Решение № 7381 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7381 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. П. при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №

20251110145253 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 2 397,52 лева, представляваща остатъчно задължение по договор за потребителски кредит № 1115400.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 1115400, по силата на който ответникът отпуснал заемната сума в размер на 800 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като размерът на ГПР, изчислен от ищеца на база общо претендираната от ответника сума по кредита в размер на 3197,52, е в размер на 506,02 %. Предвид изложеното, съдът да премие за установено между страните, че ищецът не дължи сумата от 2 397,52 лева, представляваща претендираната от ответника сума по недействителния договор за кредит, над сумата от 800 лева – чистата стойност на кредита. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че договорът за кредит е действителен, сключен при правилата на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че ГПР е в зяканоустановените размери и не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 1115400 от 15.07.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 800 лева, при срок на кредита 24 месеца и уговорена месечна 1 погасителна вноска в размер на 133,23 лева, при общ размер на задължението 3 197,52 лева, което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението по чл. 140 ГПК.

Спорът между страните се концентрира върху действителността на договора и съответно дължимостта на сумата над чистата стойност на кредита, като ищецът поддържа, че договорът е недействителен поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, докато ответникът твърди, че същият е валиден и сключен при спазване на всички законови изисквания.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че договорът е сключен от разстояние чрез електронна платформа, като ответникът е представил стандартен европейски формуляр и договор за кредит, но не са представени подписани общи условия и погасителен план, както и доказателства за надлежното им предоставяне на потребителя преди сключването на договора . Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа изчерпателна и ясна информация относно всички елементи на задължението, включително общата дължима сума и годишния процент на разходите, като тези данни следва да бъдат предоставени на потребителя по разбираем и достъпен начин преди обвързването му.

От съдържанието на представения стандартен европейски формуляр и изложените от самия ищец твърдения, които не са опровергани от ответника, се установява, че освен договорените главница и лихва, по договора е предвидено и допълнително задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1 998,03 лева, която се начислява и разсрочва в погасителните вноски . По този начин общото задължение по кредита достига 3 197,52 лева, което значително надхвърля предоставената сума от 800 лева.

Съдът приема, че така уговорената неустойка по своята икономическа същност представлява част от разходите по кредита, доколкото същата е предвидима, известна на кредитора към момента на сключване на договора и е включена в погасителните вноски, независимо от настъпването на вреди. При това положение същата следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Непосочването при формиране на ГПР води до невярно представяне на действителното оскъпяване на кредита и до невъзможност потребителят да вземе информирано решение.

При съобразяване на реалния размер на всички разходи по кредита, включително неустойката, се установява, че действителният годишен процент на разходите многократно надвишава законово допустимия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което представлява заобикаляне на императивната законова забрана. В този смисъл съдът споделя доводите на ищеца, че договорът само формално отговаря на изискванията на закона, но по същество прикрива значително по-висока цена на кредита.

Наред с това, клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение е уговорена по начин, който води до значително неравновесие между правата и задълженията 2 на страните, тъй като задължава потребителя да заплати значителна сума, без тя да е обвързана с реално настъпили вреди за кредитора. Това обуславя нейния неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП и противоречие с принципа на добросъвестност.

При тези данни съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно правилното посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита, което съгласно чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Последицата от тази недействителност е, че потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, но не и договорените лихви, неустойки и други разходи.

Доколкото в настоящото производство се претендира установяване на недължимост на сумата над предоставената главница от 800 лева, съдът намира, че искът се явява основателен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, като изцяло уважил предявения отрицателен установителен иск.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 49,03 евро (95,90 лева), както и за адвокатско възнаграждение в размер на 112,48 евро (220 лева), за което са представени договор за правна защита и съдействие от 25.07.2025 г. и платежно нареждане от 27.05.2025 г. . Същите са надлежно поискани със списък по чл. 80 ГПК и са доказани по основание и размер.

Ответникът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. С оглед цената на иска, характера на спора, свързан с прилагане на специалната уредба на Закона за потребителския кредит, необходимостта от анализ на съдебната практика и правото на Европейския съюз, както и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, заплатеното възнаграждение не надхвърля разумния и справедлив размер.

Неоснователни се явяват и доводите на ответника, свързани с евентуална липса на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са представени надлежни доказателства за реално извършено плащане, поради което не е налице хипотеза на чл. 36, ал. 3 ЗА.

С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да бъде присъдена общата сума от 161,51 евро (315,90 лева), представляваща направени разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. П., ЕГН **********, срещу *********, ЕИК **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 225.88 EUR (2 397,52 лева), представляваща остатъчно задължение по договор за потребителски кредит № 1115400 от 3

15.07.2024 г., над предоставената главница в размер на сума от 409.03 EUR (800,00 лева).

ОСЪЖДА *********, ЕИК **********, да заплати на И. В. П., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 161.51 EUR (315,90 лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4