Решение № 1013 от 22.07.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / .07.2020 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На четиринадесети май през две хиляди и двадесета година В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

РОМЕО СИМЕОНОВ

Секретар: Наталия Зирковска

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова кАНД № 656 по описа на съда за 2020 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Н.Г.М., ЕГН **********,***, срещу Решение №148/28.01.2020г по АНД №5365/2019г на ВРС, ІV с-в, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна НП № 03-011635/31.07.2019г чрез редуциране размера на наложената на касатора на осн.чл.413 ал.2 от КТ Глоба – от 2 000лв. на 1 500лв. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се оспорва извода на ВРС, че касаторът има качество на работодател спрямо С.А.С., като се твърди, че събраните в производството пред АНО и на съдебното дирене доказателства не дават възможност да се направи такова заключение, но съдът не е изпълнил задълженията си да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, игнорирал е някои от тях и изобщо не е обсъдил възраженията на наказаното лице, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалваното решение. Като второ такова основание сочи невръчването на НП. С тези съображения настоява за отмяната на решението и на измененото с него постановление като незаконосъобразни. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с пълномощника си адв.Й.Й. ***, и поддържа изцяло жалбата си по изложените в нея съображения.

Касационният ответник се представлява от ст.ю.к.Б.Н., който оспорва изцяло жалбата, настоява за оставянето й без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна.

Касационният съдебен състав счита жалбата за неоснователна.

С проверяваното си понастоящем решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че през месец юни 2019г служители на Д „ИТ” – Варна – свидетелите Н. и И., извършили проверка на строителен обект „Пътека, паркомясто и ограда”, находящ се в гр.Варна, кв.”Галата”, с.о.”Боровец – Север”, по повод сигнал за инцидент с работник със смъртен изход. На място свидетелите установили собственика на имота – св.М., както и касатора М. и св.С.С.. В хода на проверката било установено, че собственикът на имота познавал отдавна касатора и знаел, че се занимава със строителство, поради което му споделил, че трябва да извърши някои строителни работи в имота си. М. поел ангажимента да ги извършил, и довел и още двама души – починалият при инцидента А.С.и св.С.С.. Собственикът на имота посочил, че парите за свършената работа давал на касатора М.. При тези данни проверяващите приели, че работодател на А.С.и С.С. е конкретно Д. М., и изискали от него да представи за проверка книгата за инструктаж в обекта.

Такава не била представена от касатора, поради което на 25.07.2019г св.Н. съставил против него АУАН за нарушение по чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – Наредбата (ДВ бр.102 от 2009г) – за това, че на 27.06.2019г (датата на инцидента) в строителния обект в ПИ с идентификатор ***, в качеството си на работодател, не е документирал провеждането на начален иструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна Книга за начален инструктаж на С.А.С., ЕГН **********, престиращ труд в полза на М., изпълнявайки трудовите функции на общ работник с определено работно място – гореописания строителен обект. При предявяването на акта касаторът вписал възражението си, че не е работодател на С.С. – в същия смисъл, но конкретно мотивирано, е и възражението против АУАН, депозирано в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. То било преценено като неоснователно от АНО, който въз основа на акта издал и оспорваното понастоящем НП. С него възприел изцяло както фактическата обстановка на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което наложил на М. Глоба в размер на 2 000лв. на осн.чл.413 ал.2 от КТ.

Въззивният съд посочил, че приема така описаната фактическа обстановка въз основа на обясненията и показанията на свидетелите М. и С. в хода на проверката, показанията на свидетелите Н. и св.И. на съдебното следствие, от които се установява, че С. е престирал труд в обекта, нает от Н.М., както и от писмените доказателства – скица, протокол за извършена проверка, постановления за обявяване съществуването на трудови правоотношения. Предходният съдебен състав е посочил, че показанията на свидетелите – очевидци М., Н. и И. установяват с необходимата категоричност, че лицето, с което собственикът се е договорил за извършване на СМР, човекът, който довел други две лица (А. и С.) в обекта, и този, на когото М. заплащал труда и на тримата, е именно Н.М..

При тези установявания въззивният съд приел от правна страна, че в производството по издаване на АУАН и на НП са спазени всички приложими срокове и процедури по специалния ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от Закона; че проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, събрали са безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки положилото труда лице, храктеристиките и времетраенето на трудовото правоотношение, и липсата на вписване на проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа при липса на нарочна Книга за целта. Въз основа на тези данни АНО правилно е определил административнонаказателно отговорното лице; подробно е описал самото нарушение, както и обстоятелствата по извършвантето му в НП, и му е дал правилна правна квалификация. При това съдът приел, че при определяне размера на наказанието глоба АНО не е съобразил липсата на предходно извършени нарушения от М., както и тази на отегчаващи отговорността му обстоятелства, и посочил, че в конкретния случай адекватно на тежестта на нарушението се явява наказание в специалния минимум по приложимия чл.413 ал.2 от КТ, в какъвто смисъл изменил НП с проверяваното си решение. Не на последно място ВРС обсъдил възраженията на настоящия касатор и изложил съображенията си защо ги преценява като неоснователни, както и за липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция преценява така достигнатите правни изводи по същество на предходната като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.

Наведените касационни основания са две, и всяко от тях е неоснователно според този съдебен състав.

Първото визира допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, изразявящи се в неизпълнение на задължението на въззивния съд да изследва и обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото. Противно на поддържаното от касатора, предходният съдебен състав е описал доказателствата, въз основа на които е достигнал до възприетата от него фактология – гласни и писмени такива; изложил е съображения кои от тях кредитира и защо – и то конкретно относно централния спорен въпрос по делото – дали М. притежава качеството „работодател“ на С.С.; приел е тези доказателства за безспорни и е изградил правните си изводи на тях. Така поддържаното касационно основание принципно обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона: грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество не са допуснати в процесното решение, а и съдът не е игнорирал едни доказателства за сметка на други, поради което настоящият касационен състав счита, че въззивният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение при постановяване на проверявания си акт.

Второто касационно основание – относно неправилното приложение на материалния закон – визира липсата на доказателства за това касаторът да е бил работодател на С.С., от което се извежда твърдение, че той изобщо не е адресат на задължението по чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г. Това възражение е неоснователно с оглед наличието на влязло в законна сила постановление по чл.405а от КТ от 27.06.2019г за обявяване съществуването на трудово правоотношение между М. и С.. Съгл.ал.3 на текста отношенията между страните до издаване на постановлението по ал.1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. При липса на данни за недобросъвестност на С.С. се налага извод, че дори преди издаване на постановлението касаторът е имал качеството на работодател на С.С., поради което несъмнено е дължал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, съответно – и документирането му в нарочна Книга за начален инструктаж. Като не го е сторил, касаторът е извършил вмененото му административно нарушение. В допълнение на постановлението по чл.405а от КТ, цитирано и от ВРС, събраните гласни доказателства – горецитираните показания на очевидците, са самостоятелен довод в подкрепа на извода, че М. е бил работодател на С. към датата, посочена в АУАН и НП като такава на нарушението. Твърдението на С.С. в декларацията му по чл.399 от КТ, попълнена в деня на проверката, че взема парите от починалия А.С.и е поел ангажимент към него, са в явно противоречие с вписаното в същия документ от същото лице, че А. взема парите от Н.М., и с писмените му обяснения – също от 27.06.2019г, че собственикът плаща на Н., а той разпределя парите на бригадата (С., А. и Н.). Поради това декларациите на С.С. относно това обстоятелство не следва да бъдат кредитирани като достоверен източник на информация, още повече, че са изолирани от останалия доказателствен материал и неподкрепени с други доказателства.

Поради изложеното касационният съдебен състав намира, че изводът на АНО и на ВРС за това, че Н.М. е бил работодател на С.С. към 27.06.2019г, е доказателствено обвързан, обоснован и правилен, и не се опровергава от никое доказателство, събрано в хода на АНП и на съдебното следствие пред въззивния съд. В този смисъл и настоящият съдебен състав счита, че с оспореното НП, изменено с въззивното решение, законосъобразно, обосновано и правилно е ангажирана отговорността на М. на осн.чл.413 ал.2 от КТ.

Що се отнася до невръчването на НП – след като М. е обжалвал същото пред съда в рамките на законоустановения срок, липсва основание да се позовава на процесуално нарушение, ограничило правото му на защита. Такова би било налице само в случай, че нередовната процедура по връчване на постановлението е осуетила възможността и упражняването на правото му за съдебно оспорване на НП.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивния съд с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдяните касационни пороци. Други такива, съставляващи основания за отмяната или изменението му, не бяха констатирани и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е частично основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.