Решение № 19 от 04.05.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Гълъбово, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100349 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от А. К. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. бил сключен договор за паричен заем № 4951536 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 4000 лв., при ГЛР 35 % и ГПР 41,44 % /доколкото си спомня/, със срок на погасяване на 12 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.4 от договора се задължавал в срок от три дни да предостави на заемодателя едно от трите обезпечения описани в три точки. Твърди, че останало неясно как от същата дата към контракта се е появил „Договор за предоставяне на гаранция № 4951536“, сключен между втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № 4951536 между ищеца и първия ответник.

Твърди, че съгласно чл. 3, т. 1 от „Договора за предоставяне на гаранция“ ищецът дължал възнаграждение за гарант в размер на 1199 лв., платимо на разсрочени вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за кредит. Твърди, че общата сума за връщане била в размер на 5450 лв. Твърди нищожност на договора за кредит поради първоначална недействителност. Излага подробни съображения в насока, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.9 ЗПК и при неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.10, ал.1 вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 вр. с чл.21 и чл.22 ЗПК. Твърди и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на три основания – нарушение на добрите нрави, нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и неравноправност между правата на потребителя и доставчика на финансова услуга. Излага подробни съображения.

Моли съдът да прогласи нищожността на договора за паричен заем № 4951536 от 14.11.2023 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция № 4951536, сключен с Файненшъл България“ ЕООД. В условията на евентуалност моли да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4951536от дата 14.11.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на чл. 3 от Договор за гаранция № 4951536 сключен с „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, в срока по чл.131 ГПК оспорва 1 иска. Счита че процесният договор за паричен заем е действителен и в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Твърди, че размера на лихвения процент по процесния договор е в съответствие със ЗПК, като съгласно чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК в договора трябва да има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Заявява, че в настоящия случай лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и бил ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора, както и условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора. Излага подробни съображения в тази насока.

Ответникът твърди още, че Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като бил посочен годишният процент на разходите, посочена била и общата сума дължима от потребителя. Заявява, че годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията па чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в процесния договор не съществува клауза за неустойка или трансформирана неустойка или възнаграждение за поръчител, както и че не били предвидени санкции за непредоставяне на обезпечение. Счита, че е неоснователно твърдението на ищеца че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че решението е в полза на ищеца.

Другият ответник „Файненшъл България“ ЕООД, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като в българското законодателство действал принципа на свободно договаряне. Излага съображения в тази насока. Счита, че в договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо е написано, че дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а ищеца се е задължил да заплати посоченото в договора възнаграждение. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото.

С протоколно определение от 01.10.2025 г. към гр.д № 349/2025 г. по описа на РС Гълъбово е съединено за разглеждане в едно производство и гр.д. № 355/2025 г., като двете дела се движат под № 349/2025 г. по описа на РС Гълъбово. Производството по гр.д № 355/2025 г. по описа на РС Гълъбово е образувано по предявен иск от А. К. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че м.юли 2023 г. бил сключен договор за паричен заем № 4732452 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 500 лв., при ГЛР 35 % и ГПР 41,44 % /доколкото си спомня/, със срок на погасяване на 6 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.4 от договора се задължавал в срок от три дни да предостави на заемодателя едно от трите обезпечения описани в три точки. Твърди, че останало неясно как от същата дата към контракта се е появил „Договор за предоставяне на гаранция № 4732452, сключен между втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № 4732452 между ищеца и първия ответник.

Твърди, че съгласно чл. 3, т. 1 от „Договора за предоставяне на гаранция“ ищецът дължал възнаграждение за гарант в размер на 87 лв., платимо на разсрочени вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за кредит. Твърди, че общата сума за връщане била в размер на 686,84 лв. Твърди нищожност на договора за кредит поради първоначална недействителност. Излага подробни съображения в насока, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, т.9 ЗПК и при неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК вр. с чл.10, ал.1 вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 вр. с чл.21 и чл.22 ЗПК. Твърди и нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на три основания – нарушение на добрите нрави, нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и неравноправност между правата на потребителя и доставчика на финансова услуга. Излага подробни съображения.

Моли съдът да прогласи нищожността на договора за паричен заем № 4732452 с „Изи Асет 2

Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция № 4732452, сключен с Файненшъл България“ ЕООД. В условията на евентуалност моли да се прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4732452, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на чл. 3 от Договор за гаранция № 4732452 сключен с „Файненшъл България“ ЕООД на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, в срока по чл.131 ГПК оспорва иска. Счита, че искът е недопустим, тъй като за ищеца не съществува правен интерес от търсената защита, тъй като правоотношението между страните е погасено. Поради това иска прекратяване на производството. По отношение на неоснователността на исковите претенции излага съображения, че процесният договор за паричен заем е действителен и не страда от визираните в исковата молба пороци, като клаузите в договора са в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.

Твърди, че размера на лихвения процент по процесния договор е в съответствие със ЗПК, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора трябва да има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Заявява, че в настоящия случай лихвеният процент по процесния договор бил фиксиран и бил ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора, както и условията за прилагането на лихвения процент също били записани в договора. Излага подробни съображения в тази насока. Ответникът твърди още, че Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като бил посочен годишният процент на разходите, посочена била и общата сума дължима от потребителя. Заявява, че годишният процент на разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията па чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в процесния договор не съществува клауза за неустойка или трансформирана неустойка или възнаграждение за поръчител, както и че не били предвидени санкции за непредоставяне на обезпечение. Счита, че е неоснователно твърдението на ищеца че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото.

Другият ответник „Файненшъл България“ ЕООД, в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като в българското законодателство действал принципа на свободно договаряне. Излага съображения в тази насока. Счита, че в договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо е написано, че дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а ищеца се е задължил да заплати посоченото в договора възнаграждение. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено, че ищецът е сключил с първият ответник – „Изи Асет Мениджмънт“ АД два договора – 1/ на 13.11.2023 г. договор за паричен заем № 4951536, по силата на който му е предоставена сумата в размер на 4000 лв., при уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР 49,03 %, със срок на погасяване 12 месеца на месечни погасителни вноски и 2/ на 23.02.2023 г. договор за паричен заем № 4732452, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 3000 лв., при фиксиран ГЛП 40 %, ГПР 48,07 %, със срок на погасяване 12 месеца.

В чл. 4 от договор за паричен заем № 4951536 е уговорено, че кредитът се обезпечава с 3 поръчителство /гарант/, включително от одобрено от кредитодателя дружество. В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4951536 /същия номер като договора за кредит/ от дата 13.11.2023 г. /същата дата като на договора за кредит/ „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. А. за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 2 077,32 лв., разсрочена със същите падежи като месечните вноски по кредита. Видно е, че възнаграждението по договора за поръчителство е на стойност почти 50% на отпуснатия кредит от 4000 лв.