Решение № 180 от 09.08.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Силистра, 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря Жанет Ж. И. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20223420200224 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК ********, с адрес гр.Силистра, представлявано от управителя И.И. Е., чрез адвокат Т.С. при АК – Силистра, против Наказателно постановление № 19-2200031/30.03.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-1116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането.

В жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Визира се, че то е издадено за едно нарушение, което нарушение е отстранено веднага след оформяне предписанията на контролните органи и от същото не са настъпили вредни последици за работници или служители на дружеството. Подчертава се, че нарушението не е съставно, нито е елемент от множество административни простъпки относно които е наложена предвидена в закона административна санкция. Тази позиция се изразява във връзка с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, в която при индивидуализация на административното наказание не е предвидено като отегчаващо отговорността обстоятелство да се отчита наличието на съпътстващи конкретното деяние множество други 1 нарушения, които не са предмет на конкретното административно-наказателно производство. Счита се, че подобен принцип при определяне на наказанието противоречи на правилото на чл.18 ЗАНН, както и на това, че административно нарушение няма докато то не е установено по предвидения правен порядък, и се приема, че процесното наказателно постановление е оформено в отклонение на чл.27, ал.2 ЗАНН, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се и сторените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие по съображенията, изтъкнати в нея. Подчертава, че спорът има правен характер, и че обосновката на АНО за наличие на множество нарушения има само характер на твърдения, но не и на факти, на които наказващият орган може да се позове.

Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че нарушението е доказано по категоричен начин, като в хода на административнонаказателното производство дружеството-работодател е предприело мерки за отстраняване на последиците от простъпката, което е отчетено от АНО със санкционната разпоредба на чл.415в, ал.1 КТ и е наложена имуществената санкция в привилегирования размер от 300 лева. Намира, че аргументите на защитата относно индивидуализацията на наказанието обуславят евентуално изменение, но не и отмяна на наказателното постановление. Посочва, че в хода на проверката са установени множество нарушения, за които са дадени предписания с оглед отстраняването на последиците от същите, и налагането на санкцията от 300 лева по никакъв начин не е в разрез с изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН като наказващият орган е съобразил измененията в ЗАНН от месец декември 2021г. и е изложил мотиви за максималния размер на наказанието.

Претендират се разноски по делото.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

На 15.03.2022г. св.Д. – главен инспектор и св.Р.И. – помощник –инспектор, и двете служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, посетили фотостудио на „Ф.Б.Е.“ Е*** гр.Силистра, намиращо се в гр.Силистра, ул. „Симеон Велики“ № 34, с цел проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На 21.03.2022г. от страна на проверяваното дружество-жалбоподател била предоставена съответната трудовоправна документация, съдържаща сертификати и протоколи от извършените измервания в обекта. Св. Д. установила, че последното измерване на защитното зануляване в проверявания обект е било през 2012г. и ТД – работодател не е осигурил периодично измерване, което следва да е най-малко на пет години. Това било 2 видно от представения Сертификат № 2173/16.05.2012г .и Протокол към него №2173-ЕУ0001/16.05.2012г. за контрол на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ във фотоателието, издадени от орган за контрол от вида „С“ - Мобилаб“ ЕООД – Силистра.

Съставен бил АУАН № 19.2200031/22.03.2022г., в присъствието на управителя на дружеството, за нарушение на чл. 200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 161116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Фактическите рамки на административното обвинение визирали, че в нарушение на установения ред за периодично измерване, считано от 16.05.2017г., не е осигурено извършването на периодичен контрол на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ в проверяваното фотостудио от акредитирана лаборатория.

След датата на съставяне на акта ТД-работодател представил пред АНО Сертификат № 204/25.03.2022г. и Протокол № 204.4/25.03.2022г. за контрол на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ във фотоателието, издадени от орган за контрол от вида „С“ - Е.

ЕООД – гр.Левски. Това обстоятелство, редом с констатациите на актосъставителя, били отразени в обжалваното наказателно постановление, като АНО е приел, че нарушението е било своевременно отстранено и от извършването му не са настъпили вредни за наетия персонал последици. При възприетата като приложима правна квалификация на фактическите обстоятелства, отразена в АУАН, с НП е наложено административно наказание имуществена санкция в максималния размер от 300 лева на основание чл.415в, ал.1 КТ.

Съдът констатира, че при образуване на административно-наказателното производство и неговото протичане не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили съответно и правото на защита на наказания правен субект. АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като тяхно задължително съдържание.

По отношение факта на извършената административна простъпка, не се спори, а и същата е установена по несъмнен начин при съпоставяне и анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Явно е неспазването изискването на посочената за нарушена правна норма на чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 16-1116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, измерването и оценяването с периодичност за стационарните електрически уреди импедансът на защитният контур “фаза – защитен проводник“ да е най - малко веднъж на пет години, считано от 16.05.2012г.

Показанията на св.Д. разкриват, че е имало и други извършени измервания през годините и това – конкретно по посочения текст и предмет на обвинението по настоящия случай, е явно пропуск на ТД-работодател. Посочва, че единствено негова следва да е инициативата за извършване на визираните измервания поради липсата на контролни органи, които да извършват тази дейност.

Налице е правилно приложение на материалния закон откъм квалифициране на 3 деянието, като АНО е мотивирал преценката си за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 КТ в издаденото от него наказателно постановление. Този специален състав за „маловажно“ деяние изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, като с ТР №3/10.05.2011г. на ВАС по т.д. №7 /2010г. е разяснено, с оглед еднаквото прилагане на закона, че при „маловажните нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл.28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер“.

Наложената имуществена санкция е в предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ максимален размер 300 лева, като доводите на наказващия орган за това са наличието на множество други нарушения, установени при същата проверка и за които също са били дадени предписания. Разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН повелява, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а съгласно ал.3 смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. В настоящия случай административното нарушение се явява осъществено от юридическо лице, предвид което вина не се обсъжда. На преценка подлежат онези фактори, които обуславят по-висока или по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Последното е формално и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, поради което за наличието или степента на обществена опасност се съди от конкретните характеристики на простъпката. Св.Д., в качеството и на контролен орган, е констатирала, заявено и пред съда, че нарушението е явен пропуск от страна на наказаното дружество, не са налице други простъпки, които вече да са били санкционирани по предвидения от закона ред и наказанията, за които да са влезли в сила и ТД да е понесло тежестта на тези наказания, за да е налице по-висока степен на обществена опасност на настоящото нарушение, а именно – то да се явява извършено след като вече е имало осъществена наказателна мярка, който не е била зачетена от търговеца и същият е допуснал да се осъществи настоящото нарушение, което да обуславя и необходимостта от налагане на наказанието в предвидения максимум. Не е изяснено и имущественото положение на търговеца, особено при отчитане на цялостната социална и финансовоикономическа обстановка в страната към настоящия момент, с оглед и преценката доколко наказанието ще се явява съобразено с принципите на чл.12 ЗАНН. Съдът намира, че справедливо в конкретния случай се явява наказанието в неговия минимален размер от 100 лева, като самият факт на санкциониране на ТД-работодател е достатъчен фактор на този етап, който да повлияе занапред навременното спазване изискванията на закона.

Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се 4 следват съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

По горните съображения и на основание чл.63, ал. 7, т. 4 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 19-2200031/30.03.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на „Ф.Б.Е.“ Е***, ЕИК ********, с адрес гр.Силистра, представлявано от управителя И. И. Е., на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 267, ал. 2, т.3 от Наредба № 161116 от 08.02.2008г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до минималния от 100 (сто) лева.