Решение № 363 от 27.10.2026, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 1604/2026
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- Галина Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т. 3 пр. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 216 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 381, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. Нови пазар, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20263620101604 по описа за 2026 година
Производство по чл. 235 ГПК.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно и субективно кумулативно съединени искове със следното правно основание: 1/ иск по чл. 53 вр. чл. 52, от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят обезщетение в размер на 6000 €, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2026 г., за причинените неимуществени вреди - болка и страдание, пряка последица от извършено спрямо него на *** г. в гр. Н. престъпление от тримата ответници; 2/ иск по чл. 53 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на тримата ответници да заплатят мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 398,88 € за периода от датата на увреждането – *** г. до предявяване на исковата молба – 04.06.2026 г.
Ищецът твърди, че на *** г. пред магазин „***“ в гр. Н., на ул. ***, около 23,04 ч. тримата ответници – С. С. С. С., С. С. Т. и К. А. А., го нападнали използвайки хладно оръжие /метална тръба/, като всеки от тримата му нанесли множество леки телесни повреди.
На същата дата около 23.05ч. ответникът С. С. С. като водач на л.а. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като извършил маневра насочвайки се рязко към ищеца, като едва в последния момент отклонил превозното средство, за да избегне удар с В. Й.. Ищецът направил опит да се отдръпне в страни за да не бъде прегазен от лекия автомобил.
Отново на същата дата, ответникът С. С. Т. се заканил с престъпление срещу личността на 1 ищеца, като го заплашил с убийство, докато му нанасял удари по главата и тялото.
За случилото се било образувано ДП и тримата ответници били осъдени по одобрени от съда споразумения, както следва: по НОХД ***г. по описа на ОС – Ш., ВЗС на ***г. Споразумение, ответникът С. С. С. е признат за виновен в извършването на следните престъпления: 1/ по чл. 325, ал. 2, предл. 2 и 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 2/ по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
3/ по чл. 342, ал. 1 от НК. Престъпленията по чл. 325 и по чл. 216 НК били извършени спрямо ищеца по делото. по НОХД ***г. по описа на ШОС, ВЗС на ***г. Споразумение, ответникът С. С. Т. е признат за виновен в извършването на следните престъпления: 1/ по чл. 325, ал. 2, предл. 2 и 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 2/ по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; 3/ по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК. Трите престъпления били извършени спрямо ищеца по делото. по НОХД ***г по описа на ШОС, ВЗС на ***г. Споразумение, ответникът К. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2, предл. 2 и 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК спрямо ищеца.
Като от субективна страна било прието, че всяко от престъпленията е извършено от тримата ответници е с пряк умисъл.
От приетите по ДП № ***г. по описа на РУ Н. експертизи било установено, че на ищеца са причинени следните травми, резултат на престъпленията, извършени срещу него от тримата подсъдими:
1. Контузии на главата: една разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата теменно срединно, косо разположена; палпаторна болка задно теменно в ляво на ограничена площ, без видими увреждания; палпаторна болка задно теменно в дясно на ограничена площ, без видими увреждания; дребно кръвонасядане под външния очен ъгъл на лявото око.
2. Контузия на шията: охлузване на кожата по задната страна на шията и основата й, хоризонтална кожна драскотина в основата на кожата в дясно.
3. Контузия на туловището: едно дълбоко ивицовидно охлузване на гърба в ляво — върху горния ръб на лявата лопатка; една дълбока косо-хоризонтална кожна драскотина върху тялото на лявата лопатка; едно ивицовидно кръвонасядане във вътрешния ръб на лявата лопатка, с по-светла центална зона, две кожни драскотини до гръбначния стълб в ляво на нивото на Тh1 образуващи Л-образна форма; трета хоризонтална драскотина до гореописаните; плитка хоризонтална кожна драскотина в областта на гърба в дясно - върху вътрешния ръб на лопатката; една разскъсноконтузна рана в дясната поясна област; едно охлузване на кожата в лявата хълбочно-поясна област.
4. Контузия на крайниците: Охлузване на кожата по горната страна на дясното рамо; две кожно охлузвания по задната страна на дясната предмишница - средна трета, две 2 ивицовидни охлузвания в долната трета на предмишницата; петнисто охлузване върху горната фаланга на петия пръст на дясната ръка; едно ивицовидно охлузване по горната страна на ляво рамо, продължаващо назад в кожна драскотина; бледо кръвонасядане по задната - вътрешната страна на лявата предмишница, косо разположена; ивицовидно петнисто охлузване по външната страна на лявата редмишница - под лакътя; едно охлузване по задната страна на лявата предмишница - горна трета; едно ивицовидно охлузване по задната страна на лявата предмишница — долна трета, с кръвонасядане около него; охлузване на кожата по гърба на лявата ръка в основата на трети пръст; охлузване на кожата върху капачката на лявото коляно; петнисто ивицовидно охлузване по предната страна на дясната подбедриа под капачката на коляното; петнисто охлузване по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица под капачката на коляното и бледо кръвонасядане по вътрешната страна на дясната подбедрица на капачката на коляното.
Ищецът сочи, че болничният му престой бил в периода ***г. до ***г. (за 2 дни), като при приема в болничното заведение същия се оплаквал от главоболие, световъртеж, като при изписването му е препоръчан щадящ режим в дома без физическо и психическо натоварване.
Първоначалния болничен лист бил за 15 дни.
Ищецът твърди, че след извършените спрямо него престъпления от тримата ответници е изпитвал силни болки в различни части на тялото, силен страх за живота и здравето си, както в момента на нападението срещу него и собствеността му, заканата с убийство, така и след това, т.като ответниците знаят местоработата му, познават приятелите му, знаят и местата му за социален контакт. Сочи, че продължително време е бил затворен в себе си, изпитвал страх да посещава публични места, да контактува свободно с приятели и познати.
В хода на досъдебното производство същия е посочил, че му се губят моменти от случилото се, като най-вероятно същото е било провокирано от кратковременна загуба на създание или преживения шок от случилото се. При приемането му в болницата, според медицинското лице, което го било приело, бил объркан и дезориентиран.
Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за причинените му вреди в размер на 6000 €, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.06.2026 г., както и мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 398,88 € за периода от датата на увреждането – *** г. до предявяване на исковата молба – 04.06.2026 г.
От името на тримата ответници е постъпил писмен отговор по иска, в който се сочи, че В. Д. Й., в който се сочи, че исковата молба е допустима, но по същество изцяло неоснователна както по основание, така и по размер, а именно:
Не оспорват, че по повод инцидента от *** г. е било образувано наказателно производство, приключило с одобряване на споразумения.
От името на тримата ответници се сочи, че твърдените неимуществени вреди били общо и декларативно описани. Не се сочи колко време са продължили, какъв е бил техният 3 интензитет и по какъв конкретен начин са засегнали ежедневието му. Не се сочи за какъв период ищецът е бил възпрепятстван да извършва обичайните си дейности, дали е отсъствал от работа, дали е загубил трудоспособност, дали се е нуждаел от чужда помощ, дали е провеждал продължително лечение или рехабилитация и дали са останали трайни физически или психически последици.
В отговора се сочи, че липсват конкретни твърдения за проведено психологично или психиатрично лечение, за диагностицирано тревожно, депресивно или посттравматично разстройство, за прием на медикаменти или за необходимост от специализирана терапия. Не са представени медицински документи, удостоверяващи твърдените продължителни и тежки психоемоционални последици.
Ответниците сочат, че претендираната обща сума от 6 000 евро, не било ясно как е формирана и каква част от нея се претендира за физическите болки, каква за твърдения страх, за емоционалните преживявания и каква за останалите посочени неблагоприятни последици. Вредите били описани съвкупно, без ясно разграничаване на тяхното фактическо основание и без индивидуализиране на причинната връзка с конкретното поведение на всеки ответник.
Ответниците оспорват твърдението, че след инцидента ищецът е изпитвал продължителен страх за живота и здравето си, че е избягвал ответниците и че се е чувствал трайно застрашен от тях. Твърдят, че само около две седмици след приключване на наказателното производство със споразумение ищецът доброволно се е намирал на приблизително 20 метра от дома на ответниците, откъдето продължително ги е наблюдавал и заканително е поклащал главата си към тях. Това е станало причина ответниците да подадат жалба до компетентните органи.
Оспорват твърдението, че са част от криминален контингент в града и имат с хора от криминалния контингент. Това твърдение освен клеветническо е и абсурдно.
Ответниците сочат, че сумата от 6 000 евро е завишена и несъответстваща на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Оспорват наличието на предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на тримата ответници за всички твърдени от ищеца вреди. Твърдят, че не е налице чл. 53 ЗЗД.
От името на ответниците е направено възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Излагат се твърдения за поведението на самия ищец преди инцидента, което е довело и до извършените след това деяния. Твърди се, че самият ищец също е нанасял удари и е ритал К. А. А. и намиращото се с него непълнолетно момче.
Ответниците молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани по основание и по размер, като алтернативно искат да се приеме, че вредите са настъпили в резултат на съпричиняване от страна на ищеца и да се намали размера на исканото обезщетение.
4
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
По делото не се спори между страните, че на *** г. в гр. Н., обл. Ш., на паркинга на магазин „***“ на ул. ***, след възникнал конфликт, тримата ответници са действали в съучастие и са причинили на ищеца телесни увреждания, както и материални щети по собствения му лек автомобил, за което ответниците са осъдени по приключени с ВЗС споразумения за прекратяване на наказателно производство, както следва:
1/ по НОХД ***г по описа на ШОС, ВЗС на ***г. по Споразумение, ответникът К. А. А. е признат за виновен за следното:
За това, че на *** г. в гр. Н., обл. Ш., на паркинга на магазин „***“ на ул. ***, в съучастие като съизвършител със С. С. С., със С. С. Т. и с непълнолетния С.М.С. роден на *** г., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл побой на В. Д. Й. от с. Е., обл. Ш., като с ръце и с метален предмет, с вид на тръба, го удрял по главата и тялото, като му причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето неопасно за живота, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост — престъпление по чл. 325, ал. 2, предл. 2 и предл. 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Посочено е в споразумението, че от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
На основание чл. 381, ал. 4 от НПК за престъплението по чл. 325, ал. 2, предл. 2 и предл. 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал. 2 вр. чл.54, ал.1 от НК на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението което на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години.
Разпечатката съдържа 42 от 191 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47337524-d915-4bb9-b44a-0ff9ec127329