Определение № 343 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501776 по описа за 2023 година

Производство по чл.248, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е молба от адв.Р. Д.Д., АК-Пловдив на основание чл.248, ал.1 ГПК, в която се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения - действаща към момента / изм. и доп., ДВ, бр.88 от 4 ноември 2022г., при интерес до 1000 лева – 400 лева/, вместо присъдения размер от 257, 65 лева по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Извършва се позоваване на постановено Определение № 1616/ 19.09.2023г. по ч.гр.д.№ 3045/ 2023г. по описа на ВКС.

Ответната страна И. В. А., чрез адв. Р. П. П., редовно уведомена, не взема становище по искането за изменение на постановеното решение по делото в частта на разноските на посоченото основание.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Молбата изхожда от надлежна страна и е в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С постановеното по делото Решение № 1415/ 17.11.2023г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 и 3 ЗА на представляващия ищеца по делото адв. Р. Д. Д., е определено възнаграждение по чл.7, ал.1, т.2 НМРАВ в размер на 257,65 лева.

Действително с изменението на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения / изм. и доп., ДВ, бр.88 от 4 ноември 2022г./минималното адв.възнаграждение при интерес до 1000 лева/ каквато е цената на обжалваемия интерес във въззивната инстанция/ е 400 лева, действаща редакция към момента на представения пред въззивната инстанция Договор за правна помощ от 17.10.2023г., към който принципно се явява обвързано определянето на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА. Съдебният състав обаче намира, че с оглед 1 постановеното решение на СЕС по дело С - 438/ 22г. се приема, че съдът не е ограничен от националната правна уредба при определяне на адвокатските възнаграждения чрез присъждане на такова под определения минимум.

В настоящия случай следва да се има предвид от една страна качеството на ищеца по делото - адв.С. В. С., в каквото същият е мотивирал интереса от претендираните по делото неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД, който ищец е представляван от адв. Р. Д. при сключен Договор за правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 и 3, вр. ал.2 ЗА, липсата на необходимост от извършване на допълнителени процесуални действия във въззивното производство освен изготвяне на отговор по ВЖ, поради което при овъзмездяването на процесуалния представител на ищеца с определяне от съда на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се възприеме указанието в посоченото решение на СЕС по дело С - 438/ 22г.

С оглед на това и на основание чл.248, ал.1 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Р. Д.Д., АК-Пловдив на основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1415/ 17.11.2023г в частта на разноските чрез присъждане на допълнително адв.възнаграждение за разликата от 257, 65 лева до 400 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2