Решение № 1061 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100510201 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 8605/12.05.2024 г. по гр. д. № 18162/2022 г. по описа на СРС, 25 с-в, са уважени частично предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. П. Ч. по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2007,63 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.09.2003г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за периода от 12.12.2013г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.12.2013 г. по ч.гр. дело № 52086 по описа за 2013г. на СРС, 25-ти състав, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 7278,18 лева.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанионното производство „Банка ДСК“ ЕАД с доводи за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се изцяло претенцията на ищеца като недоказана и погасена по давност. Твърди се, че че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлен установителният иск на жалбоподателя за горницата над 2007,63 лева до пълния предявен размер от 7278,18 лева. Твърди се, че по делото е претендирана само главница, но това не означава, че длъжникът не е дължал лихви и разноски по сключения Договор за кредит за текущо потребление от 10.09.2023 г. Поддържа се, че договорът за банков кредит е възмездна сделка, като на длъжника са били известни дължимите лихви към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че банката не е изменяла едностранно условията по договора. Излагат се съображения, че доколкото към 12.12.2013 г. е имало дължими лихви, то СРС неправилно е отнесъл доброволните погашения от длъжника в размер на 7072,22 лева към погасяването на главницата. Поддържа се, че всъщност извършените плащания са погасили дължима лихва.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че СРС неправилно е приел, че вземанията за главница за периода до 11.12.2008 г. са погасени по давност.

1

Моли съда за отмяна на постановеното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.

П. Ч.. Излага, че СРС правилно е приел, че е нищожна клауза, допускаща капитализиране на просрочени лихви. Във връзка с това се заявява, че при нищожност се дължи единствено главницата, поради което всички извършени плащания следва да се отнесат към нейното погасяване. Твърди се, че е правилен изводът на СРС, че част от вноските за главницата са погасени по давност, тъй като давността започва да тече от настъпване на изискуемостта за съответната вноска.

Моли за потвърждаване на постановеното решение в отхвърлителната му част.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ответника С. П. Ч. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че С. Ч. дължи на „Банка ДСК“ АД разликата над 885,68 лева до пълния уважен размер от 2007,63 лева.

Твърди се, че сумата, с оглед на която е подадена насрещната въззивна жалба е неправилно изчислена от първата инстанция и е погасена по давност.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност. Поддържа се, че вземанията за банковия кредит се погасяват с общата петгодишна давност, която тече от датата на крайния срок за погасяване на кредита.

Предвид това се иска насрещната въззивна жалба да се остави без уважение.

Решение № 8605/12.05.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 885,68 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.09.2003 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за периода от 12.12.2013г. до изплащане на вземането.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а насрещната жалба – напълно основателна, по следните съображения:

Предявен е иск по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С. П. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7278,18 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.09.2003г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за периода от 12.12.2013г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.12.2013 г. по ч.гр. дело № 52086 по описа за 2013г. на СРС, 25-ти състав.

Основният спор в настоящото производство е насочен към въпроса какви суми са погасени от кредитополучателя чрез плащане и дали са погасени част от вземанията по давност.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

2

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на сключен между страните по делото договор за текущо потребление от 10.09.2003 г., по силата на който банката е предоставила на ответника парична сума в размер на 10 000 лв. със срок за погасяване 84 месеца. Кредитът е договорен като еднократно усвояем – касово или безкасово по посочена от кредитополучателя сметка. Страните са уговорили възнаградителна лихва в размер 13,95 % към датата на сключване на договора, като същата подлежи на периодична промяна по решение на Управителния съвет на кредитора, която е задължителна за страните. Лихвата се капитализира месечно. Погасяването е предвидено чрез 83 месечни анюитетни вноски по 190,95 лв., с първи падеж до 10.11.2003 г. и последващи падежи до 10-то число на всеки месец, като крайният срок за окончателно издължаване на кредита е 10.09.2010 г. В договора изрично са регламентирани последиците при неизпълнение. При забава, водеща до неиздължена сума, равна на три месечни анюитета, както и при започване на принудително изпълнение върху обезпечението, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. До предприемане на съдебно събиране същият се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 5 процентни пункта. На кредитора е предоставено и дискреционно право да обяви кредита за предсрочно изискуем и при забава от един или два анюитета, както и при предоставяне на невярна информация от страна на кредитополучателя или при други предвидени в закона хипотези.Съгласно погасителния план към договора, крайният срок на договора е падежът на последната вноска 20.12.2017 г.

Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 20-то число на съответния месец.

Съгласно чл. 3 от ОУ към договора - месечните погасителни вноски включват главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от условията на договора - при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебносчетоводната експертиза в първоинстанционното производство, което настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите доказателства по делото, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 10000 лева.

Настоящият въззивен състав намира за правилни мотивите на първата инстанция, че т. 5 от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на закона, а именно на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите в обжалваното решение, които стават част от настоящото изложение. С оглед изложеното във въззивната жалба настоящият съдебен състав следва да добави следното:

В случая не се касае за преструктуриране на съществуващ дълг, тъй като капитализацията на лихвата към непадежирала главница не сочи на преструктуриране на дълга с оглед улесняване погасяването му, а представлява предварително заложено условие по договора (Решение № 60118 от 15.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2848/2019 г., I т. о.).

3

Начисляваните през гратисния период възнаградителни лихви периодично са капитализирани – прибавяни са към главницата, като върху нейния променен размер отново е начислявана възнаградителна лихва. При капитализиране на тази лихва към главницата се е получило незаконосъобразно завишаване на последната. Клаузата на т. 5 от договора е нищожна, на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ. Ответникъткредитополучател не е търговец, кредитът покрива потребителски нужди и натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. При отпадане приложението на клаузата за капитализация на лихвата, съдържаща се в договора, приложение намира законовото правило за дължимост на възнаградителна лихва върху кредита, но без същата да се добавя като част от главницата и без нейното последващо олихвяване след настъпване на изискуемостта му. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В конкретния случай нищожността на клаузите в договора за капитализиране на лихвите по кредита не обуславят извод за нищожност на целия договор за кредит, тъй като договорът може да се прилага и без тази клауза.

На следващо място процесният договор от 10.09.2003 г. попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите и правилата за търговия (отменен, считано от 10.06.2006 г.) – ответникът е потребител по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗП, а ищецът – търговец по смисъла на § 1, т. 2 от същия закон. В ЗЗППТ (отм.) е установена принципна забрана на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, които законът прогласява за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени - чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ (отм.). Според чл. 37, ал. 2 ЗЗППТ (отм.), не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. ЗЗППТ (отм.) обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 35, ал. 1), като в ал. 2 на чл. 35 примерно изброява редица типични случаи, измежду които и клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля (т. 2), дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора (т. 11), или поставя други подобни условия (т. 17). Настоящият състав намира клаузата на т. 4 от договора за неравноправна по смисъла на чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 17 ЗЗППТ (отм.) - същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото от съдържанието на договора се установява, че възнаградителната лихва е определена към датата на сключването му в размер на 13,95%, като е предвидено същата да подлежи на периодична промяна по решение на Управителния съвет на кредитора, задължително за страните. Така уговореният механизъм по същество поставя начина на определяне на размера на договорната лихва в зависимост изцяло от волята на кредитора, доколкото в клаузата липсва каквато и да е яснота относно приложимата методика, математически алгоритъм или формула за формиране на едностранно изменената лихва. Не е предвидена и обвързаност на конкретния размер на повишението с обективни, външни за банката и проверими фактори (напр. публични индекси, референтни показатели или параметри, извън контрола на кредитора), които да позволяват на кредитополучателя предварително да предвиди при какви условия и в какъв размер би се изменяла цената на кредита. Вместо това промяната се обуславя от вътрешни решения на орган на търговската банка, които по естеството си са зависещи от едностранната преценка и не се явяват непременно обусловени от въздействието на свободния пазар или от регулатора на банковата дейност.