Решение № 97 от 27.05.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Враца, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 135/28.04.2025 г. по гр. д. № 404 от 2024 г. по описа на РС - Бяла Слатина, съдът е осъдил Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ЕИК 131463734 (КОНПИ) да заплати на М. П. М. и П. Д. М. сумата от общо 3067,75 евро или 6000 лв. (по 1533,88 евро или 3000 лв. за всеки от тях), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на наложени обезпечителни мерки по образувано срещу тях ч. гр. д. № 674/2019 г. по описа на ОС - Враца и в резултат на образувано срещу тях гр. д. № 116/2020 г. по описа на ОС - Враца, с което е бил предявен иск по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени за сумата над 6000 лв. до предявения от ищците общ размер от 20 000 лв., като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от КОНПИ, ЕИК 131463734, действаща чрез пълномощника си юрисконсулт И. С., с която се обжалва частично постановеното от съда решение – в частта, с която съдът е осъдил КОНПИ да заплати на М. П. М. и П. Д. М. сумата от общо 3067,75 евро или 6000 лв. (по 1533,88 евро или 3000 лв. за всеки от тях), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, с твърдения за неправилност на същото. Изразено е недоволство срещу крайния извод на съда, предвид изложените от него мотиви, в които е 1 приел, че не е доказано здравословните проблеми на ищците да се дължат единствено на производството по ЗОНПИ. Също така са присъдени обезщетения в еднакъв размер, при твърдения за различни неимуществени вреди, които се твърдят в исковата молба по отношение на двамата ищци.

Именно затова въззивникът счита, че не са доказани по безспорен начин претърпени от ищците вреди и връзката им с водените от КОНПИ производства. Оспорва се и размера на присъдените обезщетения, като прекомерно завишен. При тези аргументи е заявено искане за отмяна на обжалваното решение, с отхвърляне на предявените искове, а ако съдът счете същите за основателни – да намали размера на присъдените обезщетения, поради прекомерност и противорението им с принципа за справедливост.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. П. М., ЕГН ********** и П. Д. М., ЕГН **********, действащи чрез адв. Т.

Н. от АК Враца, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилно, респ. несправедливо определени обезщетения на ищците, поради доказаност от събраните по делото доказателства на претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, в резултат на производствата на КОНПИ срещу тях, които са продължили 4 г. и 2 месеца. Сочи се също, че съдът правилно е определил обезщетение в размер на по 3000 лв. за всеки от ищците, предвид установеното безпокойство, психически стрес, тревожност и влошаване на здравословното им състояние, които те са преживели в посочения период. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС - Бяла Слатина, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от ищците М. П. М. и П. Д. М. осъдителни искове срещу КОНПИ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв. за всеки от тях, причинени в резултат на наложени обезпечителни мерки по образувано срещу тях ч. гр. д. № 674/2019 г. по описа на ОС - Враца и в резултат на образувано срещу тях гр. д. № 116/2020 г. по описа на ОС Враца, с което е бил предявен иск по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че КОНПИ е предявила иск в ОС -Враца по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, с цена на иска 374 895,29 лв., във връзка с който са 2 били допуснати обезпечителни мерки с Определение от 22.11.2019 г., включващи запори на леки автомобили и банкови сметки, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че производството се е развило в три инстанции и е приключило в полза на ищците. Твърди се, че ищецът М. М. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и на 28.08.2018 г. по НОХД № 434/2018 г. е сключил споразумение с прокуратурата, с което се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, и глоба в размер на 1000 лв. Поради този факт се сочи, че е била образувана проверка от КОНПИ за значително несъответствие в имуществото, притежавано от ищците в размер на 472 280,81 лв. за периода от 29.11.2008 г. до 29.11.2018 г. Сочи се, че поради провеждането на една продължителна незаконосъобразна и необективна проверка от страна на ответника, цялото имущество на ищците е било възбранено и запорирано. Сочи се още, че този факт, явяването им пред съд на три инстанции и усИ.та им да докажат правотата си са довели до огромен психически стрес, притеснения, чувство за несправедливост, уронване на достойнството и доброто им име сред близки, приятели и обществото, влошаване на качеството им на живот и влошаване на здравословното им състояние.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от КОНПИ, с който се оспорват предявените претенции като неоснователни и недоказани по основание и размер. Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и спрямо ищците е проведена проверка по реда на ЗПКОНПИ, като е образувано производство пред ОС Враца за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с налагане на обезпечителни мерки, вкл. предявяване на иск пред ОС - Враца за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество. Твърди се, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на КОНПИ във връзка с действията й спрямо ищците, не е нарушен законът, а поводът за започване на проверка спрямо ищеца М. и съпругата му е бил държане на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение. Сочи се, че твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди са неоснователни, с излагане на подробни доводи по всяко твърдение за уронване на достойнство, добро име и влошаване на здравословното им състояние.

Оспорва се и наличието на причинна връзка между сочените вреди и евентуални незаконосъобразни актове, действия или бездействия на КОНПИ.

При тези съображения е отправено искане за отхвърляне на исковете като неоснователни, недоказани по основание и размер, с присъждане на разноски в производството.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор, свързан с дължимостта и определянето на размера на присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, чийто присъдени размери се обжалват. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключението на приетата 3 по делото експертиза, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установяват обстоятелствата, че ищецът е бил осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и спрямо ищците е проведена проверка по реда на ЗПКОНПИ, като е образувано производство пред ОС - Враца за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с налагане на обезпечителни мерки (с Определение № 937/22.11.2019 г. по ч.гр.д. № 674/2019 г. по описа на ОС – Враца – запори на леки автомобили и банкови сметки), вкл. предявяване на иск пред ОС - Враца за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество.

От показанията на разпитаните свидетели И. Г. и М. С., които съдът възприема като обективни и последователни се установява, че те познават ищците от дълги години, като до образуване на производство срещу тях от страна на КОНПИ, са се ползвали с добро име в обществото, били са гостоприемни и отворени хора, а след това са се поболели, затворили са се и са изпитали голям психически стрес и притеснения, вкл. ищецът е започнал да вдига кръвно и е заболял от диабет, а ищцата е започнала да работи на две места, за да могат да покриват семейните си разходи. Внуците им се принудили да заминат да живеят в гр. София, за да не оказва влияние върху тях и тяхното бъдеще нападките, обвиненията и делата, които се водят срещу ищците.

От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че водените производства са оказали влияние върху нивата на стрес у ищците, с формиране на негативни мисловни модели по отношение бъдещи перспективи на личността и нейния имидж в обществото, професионална интеграция, социална реадаптация след процеса и личностна несигурност, оказала отрицателно влияние върху самооценката на ищците. В резултат на проведените изследвания спрямо тях е установено, че са предразположени към тревожни тенденции - напрежение, неспокойствие и сензитивност към външни стимули, като не е налице посттравматична рефлексия върху психиката им и може да се приеме, че такава е преодоляна.

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, както по отношение на установената фактическа обстановка, така и по отношение на изложените аргументи и правни доводи, обосноваващи наличието на предпоставките на чл.2а от ЗОДОВ и определянето на размера на дължимото на ищците обезщетение за претърпените от тяхна страна неимуществени вреди, към които мотиви на районния съд настоящият съдебен състав препраща по реда на чл. 272 ГПК, без необходимост от преповтарянето им. Предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е аргументирал и достигнал до извода за доказаност на исковете по основание и частична основателност по размер, респ. възраженията на въззивника в обратен смисъл се явяват неоснователни, поради следното:

Неоснователни са доводите на въззивника за липса на основание за ангажиране на отговорността на КОНПИ за вреди, тъй като в конкретния случай причината за отхвърляне на предявения срещу ищците иск и за отмяна на допуснатите обезпечения, е незаконосъобразен икономически и правен 4 анализ на имущественото състояние на проверяваните лица, довел до липса на една от предпоставките за уважаване на иска – наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ, вр. пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Обстоятелството, че КОНПИ е действала в изпълнение на задълженията си и в качеството на държавен орган, не я освобождава от отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, тъй като именно въз основа на проверката, която е извършила, КОНПИ е следвало да прецени дали да заведе съдебното производство по чл.

Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/473a13f3-13e6-431f-a7c9-b3b0109c8014