Решение № 123 от 10.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000130 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 14/ 21.02.2023 г. по т.д. № 93/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати на Т. Р. Ж. и Р. И. Ж. застрахователни обезщетения в размер на по 150 000 лв. за причинени им неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Ж.а – майка на първия и съпруга на втория, в резултат на претърпяно ПТП на 13.08.2017 г., ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете им за разликата над 150 000 лв. до пълните претендирани размери от по 250 000 лв., както и за мораторна лихва за периода от датата на увреждането 13.08.2017 г. до 19.10.2017 г.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

Т. Р. Ж. и Р. И. Ж. обжалват решението в частта, с която претенциите им са отхвърлени за разликата над присъдените 150 000 лв. до 250 000 лв., както и в частта за началния момент на дължимата лихва за забава върху главниците на обезщетенията.

Излагат оплаквания относно определения от съда размер на обезщетението, като считат същия за несправедлив, занижен, несъобразен с реално претърпените от тях вреди, с икономическата обстановка в страната и със съдебната практика при сходни казуси. По отношение на началния момент на дължимост на лихвата изразяват несъгласие с приетото от съда, че е налице хипотезата на чл.380 КЗ поради 1 непосочване своевременно на банкова сметка за изплащане на обезщетенията.

Застрахователят не се произнесъл по предявената пред него претенция и не изплатил доброволно обезщетение, поради което изпаднал в забава и дължал лихва от датата на увреждането или евентуално от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие – 28.09.2017 г. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете им да бъдат уважени изцяло със законната лихва от датата на увреждането или евентуално от датата на уведомяването на застрахователя.

Процесуалният им представител претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.

ЗД „Евроинс“ АД обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати на ищците обезщетения над 84 000 лв. до 150 000 лв. Счита, че определеното от съда обезщетение за всеки от ищците е силно завишено и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед реално претърпените вреди, ценовата конюнктура в страната към датата на вредоносното събитие и съдебната практика при сходни казуси, която определя обезщетения в рамките между 100 000 лв. и 120 000 лв. В конкретния казус според него обезщетението не следва да надвишава 120 000 лв.

Изразява несъгласие с приетото от съда, че не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от починалата чрез неизпълнение на задължението й за поставяне на предпазен колан. Поддържа, че пострадалата е била без колан, поради което е получила травмата на главата, довела до смъртта й. Експертите били категорични, че с оглед действалите инерционни сили при поставен колан пострадалата не би получила конкретната травма, а какви други увреждания би получила, било в сферата на предположенията. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и исковете да бъдат отхвърлени за обезщетения над 84 000 лв. до присъдените размери от 150 000 лв. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор и двете страни са депозирали отговори на насрещните въззивни жалби с развити в тях съображения за неоснователността им.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в 2 рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства.

Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение относно тези обстоятелства, и намира за ненужно детайлно да ги преповтаря. Безспорно е, че при ПТП на 13.08.2017 г. е пострадала съпругата на ищеца Р. Ж. и майка на ищеца Т. Ж. Н. Т. Ж.а на 51 г., която е откарана в болница в съС.ие на кома и седмица по-късно – на 21.08.2017 г. е починала. Автомобилът, в който се е возила Ж.а – „Фиат Мареа“ е бил управляван от Иванка Р.а Юновидова – дъщеря на ищеца Р. Ж. и на починалата Н. Ж.а и в него са пътували също и ищецът Р. Ж. и малолетните внуци на същия. При ПТП освен Н. Ж.а на място са загинали И.Ю. и помалкото дете – Н.. Механизмът на ПТП е изяснен от приетата комплексна експертиза в авто-техническата й част: Лек автомобил „БМВ“, управляван от И.К.Т., предприел изпреварване на колона от автомобили, но поради липса на свободен път пред него за завършване на маневрата – в лявата лента в този момент приближавал управляваният от И.Ю. „Фиат Мареа“ – направил опит да се прибере в полагащата му се дясна лента в колоната зад застигнатия от него товарен автомобил „Мерцедес“. Насочвайки се надясно Туртански загубил контрол над автомобила, ударил задната дясна част на товарния автомобил, който се насочил рязко към и навлязъл в лентата за насрещно движение и настъпил удар между него и предната лява част на лекия автомобил „Фиат Мареа“. Вещите лица са посочили, че пътниците в автомобила са седели както следва: ищецът Ж. – на предната седалка до шофьора, детето Н. – на детско столче на задна лява седалка, детето В. – на детска седалка в средата и Н. Ж.а – на дясна задна седалка.

С Присъда №15/19.06.2019 г. по НОХД №533/2018 г. на ОС – Ловеч водачът Туртански е признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.

„г“ във вр. с чл.343, ал.3, б.„б“, пр. 1-во във вр. с ал.4 и чл.342, ал.1 от НК при допуснати нарушения на чл.42 ал.2, т.3 – при предприемане на изпреварване да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време и на чл.43, т.4 от ЗДвП – изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Безспорно е, че отговорността на водача на лек автомобил „БМВ“ е застрахована по валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗД „Евроинс“ АД. На 28.09.2017 г. ищците за отправили претенция до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова не им е изплатено.

ВТАС напълно споделя и формираните въз основа на изяснената фактическа 3 обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Евроинс“ АД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с това застрахователно дружество. На основание чл.300 ГПК влязлата в сила по отношение на застрахования водач присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента. Вследствие на противоправното поведение на водача е настъпил вредоносен за ищците и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос и пред настоящата инстанция спорът е сведен само до справедливия размер на обезщетението и основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът в настоящия му състав счита за неоснователни оплакванията на ищците, че определените им обезщетения са занижени и за основателно оплакването на жалбоподателя ЗД „Евроинс“ АД, че техният размер е завишен. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, начинът на настъпване на увреждането, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства. В тази връзка, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус приема, че справедливите обезщетения за причинените неимуществени вреди са съответно 130 000 лв. за ищеца Р. И. Ж. и 120 000 лв. за ищеца Т. Р. Ж. . Претърпените от ищците вреди не се доказа да са различни и с по-голяма интензивност и продължителност от тези, търпени от найблизките при сходни случаи на трагична загуба на любим човек. Обичайно присъщите вреди поначало не следва да бъдат доказвани, защото те са закономерна последица от увреждането, но в случая и ангажираните гласни доказателства установяват, че смъртта на Н. Ж.а толкова внезапна и нелепа, в резултат на престъпно, брутално неспазване на правилата на ЗДвП от виновния водач, е причинила дълбока болка и скръб на двамата ищци, още повече че в същия инцидент те са загубили и други свои любими хора.

Обезщетението за съпруга е по-високо, тъй като съдът съобразява, че той е загубил своят партньор и житейски спътник, с когото са имали продължителна над 30 години 4 брачна връзка /били са семейство от 1986 г. и родители на три деца/ с установени от гласните доказателства отношения на обич, сплотеност и взаимно допълване и отделно, той е изживял ужаса на инцидента, отнел живота на дъщеря му и внука му и впоследствие очакването на изхода от получените травми за намиращата се в кома своя съпруга. Съгласно заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза ищецът Р. Ж. получил разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, което траело до 6-7 месеца и макар като защитен механизъм за преодоляване на тежкото депресивно съС.ие той да е насочил усилията си приоритетно към грижи за оцелелия внук и подкрепа на сина си Т., според експерта е необходимо да се проведе психотерапия. По отношение на ищеца Т. Ж. съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че той също е получил разстройство в адаптацията – субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното му функиониране. То продължило 6 месеца и макар да има подобрение, поради интровертния характер на ищеца при него се наблюдава остро изразена депресивна нагласа и изолация, което може да се преодолее чрез психотерапия. С ъдът отчита, че независимо от младата си възраст към датата на ПТП и обстоятелството, че е живял в едно домакинство със своите родители, той е пълнолетно лице със самостоятелен живот, независимо от родителска опека. За определянето на обезщетенията ВТАС взе предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2017 г. – 460 лв. и средната работна заплата в страната към средата на 2017 г. по данни на НСИ около 1000 лв. Към настоящия момент безспорно икономическата ситуация е променена – кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 780 лв., и средната – около 1882 лв., което обстоятелство обаче не е годно да рефлектира върху размера на обезщетението, определяемо към датата на настъпване на вредоносния резултат. Размерът е и в рамките, присъждани от съдилищата в казуси със смърт на съпруг/ родител. На децата на загинал родител са определяни по-високи обезщетения, когато те са на възраст до 18 години, включително малолетни и смъртта на родителя ги е лишила трайно от родителска подкрепа и грижа, какъвто не е настоящият случай.