Решение № 3188 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110210277 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. С. с ЕГН **********, жив. в гр. София, кв. Враждебна, ул. 25- 29 срещу Наказателно постановление /НП/ № 8102 от 17.03.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата е наложена „глоба“ в размер на 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, чл.8, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление, поради което моли за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

Същият излага доводите си, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона. Алтернативно се застъпва становище за 1 наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалб. А. С.- редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирани писмени бележки по делото изразява становището си, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор, изготвен от процесуален представител на въззиваемата страна с изложени доводи за неоснователност на жалбата и искане процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като същевременно се претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С акт за установяване на административно нарушение № 0009558 от 20.02.2023 г., съставен от А. М. А. на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ е установено, че на същата дата 20.02.2023 г., в 16.30 часа, на път II18, км 33, в посока Лозен-Казичене жалб. А. Г. С. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляваеми оси марка „Рено“, с рег.№ СВ 6683 ТХ, като в процеса на извършената му проверка е констатирано, че водачът извършва превоз на земя, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 – 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При направеното измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118844 2 и ролетка № 1302/18/ (5 м), е установено следното: При измерено разстояние между осите 1.36 м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.655 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 6.655 т.

Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл.2 от ЗП във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“, вр. чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1, във вр. с чл. 7, ал.1, т. 5, б.“в“ и чл. 37, ал. 1, т. 1 , пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено обжалваното НП. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган извършил проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил събраните доказателства и приел, че в случая е безспорно установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказващият орган посочил също така, че превишаването на нормите на раздел II от Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движението и води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, поради което не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. М. А., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от 3 правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това длъжностни лица. Това се установява от надлежно приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в която е посочено, че Виолета Богданова Асенова – началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" е компетентна да издава наказателни постановления за нарушения по ЗП. Съгласно приложената Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", А. М. А., назначен на длъжност "инспектор", е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗП.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните АУАН и НП съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението, като наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

В същото време нормата на чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредба № 11 от 4

03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ предвижда кои са тежки ППС, а именно при натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредбата във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал.

1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от ЗП във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност. От показанията на свидетеля А., участвал в извършената на жалбоподателя проверка, както и от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалб. А. Г. С. на посочената дата и място е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляваеми оси, марка „Рено“, с рег.№ СВ 6683 ТХ. В процеса на извършената му проверка безспорно е установено, че водачът извършва превоз на земя, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за 5 движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При измереното разстояние между осите 1.36 м сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 25.655 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 6.655 т. Установени са техническите средства, с които е осъществено замерването, като същите са посочени с индивидуализиращите ги признаци. Приложени са по делото, в хода на съдебното следствие, и съответните свидетелства и сертификати за тях. Не се установи различна фактическа обстановка от тази, описана в акта и издаденото въз основа на него НП в тази му част, поради което съдът намира, че изложеното от жалбоподателя се явява неоснователно.

Налице са предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно физическо лице, което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, ако деянието не съставлява престъпление при движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв.

Съгласно посочената разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, жалб.А. Г. С. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е физическо лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП.