Решение № 65 от 24.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Петрич, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101566 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 9493/28.10.2025 година, подадена от С. М. Г., ЕГН ********** от с. С., ул. „Г.

Р.“ № *, действаща чрез процесуален представител адв. М. В. М., служебен адрес гр. Пл., ул. „П. О. и К.“ №**, ет. *, ап. ** срещу „ПР. КР. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. С., кв. „М.“, бул. „Б.“ № **, бл.

***, вх. *, представлявано винаги от двама управители: Св. Н. Н., Цв. Г. Ст., Я.

Кж.Ч., обективираща искова претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 250,00 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за потребителски кредит № 40022099608, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ищцата сочи, че с ответника е сключила Договор за потребителски кредит № 40022099608, по силата на който на 13.12.2023 г. дружеството й е предоставило по банков път заем от 4 000 лева. Сочи, че съгласно раздел VI от договора, именуван „Параметри“ се е задължила да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 600 лева, при размер 1 на месечната погасителна вноска 303 лева.

Ищцата твърди, че на основание процесния договор е надвнесла в полза на ответника сумата в размер на 1250 лева, от която 100 лева договорна лихва и 1150 лева за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.

Твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Сочи чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, съгласно които договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 2600 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Счита, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Заявява теза за нищожност на договорните клаузи, съдържащи се в раздел „Параметри" от процесния договор, които предвиждат заплащането на възнаграждение по пакет от допълнителни услуги „Фаст и Флекси" на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.

143, ал. 1 от ЗЗП. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Ищцата претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който признава факта на сключване на посочения в исковата молба договор за кредит, със съдържанието, описано от ищеца, на основание на който ищцата е заплатила сума, надхвърляща заемната със сумата от 1250 лева. Оспорва ищцовите твърдения за недействителност на процесния договор. Релевира подробни правни съображения в тази връзка. Заявява позиция за отхвърляне на предявения иск. Претендира съдебни разноски. Заявява възражение за 2 прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано чрез пълномощник, поддържа предявените искове и сторените с исковата молба доказателствени искания, прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Оспорва отговора на ответника.

По същество пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуален представител.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание, не изразява становище относно проекта на доклад по делото, не прави доказателствени искания.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, поради което съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца в качеството на кредитополучател и „ПР. КР. Б.“ ЕООД в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит№ 40022099608 от 13.12.2023 година, съгласно който вторият е предоставил на първия заем в размер на 4000 лева, при ГЛП 41 %, и задължение за кредитополучателя да заплати възнаграждение в размер на 2600 лева за закупен пакет допълнителни услуги "Флекси" и "Фаст". Кредитополучателят се задължил да върне уговорените парични задължения чрез погасителни вноски общо в размер на 303 лева. Не се спори, че по силата на договора кредитополучателят е заплатил на кредитора главницата от 4 000 лева и 1250 лева, от последната 100 лева договорна лихва, 1 150 лева възнаграждение за закупен пакет "Флекси" и "Фаст".

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Няма спор по делото, че ищецът е кредитополучател по договор за кредит, като между страните е възникнало валидно заемно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е усвоил заемната сума, предоставена му от ответника - небанкова финансова институция по смисъла 3 на чл.3 от ЗКИ. Ищецът е физическо лице, което при сключване на сделката е действало именно като такова, т.е. несъмнено е по делото, че страните имат качеството : ищцата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а ответникът на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Несъмнено е, че сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни изисквания има за последица недействителност на договора. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в 4 процесния договор ГПР е 48 % без ясно да е разписана методиката на формирането му – кои компоненти участват, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от записването не става ясно какво представлява разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца твърдение за изначална недействителност на процесната облигационна обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, по аргумент на чл.22 от ЗПК.

Налице е и друго самостоятелно основание за нищожност на договора между страните.

Страните по сделката са уговорили закупуването от кредитополучателя на допълнителна услуга „Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за които кредитополучателят Г. се задължила да заплати на кредитодателя възнаграждение в размер на 2 600 лева. В тази връзка на първо място съдът съобрази, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентиран в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита /чл.10а, ал.2 ЗПК/. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит по естеството си представляват част от възнаграждението за предоставения заем, поради което съдът намира, че същите са обособени самостоятелно с цел заобикаляне на закона – ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на годишни процент на разходите. Услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“. Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита. С оглед на това съдът приема, че договореностите между страните за предоставяне на допълнителен пакет услуги на кредитополучателя Г. противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел 5 или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна, поради което съдът приема, че клаузите от процесния договор, уреждащи закупуването на допълнителни услуги от кредитополучателя са нищожни на посоченото основание.

Във връзка с изложеното, доколкото съдът приема, че в случая възнагражденията, уговорени от страните като дължими от кредитополучателя за допълнителния пакет услуги, са по естественото си възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да бъдат включени в годишния процент на разходите – чл.19, ал.1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК относно законово установено ограничение на размера на ГПР. Следва, че посоченият в договора ГПР 41 % не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения. Посочването в договора за кредит на по-нисък размер от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68 г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ето защо съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.