Решение № 388 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500402 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 38 от 13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 953/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане“ АД по иск с правно основание чл.

410, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 1 469.32 лв. – разходи за ремонт и сумата от 198.72 лв . – разходи за репатриране, представляващи главници по регресно вземане, които суми представляват изплатено застрахователно обезщетение във връзка с товарен автомобил с рег. № РА 7215 КС, който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 02.11.2022 г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“, сключен посредством застрахователна полица № 0320220047014186, както и сумата от 15 лева, представляваща ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми за времето от датата на подаване на исковата молба /18.08.2023 г. – когато първоначално е била подадена исковата молба пред СРС/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 231.03 лв. – начислена мораторна лихва от датата на връчване на поканата на ответника /23.05.2023 г./ до завеждане на исковата молба. Със същото решение на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сторените в производството разноски, в това число 117.32 лева – заплатена държавна такса, 587.64 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лева – внесен депозит за изготвяне на експертиза.

1

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Развиват се подробни съображения, че Протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив и не отразява пълно и ясно механизма на реализираното пътно транспортно произшествие. Също така представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 ГПК – местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя. Посочва, че произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което същият няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Посочва още, че доколкото механизма на ПТП не е възприет от полицейския служител съставил Протокола за ПТП, последният възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил.

Поддържа, че договорът за застраховка „Каско“ на процесния автомобил следва да съдържа минималните задължителни реквизити, предвидени в КЗ, като едни от тях са покритите застрахователни рискове, като в конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на застрахователя са актуални към момента на настъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел „Общи положения“, част IX и X. Посочва още, че останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от страна на водача на автомобила, като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени конкретни фактически твърдения, на които се основава това възражение /съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на съпричиняване/.

Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени 2 съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, е установено следното:

При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Експрес“, с рег. № РА 7215 КС, управляван от Ангел Г.ев Сандов, на стойност 1484.39 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, като във връзка с настъпилото ПТП са сторени и разходи по репатриране на автомобила в размер на 198.72 лв. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието. Товарният автомобил е било застрахован по сключен с „Дженерали застраховане“ АД договор за застраховка „Каско на МПС” със срок на действие, видно от застрахователна полица № 0320220047014186, от 29.06.2022 г. до 28.06.2023 г., при покрит риск „Пълно каско“ съгласно т. 4 от глава II „Какви рискове покриваме със застраховката“ от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, включващ застрахователно събитие ПТП, определено в ОУ като „събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство и изразяващо се в удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение или друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност на пътното платно, което събитие в предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно транспортно средство, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. След подаване на заявление от водача на товарния автомобил, ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено обезщетение в размер на 1469.32 лв., като посочената сума е заплатена от застрахователя, и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди, заплатена е и сумата в размер на 198.72 лв., която представлява сторени разходи по репатриране на автомобила.

За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното 3 дружество /ищец/, заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно доказване.

В настоящия случай между ищеца като застраховател и третото за спора лице „ОББ Интерлийз“ – клон Пазарджик, като застрахован е бил сключен договор за имуществена застраховка – „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0320220047014186/22.06.2022 г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в договора сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Експрес“, с рег.

№ РА 7215 КС, за периода от 29.06.2022 г. до 28.06.2023 г.

Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1784857 от 02.11.2022 г. процесното МПС движейки се по път III клас 8222, около 23.500 км., община Костенец попада в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение, в резултат на което на автомобила били нанесени материални щети. Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, или както е посочено в протокола „необезопасена дупка“, както и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ангел Г.ев Сандов, който има непосредствени спомени за събитието 4 и в този смисъл установяват настъпването на ПТП по описания механизъм. В този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена и приета от първоинстанционния съд, от която се установява че щетите по лекия автомобил биха могли да бъдат в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този описан в протокола за ПТП, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното на 02.11.2022 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 КЗ - да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.

По делото са представени действащите между страните по застрахователния договор Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, от които се установява, че при покритие съгласно Раздел II „Какви рискове покриваме със застраховката“ , се обезщетяват вреди от ПТП, а именно събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство и изразяващо се в удар на същото в друго МПС, пътно съоръжение или друг предмет, човек или животно или попадане в дупка или неравност на пътното платно. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск, което води до неоснователност на възраженията на въззивника в този смисъл.