Решение № 24 от 01.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Смолян, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря С. М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500481 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 102/04.10.2023 г. по гр.дело № 9/2023 г. Д.ският районен съд приема за установено по иск по чл.108 ЗС, предявен от В. М. К. и С. М. К. против С. С. Л. и Р. Р. Л., че В. М. К. и С. М. К. са собственици на ПИ (поземлен имот) с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД[1]18- 90/18.12.2009г. по КККР на гр. Д., с площ от 544 кв.м., адрес гр. Д., ул. С.К. № 20, № 1505 по предходен план, образуващ парцел *, с подробно изброени съседи.

Също така, С. и Р. Л.и са осъдени да предадат на В. и С. К.и част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д., с площ от 16 кв.м., в която попада сграда тип „лятна кухня с камина – барбекю“ (Приложение № 4 и № 5), с площ 1.40 кв.м и форма на остроъгълен триъгълник, Приложение № 1 от допълнителна СТЕ изготвена от вещото лице А. С., повдигнат в цвят маджента, заключен между изградена бетонна подпорна стена и границата между УПИ * и УПИ **, кв.15, която е идентична с границата между П.И. К. *** и П. И . К № ***, с площ от 16 кв.м., с основа на запад и дължина 1,0 л.м. и страни с дължина 33 л.м., която част се държи от тях без правно основание.

На следващо място, С. и Р. Л.и са осъдени на основание чл.109 ЗС да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в построяване на сграда, тип „лятна кухня с камина – барбекю“, със застроена площ от 16 кв.м., с размери на север 4,10 м.; на юг 1

4,20 м.; на запад 0,40 м. и на изток 0,25м., на границата на двата имота ПИ *** и ПИ *** откъм ул.С.К. и навлизайки в ПИ ***, с които действия пречат на В. и С. К.и да упражняват правото на собственост върху тези части от ПИ ***; и да премахнат сграда, тип „лятна кухня с камина – барбекю“, както и да освободят заетите от тях части от имота на ищците.

Приети са като неразделна част от решението Комбинирана скица М 1:200, Приложение № 1 от допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице А. С., на която е повдигнат в цвят маджента остроъгълен триъгълник, заключен между изградена бетонна подпорна стена и границата между УПИ * и УПИ **, кв.15, която е идентична с границата между П.И. К. *** и П. И . К № ***, с площ от 16 кв.м., с основа на запад и дължина 1,0 л.м. и страни с дължина 33л.м., която част се държи от Л.и без правно основание, предмет на иска по чл.108 ЗС.

Неразделна част от решението стават и Приложение № 1 Комбинирана скица М 1:200 от първоначалното заключение на вещото лице А. С., на която са посочени размерите на сграда тип „лятна кухня с камина-барбекю“ ( Приложение № 4 и № 5 от първоначалното заключение), със застроена площ, оцветена в зелен цвят, 16 кв.м., означаваща частите от сграда тип „лятна кухня с камина- барбекю“, Приложение № 4 и 5, на юг попадат в поземлен имот с идентификатор *** с площ 1,40 кв.м. и форма на трапец, с размери на север 4,10 метра; на юг – 4,20 метра; на запад 0,40 метра и на изток 0,25 метра, съответно с Приложение № 4 и № 5, които са подписани и заверени от съда.

Указано е на основание чл.115, във връзка с чл.112 б.“з“ ЗС на В. и С. К.и, че решението, с което са уважени искове по вписана искова молба на основание чл.108 и чл.109 ЗС, подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила по представен препис в Агенция по вписванията – Д.; като са посочени и последиците от невписване на решението в срока – че вписването на исковата молба губи действието си.

Наред с това, С. и Р. Л.и са осъдени да заплатят на В. и С. К.и разноски по делото в размер на 1 056,15 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба от С. С. Л. и Р. Р. Л., чрез пълномощника им адв.Ж.Ч. с искане да бъде отменено и да бъдат отхвърлени всички искове на В. и С. К.и. Претендират и за направените пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.Ж.Ч. и поддържат своята жалба. Представена е в определения от съда срок писмена защита.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите С. М. К. и В. М. К., чрез пълномощника им адв.Н.П., оспорват жалбата и молят да им се присъдят разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание от въззиваемите, редовно призовани, се явява лично В. К., за когото, както и за С. К., пълномощникът адв.М.Г. поддържа доводите в техния отговор. Представя в дадения от съда срок и писмена защита.

2

Съдът установява следното:

Ищците твърдят и това е видно от нотариален акт за дарение **, том І, нот.дело № 395/1995 г. на Д.ския районен съд, нотариален акт ** г., т.І, рег.№ 98, дело № 79/2004 г. на Д.ския районен съд, договор за покупко-продажба на общински недвижим имот № Д-476/18.11.2022 г., че са собственици на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Д., както и на приземния етаж от построената в него жилищна сграда, а В. К. е собственик и на първия жилищен етаж от същата сграда. Тя е построена от родителите на В. К. въз основа на учредено им право на строеж върху държавен парцел *, кв.15 по плана на гр.Д..

В исковата молба липсват твърдения кой е собственик на съседния имот, в който ответниците са построили лятната кухня с камина-барбекю, която пречи на ищците.

От изложеното в нея може да се заключи, че Л.и са държатели на имота; че ответницата е подала жалба до общината относно подпорната стена между двата имота и поставената от ищците мрежа с полимерни елементи.

На следващо място, в исковата молба К.и твърдят, че: през 2021 г. В. К. подава в община Д. заявление за закупуване на земята, но се оказва, че има разминаване в границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д. от 2009 г. и границата между УПИ * и УПИ **,в кв.15 по ПУП на гр.Д. от 1980 г. Налага се да бъде извикан геодезист за уточняване на границата и тогава се установява, че ответниците са навлезли с 50 см. в ПИ с идентификатор .816 и ползват част от него.Тази част от имота на ищците е с площ от 17,50 кв.м.,има правоъгълна форма-широчина от 50 см., дължина от 35 м. и се намира между двата имота. Поведението на ответниците, които и досега ползват този имот, с площ от 17,50 кв.м., обуславя правния интерес на К.и от предявения осъдителен ревандикационен иск:по чл.108 от ЗС, като кумулативно са налице и трите предпоставки за уважаването му - ищците са собственици на процесният имот, въз основа на Договор за покупко-продажба на общински недвижим имот №Д-476/18.11.2022 г., подписан по време на брака им в режим на СИО; процесният имот се ползва от ответниците Л.и, които го държат без правно основание, понеже го ползват без съгласието на К.и и не са придобили правото на собственост върху него по някой от способите по чл.77 от ЗС. Въпреки това, ответниците отказват да освободят имота и да го предоставят на ищците. Построената от ответниците сграда, тип-лятна кухня с камина-барбекю, която започва да функционира през 2020 г. ,се намира до подпорната стена в ПИ .816 и част от нея попада в този имот, собственост на ищците К.и-. Тя е построена незаконно, защото не е спазено разстоянието до границата между двата поземлени имота, а за изграждането й не е искано и получено разрешение от ищците. Нейното съществуване и последиците от използването й пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху част от своя имот.

Във връзка с други водени от Л.и дела на настоящия съдебен състав са служебно известни редица обстоятелства, които ответниците потвърждават да съществуват и понастоящем, както е видно от изявленията им на съдебното заседание пред въззивния съд 3 и от приобщените във въззивното производство служебна справка от имотния регистър и копие от нот.акт *** г. :

Ответницата С. Л. не е собственик на съседния ПИ с идентификатор ***.

Върху него на бившия и съпруг Б.Г., докато е в брак с нея, е отстъпено със заповед № 180/14.04.1980 г. на председателя на ОбНС-Д. правото на строеж като върху държавен, сега - общински имот, който към онзи момент съставлява парцел І, в кв.5б по регулационния план на гр.Д., с площ от 430 кв.м. Двамата построяват жилищна сграда в парцела, като с нотариален акт ***, т. І, нот.дело № 724/1997 г. на Д.ския районен съд /л.42-43 от въззивното дело/ даряват на дъщеря си К.И. собствеността върху първия жилищен етаж, а на сина си Ю.Г. – върху втория жилищен етаж, запазвайки си вещното право на ползване върху двата етажа. По-късно дъщерята на ответницата – К.И., на 05.10.2023 г. дарява пък на своя син и внук на ответницата Х.И. собствеността върху първия жилищен етаж, като си запазва правото на ползване върху него.

Т.е., С. Л. от 1997 г. и понастоящем е носител само на вещното право на ползване върху двата жилищни етажа от построената в ПИ .817 жилищна сграда, а вторият и съпруг – ответникът Р. Л., не е собственик нито на имота, нито на намиращи се в него обекти, не е носител и на никакви ограничени вещни права. Носители на правото на собственост върху жилищната сграда са Ю.Г. и Х.И.. Имотът, в който е построената от Г. жилищна сграда, продължава да е частна общинска собственост - на община Д.. Бившият съпруг на ответницата Л. – Б.Г., също е запазил, както и тя, пожизнено правото на ползване върху жилищната сграда-двата етажа.

Ответници по двата предявени от С. и В. К.и иска - по чл.108 и чл.109 ЗС, са само С. и Р. Л.и.

С иска по чл.108 ЗС, който е и уважен с първоинстанционното решение, ищците К.и претендират да са собственици и да получат от Л.и владението върху оцветения в розово-червено /маджента/ остроъгълен триъгълник с площ от 16 кв.м., който по кадастралната карта е част от собствения им имот с идентификатор *** и който, съобразно намиращите се трайни елементи на терена - бетонна подпорна стена, къщи, лятна кухня, стълбища, площадка, се счита от ответниците за част от техния имот .817, тъй като се намира отвъд бетонната подпорна стена и в тяхна посока, която стена те смятат за действителна граница между двата имота /скицата към решението на ДРС на л.163/.

С иска по чл.109 ЗС, също уважен от РС-Д., К.и искат ответниците Л.и да премахнат и лятната кухня с камина-барбекю, построената върху част от същия оцветен в розовочервено триъгълник, попадаща в ПИ .816 и върху част от съседния имот .817, и е непосредствено на границата с имота на ищците.

Съгласно решение № 14/22.02.2016 г. по гр.дело № 4205/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС, след като „ответниците не са индивидуални собственици на имота, в който се намират изградените от тях обекти, а заедно с други лица са носители на правото на строеж върху имот, представляващ частна общинска собственост по силата на П. 42 от ПЗР на ЗИД 4 на ЗОС /обн. ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради неучастието на всички необходими задължителни другари на страната на ответниците. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот-както собственика, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика, независимо от кого са извършени. По тези съображения следва да се приеме, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл. 110, ал. 1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права.

Доколкото в конкретния случай производството се е развило само с участието на посочените от ищцата ответници, за които се поддържа, че са осъществили строителството, смущаващо собственическите й права, следва да се приеме, че въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, при което и съобразно постановките на т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК делото следва да се върне на първоинстанционния съд с указания за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на всички задължителни другари на страната на ответника в лицето на общината и физическите лица-титуляри на правото на строеж върху мястото.“ От друга страна, в случая намира приложение не чл.92