Решение № 260590 от 27.01.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е №….

Гр. София, 27.01.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И. ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Мария Малоселска при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д.

№ 6227/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 249316 от 25.10.2017 г. на СРС, 58, с - в по гр. д. № 29657/2014 г. - е извършена делба чрез изнасяне на публична продан, на основание чл.

348 от ГПК, на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, жилищна сграда - блок *****, етаж първи, построен върху държавна земя, състоящ се от: стая, дневна . кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 42. 43 кв. м, заедно е принадлежащото избено помещение № 6 е полезна площ от 2. 64 кв. м, и 1. 012 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от изток - фасада, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - апартамент от вход Б, отгоре - апартамент № 13, отдолу избени помещения, и при съседи на избеното помещение: от изток - избено мнение № 20, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - коридор, като е постановено получената цена да бъде разпределена между съделителите К.Б.М. и Я.Б.Д., съобразно квотите им по 1/2 част за всеки.

Със същото решение е отхвърлен предявения от К.Б.М. срещу Я.Б.Д. иск, с правно основание по чл. 31 от ЗС, за обезщетение за ползване за периода от 03.06.2014 г. - датата на завеждане на делбеното дело до 12.12.2016 г., в размер по 250 лв. месечно, и страните са осъдени за заплащане на разноски по делото.

Решението се оспорва от ищцата К.Б.М., чрез представителя й, относно способа за извършване на делбата - чрез изнасяне имота на публична продан, както и в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Подържа се, че неоснователно делбеният имот е изнесен на публична продан, въпреки че ищцата няма друг имот в РБ, а ответникът има други имоти. Неоснователно съдът не се е произнесъл по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение, направено с молба от 21.12.2016 г. Съдът е постановил решението си без да направи преценка на доказателствата по делото в цялост, като не са взети предвид възраженията на представителя на ищцата. Основно се правят възражения свързани с оценката на недвижимия имот и начина на нейното определяне от приетата пред СРС СТЕ. Моли да се постави в дял на ищцата делът на ответника, който тя е изявила желание да изкупи, както и да и се признае право на обезщетение по време на втората фаза на делбата до влизане в сила на решението по нея, която претенция според ищцата е с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че по делото е установено по безспорен начин, че целия процесен имот се ползва от ответник през и през периода на делбата той живее в него, поради което неоснователно е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по за лишаване от ползване чл. 31, ал. 2 ГПК. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението по втората фаза на делбата и да се уважат исканията й. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Ответникът

Я.Б.Д., чрез представителя си е оспорил въззивната жалба на ищцата, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК с твърдения, че е неоснователна. Основните възражения касаят процесуалното представителство на ищцата в производството, включително във връзка с подаване на исковата молба. Излагат се съображения относно факта, че ищцата е гражданин на САЩ и не може да се легитимира чрез завеждащ консулска служба с български документи за самоличност. В представените документи по делото и пълномощното на процесуалния представител на ищцата, тя недопустимо се легитимира като български гражданин. Поради това се оспорва представителната власт на пълномощника й да я представлява по делото. Излагат си и доводи, че не са налице обстоятелствата за заплащане на обезщетение по чл.

31, ал. 2 ЗС. Ищцата не е посещавала имота от 20 години и не е изявявала никакъв интерес да упражнява право на ползване върху него. По същите съображения не е налице и право на обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК. Поддържа, че по отношение на ищцата не са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота, като се твърди, че въпреки заключението на СТЕ имотът е поделяем. Освен това искането за възлагане на имота е направено след първото съдебна заседание по втората фаза на делбата - едва с молба от 21.12.2016 г. и е преклудирано. Моли жалбата да се остави без разглеждане, като недопустима или без уважение по същество.

Ответникът Я.Б.Д. също е подал въззивна жалба, чрез представителя си, срещу решението в частта, в която имотът е изнесен на публична продан. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и незаконосъобразно в тази част.

Излагат се основно съображения, че цялото производство е опорочено поради неправилно учредено процесуално представителство на ищцата. Поддържат се отново доводи за нередовност на исковата молба по делото за делба, които съдът не намира за необходимо да обсъжда, доколкото е налице влязло в сила решение по допускане на делбата и въпросът за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата е вече разрешен със задължителна сила за съда и не може да бъде пререшаван във втората фаза на делбеното производство. Освен това се излагат съображения, че имотът не е неподеляем, както е приел СРС, като по този въпрос незаконосъобразно и при нарушения на процесуалния закон не е допусната повторна СОЕ експертиза от СРС. Моли да се отмени решението в частта касаеща способа за извършване на делбата.

Във връзка с доводите на ищеца, съдът намира, че жалбата е допустимо заявена от процесуалния представител на ответника към този момент - адв.

Д., независимо че с негова молба от 22.02.2019 г. е представено нотариално заверено на 09.10.2018 г. оттегляне на пълномощията дадени от Я.Д. на адв. И.Д.. Към момента на подаване на въззината жалба – 15.11.2017 г. обаче, адвокатът е разполагал с валидно учредена от ответника представителна власт. Освен това, извършените от адвокат Д. действия във връзка с подаване на въззивната жалба са изрично потвърдени от ответника с молба от 30.07.2018 г.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Оспореното решение е постановено по иск за делба във фазата на извършването й – ІІ фаза на делбата.

То се оспорва изцяло – относно способа за извършване на делба чрез изнасяне н имота на публична продан и в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от ищцата по чл. 31, ал. 2 ГПК за обезщетение за лишаване от ползване на имота от момента на подаване на исковата молба 03.06.2014 г. до 12.12.2016 г., съобразно допуснатото от СРС уточнение в протокол от съдебно заседание на 22.03.2017 г. Това е размера и периода, за който се е произнесъл СРС и същият е предмет на проверка и във въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно постановено.

Относно възраженията за недопустимост на производството поради провеждането му по нередовна исковата молба и при неправомерно учредена представителна власт от ищцата на нейните родители, настоящият състав намира, че доколкото е налице влязло в сила решение по първата фаза на делбата между двете страни, този въпрос не може да бъде пререшаван в производството по втората фаза на делбата.

Освен това в производството пред СРС са представени пълномощни за процесуално представителство и преупълномощаване на представители във връзка с воденото дело за делба, дадени от К.Б.М. на майка й Н.И.Д. с официално удостоверяване на подписа на ищцата от Консулската служба – Вашингтон, което не е опровергано по делото.

Следователно решението е допустимо постановено и съдът следва да се произнесе по доводите за неговата незаконосъобразност.

Относно оспорване и по двете жалби на способа за извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична продан - като неподеляем и във връзка с доводите на страните по въззивното обжалване, съдът намира следното :

С решение № 11-58-270 от 7.12.2015 г. на Софийски районен съд 58 състав, по гр. дело 29657/2014 г., влязло в законна сила на 06.05.2016 г., на основание чл. 34 ал. 1 от ЗЗ е допусната, да се извърши делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. София, ж.к. "Люлин", жилищна сграда - блок 727, вход А. на етаж първи, построен върху държавна земя, състоящ се от: стая, дневна . кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 42. 43 кв. м, заедно е принадлежащото избено помещение № 6 е полезна площ от 2.64 кв. м, и 1. 012% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: от изток - фасада, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - апартамент от вход Б, отгоре - апартамент №13,отдолу избени помещения, и при съседи на избеното помещение: от изток - избено мнение № 20, от запад - коридор, от север - коридор, от юг - коридор, при равни квоти за съделителите, съответно : 1/2 идеална част за К.Б.М. ЕГН ********* и 1/2 идеална част за Я.Б.Д.

ЕГН **********.

При преценката по кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, съдът следва да има предвид всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот.

Основният способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, в случаите, в които става въпрос за неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан.

По изключение, когато става въпрос за неподеляем жилищен имот и при наличие на другите предвидени в закона предпоставки, съсобствеността може да се прекрати и чрез поставянето на имота в дял на някой от съделителите – по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да се извърши такова ликвидиране на съсобствеността обаче, съделителят следва да е направил надлежно искане във втората фаза на делбата, в срок най - късно до първото съдебно заседание след насрочване на втората фаза - по арг. от чл. 349, ал. 4 ГПК.

Във връзка с доводите на ищцата в жалбата й, настоящият състав констатира, че до първото съдебно заседание пред СРС, което е крайният момент да се направи такова искане, по аргумент от чл.

349, ал. 4 ГПК, не са направени изрично претенции за възлагане на имота от страна на ищцата, по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК. Представителят й единствено е поддържал, че тя иска да изкупи дела на ответника от процесния имот. Такова изкупуване не е предвидено като способ за извършване на делбата и няма пречка то да се осъществи при продажбата на имота на публична продан.

Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че за да се уважи искане на съделител за възлагане на имот, предмет на делбата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно: съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят при откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС). За да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота, посочените предпоставки следва да се налице кумулативно.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР № 1/2004 г., от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) , сега чл. 349, ал. 2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване.

В случая и съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата е видно, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала от правна сделка покупко – продажба, а не е резултат от наследяване, поради което не е налице още първата предпоставка за възлагане на имота.

Разпечатката съдържа 40 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/473607c6-43df-484e-832c-b24c166d5836