Протокол № 542 от 17.11.2025, Районен съд - Девня

ПРОТОКОЛ

№ 542 гр. Девня, 17.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА и прокурора Б. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Частно наказателно дело № 20253120200343 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:25 часа се явиха:

Лицето, чието настаняване се иска: Д. Н. И., доведен от Органите на МВР, явява се лично.

Свид. Г. Н. Д., редовно призована, явява се лично.

Свид. Н. Т. И., редовно призована, явява се лично.

Вещото лице д-р С. В., редовно уведомен по телефон, явява се лично.

Явява се адв. Валентин Вълчанов от АК – Варна – определен за защитник по настоящото дело по искане на съда.

За ВРП, редовно призовани, явява прокурор Бр. С..

Съдът намира, че с оглед характера на производството и разпоредбата на чл. 158 ал. 4 от Закона за здравето на лицето, чието настаняване се иска следва да бъде назначен защитник, поради което и на основание чл. 94 ал. 1 т. 2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. Валентин Вълчанов, определен от Председателя на АК – Варна за защитник на лицето, чието настаняване се иска – Д. Н. И..

1

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Прокурорът: Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.

Адв. Вълчанов: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване на ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 273 ал. 1 НПК, съдът отстрани свидетелите от съдебната зала.

На основание чл. 272 ал. 1 и ал. 3 НПК, съдът сне самоличност на лицето, чието настаняване се иска: Д. Н. И., ЕГН: **********, роден на 0**** г., в гр. В., живущ в гр. Д., обл. Варна, български гражданин.

На основание чл. 272 ал. 4 НПК съдът провери връчени ли са в срок преписите и съобщенията по чл. 254 и чл. 255 НПК и констатира, че същите са редовно връчени.

На основание чл. 274 ал. 1 НПК съдът разясни на страните правото на отвод срещу съдебния състав, прокурора и секретаря, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели, но искания за отводи не се направиха.

На основание чл. 274 ал. 2 НПК, съдът разясни на страните правата им, предвидени в НПК.

На основание чл. 275 ал. 1 НПК съдът запита страните имат ли искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие, но такива не се направиха.

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.

Адв. Вълчанов: Нямам искания по доказателствата.

2

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът докладва постъпилото предложение на РП Варна.

Прокурорът: Поддържам внесеното искане.

Адв. Вълчанов: На този етап нямам какво да кажа. След като изслушаме в.л., ще изразя становище.

Съдът пристъпва към изслушване на лицето, чието настаняване се иска.

Лицето, чието настаняване се иска: Д. Н. И. – снета по делото самоличност.

Преди 5 месеца бях в болницата в *******, да се лекувам. Излекувах се, пия си хапчетата, но рядко, защото забравям. Казаха ми, цял живот да ги пия. Майка ми каза, че ще изкарам пенсия. Сега съм по – добре. Искам да си продължа хапчета в нас да ги пия, не искам в болница. Не ми харесва там. Бях в болница ******а, но беше отдавна, там ядох бой от Ас., той ме тормози.

Септември месец не съм бил там.

Лицето, чието настаняване се иска на въпроси от адв. Вълчанов:

Живея в чужда къща, защото баба ми продаде къщата. Живея на ул.

“Ст********, сам живея, без майка ми. Отивам при нея да ям и тя ми вика на масата. Тя живее на ул. “Укр*******, наблизо ми е. Много рядко ходя при нея, защото тя постоянно ми се кара, от малък ме тормози. Това не е нормално.

Като ходя при майка ми не съм агресивен, не съм й посягал и не съм я обиждал.

Лицето, чието настаняване се иска на въпроси от в.л. В.: Имах шизофрения, но сега нямам. Отивам на църква. Болестта ми беше нещо като лудост, но не знам какво означава. След като ме изписаха съм ходил на преглед в “С********а” с майка ми, но питайте нея кога, тогава пиех хапчета.

Лицето, чието настаняване се иска на въпроси от съда: Не помня какви хапчета пия.

3

Страните заявиха, че нямат въпроси към освидетелстваното лице.

Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетелите.

Призова се за разпит с в и д . Н. Т. И. – ЕГН: **********, р. на******** г. в гр. В., живуща в гр. Д.я, обл. Варна, български гражданин, начално образование, не омъжена, не работи, не осъждана, майка на лицето, чието настаняване се иска.

Разясни й се правото по чл. 119 НК.

Заявява, че желае да даде показания.

Предупредена по чл. 290 НК.

Заявява, че ще говори истината.

Свид. И.: Последно Д. го изписаха от ******* на 21.08.2025 г. и всичко беше добре. Беше понапълнял и спокоен. Тогава пак бяхме на дело, защото преди това положението беше много зле. По принуда извикахме полиция и линейка, и така го настаниха първо в ****** в гр. Варна, а от там в*********. След като го изписаха, още на 4 или 5 ден, той отказа да си пие хапчетата. Искаше да излиза, не седеше в нас, а никой не го гонеше. Той си има самостоятелен дом, живее заедно с мен. Той казва “аз от наркотиците няма да се откажа, но от вас се отказвам”. Казва, че предпочита да е на улицата. Аз съм вече с последни сили. Явно взема наркотици, защото като излезе от болницата беше спокоен и говореше нормално. Заболяването му е мисля, че е от вече 3 година, често влиза в болниците. Аз се стресирам. Вкъщи не си пие лекарствата, няма смисъл да ви лъже, че аз не му ги давам. Той просто излиза и забравя, че има дом. Отива при майка ми и й прави пакости.

Вчера й е спрял тока, махнал е бушоните. Аз виждам, че той не е добре. Не мисли какво прави, изкарва камъните от къщата. От сърце ви моля, да го настаните в болница. Аз нямам какво повече да направя. Прави проблеми на нас и на околните. По - добре да е на лечение за по – дълго време.

Свид. И. на въпроси от прокурор: Д. в момента живее сам, в къщата на майка ми. Майка ми е при мен, защото я е страх от него. Той на два или три пъти й е вадил нож, и й е казал, че ще я убие. Страх я, защото той посреднощите идва и започва да вика и затова седи при мен, а той остава в къщата й сам. Ние полагаме грижи за него. Аз го прибирам на сила в къщи да се нахрани и да се изкъпе. Той 24 часа е на центъра. Идва при мен за 10 минити, хапва, къпе се и излиза. Лекарствата аз му ги давам, но той не ги пие.

На четвъртия ден след като го изписаха от болницата, той автоматично спря да ги пие. Проявява агресия, като последния случай е от преди 10 дена когато насила го прибрах да се изкъпе и той ме наплю и ме обижда. Това се случи в моя дом. На другите хора говори простотии и се държи неадекватно.

Проявявал е агресия срещу майка ми последно миналата година, като изкара 4 брадвата и тръгна срещу нея. След последното му излизане от болницата агресията срещу мен беше когато ме наплю и ме пита “ти, кога ще умреш, има гроб за теб”.