Определение № 61 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3376/2024
- Вид
- Определение № 61
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503376 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Разпореждане № 32212 от
15.11.2024г., постановено по ч.гр. д. № 16799/2024г. по описа на РС - Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Л. С., ЕГН **********.
Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.
Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, като кредитор,срещу длъжника П. Л. С., ЕГН **********, заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от1189,35 лв. - главница по сключен на 05.05.2022г. между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД/ с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/ договор за кредит „Бяла карта“ № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 204,11 лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2022г. до 13.03.2024г.; сумата от 169,33 лв. - обезщетение за забава за периода от 14.03.2024г. до датата на депозиране на заявлението . В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 05.05.2022г. между „Аксес Файнaнс“ ООД (кредитодател) и П. С.
1
(кредитополучател) е сключен договор за кредит, съгласно който на последния е предоставена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 1200 лева с разрешен кредитен лимит по кредитна карта. На 14.03.2024г. е подписано Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.11.2023г. между „Аксес Файнанс“ АД и от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на заявителя.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
От представения към заявлението Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № ***/05.05.2022г. и Приложение № 1 към него се установява че „Аксес Файнанс“ АД е предоставило в заем на П. С. сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 1000 лева с разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, при дневен лихвен процент 0,12 % и годишен процент на разходите по кредита от 43,2 %. Според формулировката на клаузата на чл. 15 от договор за потребителски кредит потребителят сам избира вида на обезпечение, което следва да предостави в петдневен срок от сключване на договора - поръчителство или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечение е договорена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец/чл.20 от договора/.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.
Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но 2 посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.
1 от ЗЗП. Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.
22 от ЗПК.
Отделно от изложеното по делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.съгласно задължителните разяснения в т.
4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентаправодател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.
По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу П.
С., като правен резултат макар и по други съображения, е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32212 от 15.11.2024г., постановено по ч.гр. д. № 16799/2024г. по описа на РС - Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4