Определение № 408 от 16.03.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 14.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бранислава Павлова

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20228002103671 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 135 от 26.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 797/2021 г. по описа на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №260516 от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 7536/2019 г. по описа на Русенския районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. И. И. срещу А. Н. Ш. иск по чл.

45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от причинено от ответника унищожаване на имущество, за разликата над 6707.05 лв. до 7494.90 лв. и наложената на ответника на основание чл. 360 ГПК глоба за отнето владение е намалена на 200 лв. Със същото въззивно решение е потвърдено решение № 260516 от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 7536/2019 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл. 76 ЗС на Д. И. И. срещу А. Н. Ш. за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Русе, с площ от 1101 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ......., със застроена площ от 67 кв.м, както и в частта, с която е уважен искът на И. срещу Ш. по чл.45 ЗЗД за вреди от унищожаването на имущество за сумата от 6707.05 лв.

В установения от закона срок решението е обжалвано от А. Н. Ш..

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на постановеното 1 решение, а по същество за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е съдебно решение постановено по нередовна искова молба, в която не са индивидуализирани движимите вещи и твърдените увреждания на недвижим имот предмет на иска по чл. 45 ЗЗД и не е заявен конкретният начин на отнемане на владението по чл. 76 ЗС? Твърди се, че въззивното решение противоречи на решение №682 от 30.09.1986 г. на ВКС, 1-во г.о., решение №105 от 09.09.2021 г. по гр.д. № 2256/2020 г. на ВКС, 4-то г.о., т.4 от ТР № 1 от 01.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Нарушени ли са правилата на чл.197, ал.1 ГПК в случаите, в които съдът в определението за назначаване не посочва образование и специалността на вещото лице и същото лице не е вписано в списъка на вещите лица за изготвяне на този вид експертизи? Поддържа се противоречие с решение № 39 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 3885/2018 г. на ВКС, 4-то г.о.

3. Допустимо ли е вещото лице да променя вида на назначената с определение на съда експертиза и да дава заключение по нея, следва ли да се цени от съда такова заключение и води ли до необоснованост решението, изградено върху нея? Сочи се противоречие с решение № 60097 от 26.01.2022 г. по т.д. № 1624/2020 г. на ВКС, 1-во т.о.

4. Може ли вещото лице да изготви своето заключение въз основа на направени изявления от лица без представителна власт и непопадащи в кръга на лицата по чл.32 ГПК, които не са събирани и не са проверени от съда и това води ли до необоснованост на експертизата и респективно на решението, което се позовава на нея? Допустимо ли е впоследствие същите тези лица да бъдат допуснати в качеството им на свидетели? Поддържа се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 2056 от 13.10.1958 г,.по гр.д. № 5916/1958 г. на ВС, 2-ро г.о., решение № 1510 от 10.12.1956 г. по гр.д. № 6329/1956 г. на ВС, 1-во г.о. и решение № 1072 от 06.07.1956 г. по 2 гр.д. № 4267/1956 г. на ВС, 1-во г.о.

5. По един и същи метод ли се извършват експертизите с предмет подобрения в недвижим имот и непозволено увреждане на недвижим имот и заключенията следва ли да бъдат стойностно идентични? Себестойността на подобренията в недвижимия имот тъждествена ли е със стойността на причинените вреди по чл. 45 ЗЗД на същия имот? Поддържа се противоречие с решение № 12 от 20.05.2022 г. по гр.д. 1841/2022 г. на ВКС, 2-ро г.о. и решение № 152 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 1518/2014 г. на ВКС, 1-во г.о.

6. Длъжен ли е съдът да приеме с нарочен акт- определение, след приемането на окончателен доклад по делото, писмено становище от ищеца, с което са наведени нови факти и обстоятелства и следва ли да допълни доклада си в тази насока? Нарушено ли е правото на защита на ответника в случай, че това не е сторено? Допустимо ли е върху становището да са допуснати експертизи, които обосновават решението на съда?” 7. Допустимо ли е назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на извършени подобрения на недвижим имот и респективно увеличена стойност на имота при липса на такъв предмет на делото и на кого следва да бъдат възложени разноските по недопустима експертиза?

8. В производството по обезпечение на доказателства, чрез извършване на оглед, при висящ процес, спазват ли се правилата по чл. 204 ГПК или същите се смятат дерогирани? Задължен ли е съдът пряко да възприеме чрез способа оглед съгл. чл. 204 ГПК веществените доказателства, които са предмет на допуснатите експертизи и да изготви протокол, в който да са отразени констатациите, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа? Разпоредбата на чл.

204, ал. 2 ГПК изисква ли при огледа като способ за събиране на доказателства лично участие на състава на съда, разглеждащ делото?

По последните три въпроса се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК .

От ответника по касационната жалбата Д. И. И. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

3

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е недопустима срещу въззивното решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.76 ЗС.Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивните решения по искове по чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване, ако цената на иска е над 5 000 лв. В случая от приложеното по делото удостоверение, е видно, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 16 057,60 лв. и цената на предявения иск по чл. 76 ЗС, определена като 1/4 от данъчната оценка съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК е 4 014,40 лв., т. е. под минимума от 5 000 лева по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. В останалата й част – по иска по чл. 45 ЗЗД касационната жалба е допустима.

С иска по чл. 76 ЗС за връщане на отнетото владение ищецът Д. И. е предявил срещу А. Шейтанов иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вредите, които ответникът му е причинил при завладяването на имота чрез унищожаване на наличните в имота движими вещи на ищеца, както и чрез разрушаване на извършените от ищеца подобрения.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 45 ЗЗД за сумата от 6 707.05 лв. въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че след установяване на владение върху процесния имот, ищецът и свидетелката Н. Н., с която живеели на семейни начала, постепенно започнали да го благоустрояват и подобряват.

Посадили овощни дръвчета, цветя, обзавели имота с мебели и електроуреди, направили замазка, боядисали стените, поставили гранитогрес, изградили бетонна подпорна стена, направили площадка с циментова замазка, както и път за по-лесен достъп до имота, както и е била прекарана ВИК и електрическа инсталация. На 15.11.2019 г. ищецът и Н. установили, че входът към имота е препречен с храсти и клони, както и че паркираният в имота бус на ищеца бил препълнен с техни вещи от къщата.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е приел, че искът по чл. 45 ЗЗД е доказан по своето основание, а относно размера на претенцията е взел предвид заключенията на вещите лица и е направил извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 6 707.05 лв. Съдът е посочил, че в сумата от 6 707.05 лв. не се включва стойността на наличните 4 използваеми вещи, както и разходите за изграждане на кухненския бокс /зидария, гранитогрес, циментова замазка/, тъй като съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза те са налични, а също и стойността на движими вещи като престилки, покривки, черги за стена и други, за които свидетелката Н. е заявила, че са нейни, както и стойността на 5 бр. овощни дръвчета, които са останали в имота. Въззивният съд е приел, че не се дължи и сумата, надвишаваща стойността на разходите за извършените подобрения до увеличената стойност на имота, тъй като само разходите съставляват вредата от унищожаването на подобренията, а не сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Въззивният съд е приел, че не се дължи и стойността на допълнително посочените от ищеца с твърдение, че са унищожени на 03.03.2020г. (след завеждане на исковата молба) движими вещи.

По оплакването във въззивната жалба на ответника по иска, че по делото не е доказано, че унищожените движими вещи са били изключителна собственост на ищеца, е прието, че принадлежността им може да се установява и чрез гласни доказателства – свидетелски показания. Освен това е прието, че в случай на съсобственост върху вещите, каквато би могла да се допусне да е налице между ищеца и свидетелката Н., всеки от съсобствениците може да ревандикира цялата вещ, а не само своята идеална част, като по арг. от по-силното основание следва да се приеме, че съсобственик може да търси цялата стойност на унищожената съсобствена вещ. По оплакването, че незаконните строежи не се заплащат като подобрение, тъй като подлежат на премахване, е прието, че незаконността на строежа е ирелевантна, когато разрушаването му се претендира не като подобрение, а като вреда. Освен това твърдението за незаконност на строежа е въведено едва с въззивната жалба като именно ответникът е следвало да проведе пълно и главно доказване на факта, че построеното подлежи на премахване чрез представяне на съответните предписания от техническите органи, каквито не са ангажирани като доказателство по делото. По оплакването за липса на доказана причинна връзка между поведението на ответника и унищожаването и разрушенията, е прието, че показанията на св.

Н., както и приложените докладни записки и прокурорски преписки, установяват, че именно ответникът е разбил катинара на имота и изнесъл покъщнината навън като от всички тези косвени доказателства може да се 5 направи единствен извод, че вредите са причинени от неправомерното поведение на ответника. Дори да се допусне,че лично ответникът не е извършил разрушенията в имота, то е доказано по делото, че той е счупил катинара на сградата, така е способствал за достъп на други лица в имота, поради което поведението му се намира в причинна връзка с настъпването на вредите. По оплакването, че вещите лица, изготвили експертизите в първа инстанция, са основали заключенията си не единствено върху доказателствения материал по делото, а върху странични данни, които сами са събирали и то въз основа показания на ищеца и разпитани по делото като свидетели лица, е прието, че вещите лица се ползват с двойствен правен статут – от една страна вещото лице е натоварено от съда да провери определени факти и обстоятелства, от друга страна то има право да проучва всички или част от материалите по делото и да участва в събирането на доказателства. Следователно вещото лице може да установява нови фактически обстоятелства стига това да става на база специалните знания, с които вещото лице разполага, а съдът не разполага. Да се приеме обратноточе вещото лице може да дава заключения единствено на база анализ на събрания по делото доказателствен материал, се обезсмисля института на експертизата.