Решение № 78 от 25.02.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. В., 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20221320200096 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето П. В. СР. от гр. В., ЕГН**********.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител адв.Е. от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., съдът да се съобрази със заключението на вещите лица по изготвената съдебнопсихиатрична експертиза и да се настани лицето на задължително лечение, което е в негов интерес.

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з. по време на съдебните прения.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията на разпитания в процеса свидетел П.П. се установява, че неговият внук П.С. страда от шизофрения. Не приема медикаментозна терапия, не пие изписаните му лекарства и не си бие предписаните му инжекции. Не слуша какво му се говори, не проявява агресия, но не може сам да се грижи за себе си.

Освидетелстваното лице твърди в първото по делото заседание , че не желае да се лекува, нестрада от заболяване и пие приспивателни лекарства.

Психиатъра д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на чл.

146, ал. 1 , т. 1от ЗЗ – Параноидна шизофрения , което личало от поведението му, че се налага да се извърши съдебно-медицинска експертиза, която да установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на задължително лечение на същото.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. по извършената стационарна 1 съдебно-психиатрична експертиза в ДПБ – гара К. , осв. С. страда от Параноидна шизофрения, Параноиден синдров с епизодично протичане с прогресиращ дефицит, от кръга на визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични разстройства. Поради това си разстройство осв. С. може да извърши престъпление, което може да представлява опасност за околните, с което се покриват критериите на чл. 155 от ЗЗ. Във връзка това вещите лица предлагат да бъде настанен на задължително лечение - стационарна форма на основание чл.

162 от 33 за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.

С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на С..

Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на освидетелстванияС.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции.

На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелствания и на околните.

При това положение, съдът намира, че осв. С. следва да бъде настанен на задължително амбулаторно лечение в за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.

По делото се установи, че у освидетелствания С. не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението и се явяват негови близки, които да са съгласни да дадат такова вместо него, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания С..

Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето , Съдът РЕШИ:

2

НАСТАНЯВА П. В. СР. от гр. В., ЕГН**********, на задължително лечение в ДПБ – ГАРА К. , при стационарна форма на лечение за срок от ДВА месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – служебно лице от Община Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания С..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3