд, като по същото има произнасяне с Определение на съда (Шести състав) от 16.01.2018г. по Преюдициално дело С-604/ 17 РМ, с което е съобразена последващата практика на съдилищата в България по въпросите касаещи родителската отговорност за деца с обичайно местопребиваване в чужда държава на ЕС. По изложенните съображения исковете за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене на детето АЙ., определяне режим на лични отношения и присъждане на издръжка следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по тях следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на териториална компетентност на Районен съд – Исперих.