Решение № 260036 от 29.10.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е

Н И Е № гр. Нова Загора, 29.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря

Валентина Колева, като разгледа докладваното от съдия

ЙОРДАНОВ гр.д. № 962 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът в настоящото производство И.Г.Г., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. М.П.М. *** е депозирал на 10.07.2019 г. искова молба с вх. № 3511 в Районен съд – Нова Загора против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.С. П. и К.Д. К. с цена на иска 10000.00 лв., като частичен от 20000.00 лв.

С нея ищецът твърди, че на 19.10.2017 г., управляваният от него мотоциклет „Хонда ЦБР 125СС” с ДКН СН0214К е бил ударен от навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН № СН8452НН, управляван от Д. В. Н. с ЕГН **********.

Посочва, че за възникналото ПТП било образувано ДП № 306-ЗМ-726/2017 г. по описа на РУ - Нова Загора, приключило с внесено от РП - Нова Загора в PC - Нова Загора Предложение за освобождаване на обвиняемия Н. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, по реда на чл.375 от НПК.

Срещу обв. Д. В. Н. било образувано АНХД № 230/2018 г. по описа на PC - Нова Загора, приключило с Решение № 127/19.04. 2018 г., с което съдът го признал за виновен за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Опел Вектра” с peг.№ СН8452НН, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДвП- „участниците в движението съобразяват своето поведение...пътните знаци...”, а именно пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на И.Г.Г. ЕГН ********** ***, изразяваща се в контузия на дясната раменна област с клинични и рентгенологични данни за пълно изкълчване /луксация/ на раменната става, което причинило трайно затрудняване движенията на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1500.00 лева.

Сочи се, че към датата на ПТП-то причинилият вредите автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „БУЛ ИНС” АД, за времето от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., с № на полица BG/02/117001610415.

Настъпилото застрахователно събитие било заведено под номер на щетата **********.

Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищецът получил средна телесна повреда - контузия в областта на дясната раменна става с клинични и ренгенологични данни за луксация и множество леки телесни повреди - контузия на главата с данни за сътресение на мозъка, контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб, контузия в областта на дясната тазобедрена става с изразена палпаторна и функционална болезненост, контузия на дясната ръка с наличие на разкъсно - контузна рана, охлузвания на кожата в областта на гърба и лявата предмишница, отчупване на режещия ръб на короната на зъб 43 с дебелина на фрагмента 1 мм. Твърди се също, че възстановителният процес бил продължителен, болезнен, пострадалият не можел да се обслужва сам и не бил в състояние да посещава учебни занятия.

Посочва се, че до датата на исковата молба водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” не бил обезщетил ищеца за нанесените му неимуществени и имуществени вреди.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.493 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вследствие използването на МПС по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите, причинени на чуждо имущество, лихви и съдебни разноски.

Навежда, че съгласно разпоредбата на чл.478 от КЗ, ищеца притежава качеството на „увредено лице” и има право да поиска му бъде заплатено обезщетение за причинените му вреди от МПС, управлявано от застрахования при ответника Д.В. Н.

Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл.498 от КЗ, увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ЗК, като е длъжно да представи на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като съдейства на застрахователя при установяване на обстоятелствата, свързани със събитието и размера на вредите.

Посочва се, че съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, ищецът има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, поради което, съгласно изискването на чл.380 от КЗ, той бил отправил към ответника - ЗД „Бул Инс” АД, писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, в която заявил, че желае да получи застрахователно обезщетение в размер на 20000.00 лева и законната лихва за забава върху тази сума, считано от 19.10.2017 г. Към писмената застрахователна претенция бил приложил всички, посочени в нея документи, които касаели настъпването на застрахователното събитие.

Сочи още, че в отговор на предявената претенция пред застрахователя, ищецът получил писмено предложение от Експертен съвет „Неимуществени щети ГО” на ЗД „Бул Инс” АД за изплащане на обезщетение в размер на 1000.00 лв., с който размер той не е съгласен.

Счита, че предложената сума не била в състояние да възмезди претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и не била съобразена със съдебната практика.

Визира разпоредбата на чл.498 от КЗ, според която ал.3 увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда само, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

С оглед гореизложеното, за ищцовата страна бил налице правен интерес от предявяване на настоящият иск и моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК *********, да му заплати сумата от 10000.00 лв. /главница - частичен иск от иск в размер на 20000.00 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинената му средна телесна повреда и множество леки телесни повреди, получени вследствие ПТП, настъпило на 19.10.2017 г., причинено от лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН № СН8452НН, управляван от застрахования при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” Д. В. Н. с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на деянието - 19.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да му заплати направените разноски по делото.

Приложил е документи и моли съдът да ги приеме като писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - ЗД

„БУЛ ИНС” АД, чрез адв.З.П.К. *** е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва предявените искове за допустими, но ги оспорва както по основание, така и по размер.

Посочва, че исковата молба не отговаря на изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба имало едно единствено изречение, с което процесуалния представител на ищеца обхващал „цялата фактическа обстановка и механизъм на ПТП”. Счита, че в нея не бил описан изобщо механизма на настъпилото ПТП, липсвали подробности за това как се е осъществил пътния инцидент, каква е била скоростта на движение на двете превозни средства, в коя част на МПС-та се е осъществил контакта между тях и прочие. Считам за нередно ответната страна да извлича и да предполага, каква е твърдяната фактическа обстановка от ищеца, единствено на база представен от него Протокол за оглед на ПТП, от който не ставало ясно причината за произшествието и не можело да се направят правно допустими изводи на поставените по-горе въпроси. Не бил посочен и механизма на получаване на травмите от ищеца - дали те са вследствие на удара с другата кола, вследствие на и от кои части, детайли на автомобила или след съприкосновение с пътното платно, какво е било състоянието му непосредствено след инцидента, изобщо липсвало каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства.

Нямало представени и доказателства за каквато и да било медицинска документация за проведеното лечение и състоянието на ищеца след първаночалното му постъпване в спешния център.

Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и формулиране на ясен петитум, ответното дружество не можело да упражни правото си на защита в процеса.

Предвид гореизложеното ответника счита, че исковата молба е нередовна, поради което, моли съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.

Счита, че причинната връзка и вредата установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд. Оспорват се причинените неимуществени вреди, механизмът на получаването им, както и механизмът на възникване на ПТП. Твърди при условията на евентуалност, че дори и да са настъпили описаните неимуществени вреди, то оздравителните процеси се били забавили, заради неспазване от страна на ищеца на лекарските предписания. Моли да се съблюдава принципа на чл.52 от ЗЗД при евентуално определяне на размер на обезщетение. Ако искът се приеме за основателен, то той бил прекомерно завишен.

Твърди също, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД също бил неоснователен, тъй като ответника бил сезиран със претенции за заплащане на обезщетение едва на 20.12.2017 г. Затова изпадал в забава след отправяне на покана за изпълнение и в частност от датата следваща изтичането на 3-месечния срок по чл.429, ал.3 от КЗ във вр.с чл.430, ал.1 от КЗ. Възразява се срещу приемането като доказателства по делото на представените с исковата молба съдебно-медицинска експертиза и допълнителна колективна такава.

Моли съдът да назначи комплексна съдебно-медицинска и авто техническа експертиза, която да отговори на поставените в отговора въпроси на ответника.

Исковата молба е оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК в последствие е допълнена. С допълнителната искова молба ищецът описва механизма на осъществяването на ПТП, техническите причини довели до възникване на същото, както и механизмът на получаване на травматичните увреждания и последиците от нараняванията. Несъгласието с предложената сума и горните обстоятелства обуславяли правния му интерес от завеждане на делото.

Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към исковата молба такива, което искане съдът счита за основателно с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, без да допуска като доказателства представените съдебно-медицинска и комплексна съдебно-медицинска експертизи.

Постъпил е и писмен отговор от ответната страна на допълнението на исковата молба. С него ответника изцяло поддържа всички направени с отговора си възражения и оспорвания и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани ищцовите претенции.

Алтернативно моли, в случай че съдът ги счете за основателни, да намали размера на претендираните обезщетения, като некореспондиращи с принципа на справедливостта и установената съдебна практика, както и навежда съпричиняване от страна на пострадалото лице.

Ответникът също претендира съдебно-деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание на 15.01.2020 г. адв. М. прави допълнително искане за допускане до разпит на двама свидетели, в режим на довеждане. Възразява против направените от ответника твърдения, че застрахователя не е бил уведомен за настъпилото ПТП и дори към момента не е постъпило такова уведомление, единствено претенцията. Твърди, че са направили уведомление в писмен вид веднага след ПТП, като в тази връзка моли съдът да задължи ответната страна да представи цялата преписка по заведената щета, в която се съдържали първоначалното уведомление и последващата застрахователна претенция и кореспонденция със застрахователя.