Решение № 3412 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3412 гр. ......., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110142694 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

23.02.2026 г., гр........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №42694 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, подадена от ......, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу С. Д. К., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в качеството й на собственик на топлоснабден имот в гр...... с абонатен №......., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 961,42 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2021г. до 28.02.2022г., сума от 643,81 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 14.04.2025г. и сума от 13,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2022г. до 14.04.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №23331/2025г. на СРС, 76 състав, по което частично е издаден на 25.07.2025г. изпълнителен лист срещу отв. длъжник, с оглед на подадено възражение по реда на чл.415 ГПК само срещу част от задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С оглед на последното се обосновава правният интерес от иска и се претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв...... от САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа се, че ищецът не е установил изпадането в забава на ответника за заплащане на процесните главници за ТЕ и дялово разпределение. Не се твърди за процесния период да е извършил плащания, които да са погасили процесните задължения. Не оспорва, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговарят на посочените в исковата молба. Не оспорва размера и на мораторната лихва. Моли за отхвърляне на исковете и иска присъждане на разноски.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „....“ .... което представя 3 бр. справки за използвана ТЕ, на името на отв. С. К. и 3 бр. формуляри за отчет, подписани от абоната.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните обстоятелството по доставка на ТЕ до процесния имот през исковия период в твърдяното количество и цена.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба е препис на НА за учредяване на право на ползване и продажба на недвижи имот №......, том V, н.д. №..... на Нотариус В. ...... рег. №..... в НК, район на действие: СРС, с който ....... учредява безвъзмездно вещно право на ползване за срок от 10 год. както следва: на ...... върху част от а..... в гр........, ж.к. „...“, бл........ представляваща стая и общо ползване на кухня и обслужващо помещение, за сумата от 25 400 лв., на С. К. върху част от а..... в гр........, ж.к. „...“, бл........ представляваща северна стая и общо ползване на кухня и обслужващо помещение, за сумата от 25 400 лв., като продава обременения с ограничени вещни права имот на непълнолетния ......, роден на ....г., действащ лично и със съгласието на майка си С. К., при цена от 9 500 лв.

Видно от представена справка ....... е починала на .....г., като е оставила за свои наследници съпруга си ..... и сина си ........

На 23.01.2018г. отв.С. К. подава заявление- декларация до ищцовия топлинен доставчик за доставка на ТЕ до проц. имот.

Съгласно заключение по ССч.Е, не се установяват плащания по партидата за процесния период. Посочени са стойностите на начислената ТЕ за отопление в имота, както и размера на задължението за забава. За периода: 01.05.2021г.- 15.08.2021г. погасените по давност задължения са за главница от 209,64 лв. и за мораторна лихва от 92,02 лв.

2

Съдът достигна до следните правни изводи:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства- молба за откриване на партида, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се е явявала задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. С. К. следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда.

Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата сума следва да се приеме за основателно. В проведеното заповедно производство е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца, въз основа влязлата частично в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми: сума от 2 000 лв., представляваща главница за потребена ТЕ, за топлоснабден имот в гр...... аб. №.......,за периода: м.03.2022г.- м.04.2024г., както и сума от 55,08 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.03.2022г.- 30.04.2024г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено на 23.04.2025г., за период на потребеление: 01.05.2021г.- 30.04.2024г. Съгласно ТР №3 от 18.05.2012год. по т.д.

№3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна 3 давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая от изтичането срока за плащане по всяка прогнозна фактура. На осн. чл.202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. С оглед на горното разясненията на вещото лице в о.с.з. за погасени по давност задължения за главница за ТЕ от 209,64 лв. и за мораторна лихва от 92,02 лв., за периода: 01.05.2021г.- 15.08.2021г., не следва да се вземат предвид. С оглед на това следва да се отхвърли изцяло исковата претенция за отчетен период от 01.05.2021г. до 28.02.2022г., като погасена по давност.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на проц. представител на отв. страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда в размер не по- нисък от предвидения в случая в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 465 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се присъдят разноски от 465 лв.- адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр........, ул. „......“ №... представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу С. Д. К., ЕГН:

**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 961,42 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за отчетен период от 01.05.2021г. до 28.02.2022г., за имот в гр...... с абонатен №......., сума от 643,81 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 14.04.2025г. и сума от 13,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.05.2022г. до 14.04.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №23331/2025г. по описа на СРС, 76 състав, като неоснователни.

ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото в размер на 465 лв.

ОСЪЖДА ......, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр...... представлявано от А. А.- Изпълнителен директор, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв...... от САК, сума в размер на 237,75 /двеста тридесет и седем евро и седемдесет и пет стотинки/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото.