Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 03.04.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 5798/2024
Вид
Решение № 311
Подписан
03.04.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Сливен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230105798 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „А 1 България” ЕАД против „ДИПТРАНС 09“ ООД с която като се предявява искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК, се сочи, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и „ДИПТРАНС 09“ ООД е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 505116846 от 17.07.2017 година и се въвеждат подробни твърдения за дължимостта на вземанията на ищеца.

От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, че ответникът „ДИПТРАНС 09“ ООД му дължи сумата в размер на 11226,33 лв. представляваща:

- 3.00 лева / три лева/ - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 505116846 от 17.07.2017 година за периода 23.09.2023 година - 22.10.2023 година, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

- 10342.38 лева /десет хиляди триста четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор 505116846 от 17.07.2017 година, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

1

- 880.95 лева - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението - 22.07.2024 година, от които 0.17 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 26.12.2023 година 22.07.2024 година и 880.78 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 19.09.2023 година - 22.07.2024 година, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3818/2024 г. на РС-Сливен.

Претендират се разноски по гражданското дело и по заповедното производство.

В законоустановения срок от процесуалния представител на ответника е депозиран отговор, в който се излагат възражения и се изразява становище, касаещо недопустимост и неоснователност на предявените искови претенции.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или от пълномощник, но се представя писмено становище, съгласно което исковите претенции се подържат по основание и размер и се моли за уважаването им. Претендира се за присъждане на.

Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.

От съвкупната преценка на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и „ДИПТРАНС 09“ ООД е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент 505116846 от 17.07.2017 година и се въвеждат подробни твърдения за дължимостта на вземанията на ищеца.

Със заповед № 2572/04.09.2024 година, издадена по ч.г.д. № 3818 по описа на СлРС за 2024 година е разпоредено ответното дружество като длъжник да заплати на ищцовото дружество, сумата в размер на 11226,33 лв. представляваща:

- 3.00 лева / три лева/ - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 505116846 от 17.07.2017 година за периода 23.09.2023 година - 22.10.2023 година, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

2

- 10342.38 лева /десет хиляди триста четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор 505116846 от 17.07.2017 година, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

- 880.95 лева - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението - 22.07.2024 година, от които 0.17 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 26.12.2023 година 22.07.2024 година и 880.78 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 19.09.2023 година - 22.07.2024 година.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и срещу нея е подадено в срок от ответното дружество възражение по чл.414 от ГПК.

В имейл от 26.06.2023 година, ответникът по настоящото производство е пискал ищецът да анулира подписаният на 22.06.2023 година договор и да предложи друг, „с по-добри условия, а не подвеждащи“. На 03.07.2023 година чрез имейл, е даден срок от три дни за изпълнение предложената промяна.

Имейлът е регистриран успешно в системата на А1 на същата дата. Във връзка с непредприемането на действия от страна на оператора, на 04.07.2023 година е направено изявление, че договорът се счита за развален. Надлежното упражняване на правото на разваляне се регламентира от общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Уведомяването за прекратяване на договор чрез електронна поща (имейл) се счита за спазена писмена форма, при установена трайна практика на кореспонденция между страните, а електронните изявления (имейлите) се считат за писмени доказателства.

Ищцовото дружество признава, че е направило предложението за новите цени, без към тях да е включил дължимият ДДС. Този начин на действие води да неправомерно вменяване в задължение на ответното дружество, да предполага, че към тези цени трябва да начислява и ДДС. Според търговската практика и данъчното законодателство когато цената е обявена без ясно уточнение дали включва ДДС, се счита за крайна цена, включваща ДДС (включително за крайни потребители) и липсата на информация може да се тълкува в полза на потребителя.

Съобразно дефиницията, дадена в Тълкувателно решение № 1/2009 година на ОСТК на ВКС, „добрите нрави" са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона; те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Безспорно, такива общи принципи са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения.

3

Претенцията на ищеца за неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор се основава на клаузите от приложенията към него за активиране на всяка отделна мобилна услуга /пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Съгласно посочените клаузи в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в него бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

Между страните е спорен въпроса, отнасящ се до процесните клаузи за неустойка. валидността на

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните обезпечителни функции на вземане за неустойка, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право - свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче това вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки я към момента на сключване на договора – арг. т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 година по тълк. дело №1/2009 година на ОСТК на ВКС.

Клаузите от приложенията към процесния договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, установяващи, че длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. В горния тълкувателен акт се приема още, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на 4 които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В случая, предвидената в процесните приложения към договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване. Следователно, установява се, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. По този начин операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му обогатяване за сметка на потребителя. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.

Наред с това вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги, като се създават предпоставки за обогатяване на едната страна - мобилния оператор без правно основание, доколкото под формата на вземане за неустойка същият би получил сума в размера, който би получил и в хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната престация, а дори и в повисок размер, предвид определянето на неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по време на договорната обвързаност между страните. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги (в този смисъл е решение № 193/09.05.2016 година по т. д. № 2659/2014 г., ТК, I т. о. на ВКС; Решение № 110/21.07.2016 година по т. д. № 1226/2015 г., ТК, I т. о. на ВКС, решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.№203/15 г на ВКС , I ТО и решение №283 от 27.12.2018 година по т.д.№2951/17 г на ВКС , II ТО и др.).