Определение № 12493 от 09.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4809/2026
- Вид
- Определение № 12493
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Росен Димитров, Галя Вълкова, Маргарита Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12493 гр. София, 09.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росен Димитров
Членове:
Маргарита Апостолова
Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504809 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. В. против определение № 5722/10.02.206 г., постановено по гр. дело № 34833/2025 г. на Софийски районен съд, 117 с-в., с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за обжалване на решението по делото. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като се твърди, че съдът е оценил представените доводи едностранчиво и тенденциозно и не е съобразил действителните отношения между жалбоподателката и нейния тогавашен пълномощник – адв. М.Т.. Заявява се, че отношенията между страната и пълномощника са били влошени, поради което адвокатът не е уведомил жалбоподателката за датата на обявяване на решението и за изтичането на срока за неговото обжалване, което според жалбоподателката представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил надлежно представените писмени доказателства от ответника (протокол по друго дело, в което се коментират лошите отношения между страната и адв. Т.), както и че неправилно е отказал поисканото от жалбоподателката събиране на гласни доказателства чрез разпит на адв. Т. относно това дали я е уведомила за съобщението на съда за датата на обявяване на решението, поради което срокът за обжалване не е започнал да тече за нея, респективно че са налице основанията за възстановяване на пропуснатия срок.
В отговор на частната жалба ответникът заявява становище за неоснователност. В проведеното на 28.08.2025 г. адв. Т. е присъствала, съдът в открито заседание е обявил, че ще произнесе с решение на 18.09.2025 г. Непрофесионалното на адвоката не съставлявало особено и непредвидено обстоятелство. Този аргумент се използвал за саниране на процесуалното бездействие на адвоката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения.
Производството по гр. дело № 34833/2025 г. на СРС, 117 с-в е образувано по 1 подадена чрез родител и законен представител В. В. В., против Г.Н.З. молба за защита по ЗЗДН по отношение на М.Г.З.. Молителката е представлявана от адв. М.Т.. В проведеното на 28.08.2025 г. съдебно заседание ищцата е представлявана от процесуален представител. Съдът е обявил, че ще постанови решение на 18.09.2025 г., от когато за страните тече срок за обжалване.
С решение № 16835/16.09.2025 г. съдът е отхвърлил молбата за защита в полза на М.З. и е осъдил В. В. да заплати на Г.З. разноски по делото.
На 16.10.2025 г. В. В. В. е подала молба за възстановяване на срока за обжалване на решението. Посочила е, че поради несъгласие с линията на защита е оттеглила пълномощията на адвокат Т.. Последната не е уведомила молителката за датата на постановяване на съдебния акт. В. В. не е получила решението и е била подведена от упълномощения защитник, не е могла да упражни правото си на защита.
Към молбата е депозирала и въззивна жалба.
В становище от 20.10.2025 г. Г.Н.З счита молбата за неоснователна.
С протоколно определение от 10.02.2026 г. съдът е оставил молбата за възстановяване на срока без уважение. Съдът е приел, че молбата по чл. 64 ГПК е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна, тъй като не са доказани „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК – пропускът на срока за въззивна жалба (18.09.2025–25.09.2025 г.) се дължи на субективно поведение на пълномощника и на самата молителка, а не на внезапни и непреодолими пречки. Посочено е, че твърденията за влошени отношения с адв. М.Т. са останали недоказани и се опровергават от факта, че същата продължава да я представлява по друго дело след процесното решение. Отчетено е, че няма данни за оттеглено пълномощие, а и при евентуален конфликт доверителят е длъжен сам да следи хода на делото и актовете по него. Пропускът или бездействието на адвоката е субективен фактор, който не може да бъде саниран чрез възстановяване на срока.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви и препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 64 ал. 2 ГПК (2) възстановяване на срок може да се допусне при наличие на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По делото не се установяват „особени непредвидени обстоятелства“, които обективно да са възпрепятствали жалбоподателката да упражни правото си на въззивно обжалване в срока 18.09.2025 г. – 25.09.2025 г. Наведените твърдения за влошени отношения с пълномощника адв. М.Т. и за неизпълнение от нейна страна на задължението да уведоми клиентката за датата на обявяване на решението и за течението на срока представляват оплаквания от субективен характер, което по трайната съдебна практика не съставлява особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Дори и това обстоятелство да се приеме за установено, жалбоподателката е разполагала с процесуалната възможност да оттегли пълномощията на избрания от нея защитник и да уведоми съда, като съгласно чл. 35 ГПК извършените до уведомяването действия на пълномощника запазват действието си. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд не е обсъдил надлежно писмените доказателства и е отказал поисканите гласни доказателства.
Представеният протокол по друго дело, както и евентуалните свидетелски показания на самия адвокат, дори и да потвърждават напрежение във взаимоотношенията доверител – адвокат и пропуски в комуникацията, са правно ирелевантни към изискуемата от закона предпоставка – наличие на внезапна и непреодолима, обективна 2 пречка за упражняване на правото на жалба. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че пропускът да се подаде въззивна жалба в срок се дължи на субективно поведение на пълномощника и на самата страна и не подлежи на саниране чрез възстановяване на срока.
При този изход от спора частната жалбоподателка следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 160 евро.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 54773/19.02.2026 г. на В. В. В. против против определение № 5722/10.02.206 г., постановено по гр. дело № 34833/2025 г. на Софийски районен съд, 117 с-в., с което е оставена без уважение молба вх. № 332300/16.10.2025 г. на В. В. за възстановяване на срока за обжалване на решението по делото.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН ********** да заплати на Г.Н.З., ЕГН ********** сумата от 160 евро – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по в.ч.гр. дело № 4809/2026 г. на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3