Решение № 1007 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513384 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 11342/22.11.2023г по регистъра на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ депозирана от длъжника по изпълнението на Е.“ЕООД, ЕИК ******* с р е щ у Постановление от 16.11.2023г. по изпълнително дело № 20238490400927 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат със 150лв. и таксите по изпълнителното дело.

Посочило е, че в случая адвокат бил извършил само работа по образуване на делото и припадащото се възнаграждение било 200лв. , делото не било сложно, не следвало да се присъждат разноски за водене на делото, защото действия по водене на същото не били извършени, всички задължения били платени в срока за доброволно изпълнение. Таксите следвало да се намалят до размерите по чл. 73, ал. 4 и чл. 73а от ГПК, тройният размер на минималната работна заплата бил 2340лв., а и намаляването на адвокатския хонорар водело до намаляване на таксите. Претендирало е разноски.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- К. и Сие“ООД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата.

Посочил е, че правилно не били намалени разноските , поставени в тежест на длъжника. Действията, извършени от адвоката на взискателя, били не само за образуване на делото, но и процесуално представителство по същото, за водене на делото минималното възнаграждение било 312,50лв., за образуването му – 200лв., претендираните 350лв. били под тези размери.

1

Отговора на възражението било процесуално представителство, такова било и отговора на частната жалба, с молбата посочили и способа за изпълнение.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който съответствал на сложността на делото, не надвишавал минималния размер по Наредба №1/2004г., пропорционални такси били правилно определени.

Плащането от 09.11.2023г. било само за главница и не било достатъчно, едва с наложения запор, поискан от взискателя се постигнало събиране на средствата, необходими за погасяване на всички задължения. Таксите били определени съобразно правилата и Тарифата В случая вземането по изпълнителния лист надхвърлял три минимални заплати и чл. 73а от ГПК не бил приложим. Отделно , таксите не надхвърляли 90% от минималната работна заплата.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № № 20238490400927 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 07.11.2023г. на К.И.С.“ЕООД срещу „Е.“ЕООД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 27.10.2023г. по дело № 1833/2023г. на СГС за сумата от 2800лв. арбитражни разноски и разходи за защита по ВАД 46/2022г. на АС при БТПП и за сумата от 50лв. държавна такса и сумата от 400лв. възнаграждение за адвокат по делото, както и разноските по изпълнително дело за адвокат и за такси и разноски, посочен е изпълнителен способ запор на банкови сметки на длъжника, върху движимо и недвижимо имущество което се установи при направените от ЧСИ справки , като ЧСИ е оправамощен по чл. 18 от ЗЧСИ да определи начин на изпълнение,. Молбата е подадена от адв. В. с пълномощно по делото, като с молбата е представен е договор за правна помощ и съдействие сочещ уговорено и платено възнаграждение за него в размер на 350лв. за образуване и водене на делото , за процесуално представителство по същото.

С получена на 08.11.2023г. покана за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен, че следва да плати сумите по изпълнителния лист от 3250лв, както и разноски от 350лв. за възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 369,60лв. с ДДС, разноски по изпълнителното дело от 107лв.

Със запорно собщение от 07.11.2023г. са запорирани банкови сметки на длъжника в Юробанк българия“АД

С молба от 14.11.2023г. длъжникът е оспорил разноските в частта за таксите и адвокатското възнаграждение, на 16.11.2023г. взискателят е оспорил възражението с постановление от

16.11.2023г. съобщено на длъжника на 22.11.2023г. ЧСИ е отхвърлил възражението.

2

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.

Разгледана по същество е основателна в частта за възнаграждението за адвокат и за съответната на същото част от таксата по т. 26 от Тарифата.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.

В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил и платил сумата от 350лв.

Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й в случая редакция .Това следва при съобразяване на характера на действията по образуване на делото, които не се отличават със сложност и необходимост от специална и продължителна подготовка.

Взискателят и упълномощеният от него адвокат не са предприели активни действия по изпълнителното дело след образуване на изпълнителното дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело сочи изпънителен способ, но това е част от задължителното съдържание на молбата по 426, ал.2, пр.1 от ГПк, тоест това не е водене на изпълнителното дело. Така установеното обосновава извод, че на този етап от производството основание за начисляване в тежест на длъжника разноски на взискателя за водене на делото няма. Договорът за поръчка какъвто е договора между взискателя и ангажирания от него адвокат , предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството в следствие на осъществено такова представителство. В случая доказателства за същото не са ангажирани, поради което и съдът приема, че няма основание такива разноски на взискателя да се поставят в тежест на длъжника.

При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело на този етап следва да се 3 намали до 200лв. като разноски за възнаграждение за адвокат по образуване на делото.

Съдът приема, че при този извод на съда то и начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се намалят. Тази такса следва да се определи на база сума за разноски на взискателя за адвокат от 200лв., а не 350лв. тоест таксата по т. 26, буква „в“ от Тарифата следва да се намали със сумата от 14,40 лв. с включен ДДС.

Таксите и разноските по изпълнителното дело не надхвърлят допустими съобразно чл. 73а от ГПК размери и доводи на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Ограниченията законодателят е въвел само за изпълнителни дела с нисък материален интерес – до трикратния размер на минималната работна заплата. В случая сумата по изпълнителния лист надхвърля трикратния размер на минималната работна заплата към момента на образуване на делото и на начисляването на таксите – през 2023г., поради което и чл. 73 а от ГПК е неприложим. Неясно е позоваването от жалбоподателя на чл. 73, ал. 4 от ГПК , като с оглед съдържанието на тази разпоредба съдът го приема за неотносимо за случая.

При така възприето жалба е основателна за сумата от 150лв. разноски за възнаграждение за адвокат и за сумата от 14,40 лв. такса по т. 26 от Тарифа. В станалата част жалбата е неоснователна.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска 4 защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 16.11.2023г. по изпълнително дело № 20238490400927 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ в в частта, с което е отказано да се измени постановлението съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение в частта за разноските, като се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат със 150лв. и таксата по т. 26 от Тарифата със сумата от 14,40лв. вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Постановление съдържащо се в покана за доброволно изпълнение от 07.11.2023г. по изпълнително дело № 20238490400927 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Е.“ЕООД, ЕИК ******* със сумите, както следва: със сумата от 150 лв. , представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за водене на изпълнителното дело; със сумата от