Решение № 672 от 05.06.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1501/2022
- Вид
- Решение № 672
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Деница Славова
Други актове по делото
- Определение № 2616 от 12.07.2022 · Деница Славова
- Определение № 2861 от 01.08.2022 · Деница Славова
- Разпореждане № 3932 от 18.08.2022 · Ивелина Владова
- Определение № 4329 от 21.11.2022 · Деница Славова
- Определение № 4515 от 05.12.2022 · Деница Славова
- Протокол № 259 от 14.02.2023 · Деница Славова
- Разпореждане № 1095 от 28.02.2023 · Деница Славова
- Протокол № 649 от 19.04.2023 · Деница Славова
- Протокол № 839 от 22.05.2023 · Деница Славова
- Разпореждане № 3152 от 29.06.2023 · Деница Славова
- Разпореждане № 3662 от 27.07.2023 · Геновева Илиева
- Разпореждане № 4141 от 25.08.2023 · Деница Славова
- Разпореждане № 4353 от 11.09.2023 · Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за собствеността
- чл. 27 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 672 гр. В., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100101501 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковете на А. П. П., ЕГН ********** с пост. адрес: гр. В., ул. „**** против А. А. П., ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В. и П. А. П., ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В., с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ СА собственици на по 1/4 ид. ч. за всеки от тях от ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр. В., ж.к. ****, построена по документ за собственост в УПИ XXXVII- 1857, в квартал 30, 21- ви микрорайон по плана на град В., а по КККР представляваща: 1. сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 144 кв.м., на два етажа, с предназначение — друг вид за обитаване, с разгърната разтроена площ от 288 кв.м., с мазе с площ от 70 кв.м. и 2. сграда с идентификатор № *** по КККР, със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж, с предназначение — жилищна сграда — еднофамилна, ведно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ***.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че ответниците са деца на ищеца. Ищецът и майката на ответниците Т. З. П. са разведени по силата на решение от 1
17.01.2000г. по г.д. № 674/1999г. на ВРС.
Твърди, че едноличен собственик на сградата е ищецът, доколкото сградата е построена след влизане в сила на решението за развод, а именно Акт 15 на сградата е издаден на 30.06.2003г. Собственик на ПИ се явява ищецът по силата на договор за доброволна делба № 104 от 04.11.1999г. и по силата на решение от 17.01.2000г. по г.д. № 674/1999г. на ВРС. Строежът на сградата е започнал след подаване на исковата молба за развод, изградена е с лични средства на ищеца и е налице трансформация на лично имущество.
Страните са уредили всички имуществени отношения по между си при развода.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва се твърдението, че А. и Т. П.и са били във фактическа раздяла от 1996г. и по време на строежа на сградите предмет на иска. Твърди се, че въпреки формалното прекратяване на брака им с решението за развод, А. и Т.
П.и са продължили да живеят като семейство в процесната къща до 2014г., когато Т. я е напуснала. Ответникът П. П. живял с баща си в къщата до 2018г.
Твърди, че строежът на сградата е била общо начинание. В началото на 1999г. А. и Т. П.и взели решение съвместно да изградят къща в описания поземлен имот, която в последствие да дарят на техните деца. На 18.05.1999г. получили разрешение за строеж и започнали изграждането на постройката.
На 20.09.1999г. сградата била завършена на етап „груб строеж" и била снабдена с акт образец 14.
Към датата на прекратяване на сключения между Т. и А. П.и граждански брак на 17.01.2000г., в поземления имот са били изградени и завършени на етап „груб строеж" процесиите сгради, поради което същите са част от съпружеската имуществена общност. След прекратяването на брака с развод и на основание чл. 27 СК (отм.) съпружеската имуществена общност се е транформирала в обикновена такава при равни квоти. По този начин Т. П. е придобила 1/2 ид. ч. от от сградите и в последствие ги дарила валидно на ответниците.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответниците чрез процесуалния си представител молят да бъдат отхвърлени същите.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа 2 страна:
Съгласно Договор за делба, вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII, вх.рег. №10461, А. П. П. и Т. З. П. получават в дял и стават собственици на Д я л I, представляващ дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21 подрайон на гр. В., м. Св. Н., с площ от 1180кв.м. при граници: дял II, имот №1782 имот №1856.
Съгласно разрешение за строеж № 122/30.04.1999г. на А. П. П. и Т. З.
П. е разрешено да изградят сграда в парцел XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр. В..
Няма спор между страните, че имот пл. № 1857 по Договора за делба, вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII, вх.рег. №10461 е идентичен с парцел XXVII-1857 по разрешението за строеж № 122/30.04.1999г.
На 20.09.1999г. е издаден акт за приемане на конструкцията на сградата, изградена в парцел XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр.
В..
Съгласно Решение от 17.01.2000г., постановено по г.д. № 674/1999г. на ВРС, е прекратен брака между А. П. П. и Т. З. П., сключен на 16.09.1984г., като решението по делото е окончателно и влиза в сила в деня на постановяването му на 17.01.2000г. Съгласно същото решение е поставено в дял и собственост на А. П. П. дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21 подрайон на гр. В., м. Св. Н., с площ от 1180кв.м. при граници: имот №1875а, имот №1782 имот №1856.
На 25.07.2003г. е издадено разрешение за ползване № 410/25.07.2003г. на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к.
****, 21-ви м.р. на гр. В., с инвеститори А. П. П. и Т. З. П..
С нотариален акт за дарение № 196, том III, рег.№ 6519, дело № 325 от 2019г. на Нотариус С.Д. с район на действие варненски съдебен район и per.
№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията - В. с АКТ № 173, том LVIII, дело № 12749, вх.рег. № 21117, дв.вх.рег. №20934 от 14.08.2019г., Т. З. П. дарява на дъщеря си А. А. П. и на сина си П. А. П. при равни квоти собствената си ½ ид. част от жилищна сграда, въведена в експлоатация съгласно разрешение за ползване № 410/25.07.2003г., находяща се в УПИ XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к.
****, 21-ви м.р. на гр. В..
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
3
Предявени по делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
По същите ищецът носи тежестта на доказване на фактите, от които произтича правния му интерес, а ответниците – фактите, от които произтичат правата им, които се отричат.
Няма спор по отношение на допустимостта на исковете, като правният интерес ищецът извлича от твърдението му за изключителна собственост върху процесния обект: ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр.
В., ж.к. ****. Собствеността върху сградата по твърденията на ищеца е придобита по приращение, доколкото ищецът е бил собственик на поземления имот, върху който е построена същата, по силата на решението на съда по развода, с което е поставен в дял на ищеца поземления имот. По делото е представено решението за развод, с което е установена активната легитимация на ищеца.
Правото си на собственост ответниците основават на твърдения за придобиването му по силата на правна сделка с транслативен ефект – договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № 196, том III, рег.№ 6519, дело № 325 от 2019г. на Нотариус С.Д.. Доколкото правната сделка е деривативно основание за придобиване на правото на собственост, то следва да бъде доказан по делото и факта, че прехвърлителят е притежавал правото на собственост върху процесния обект към датата на прехвърлянето.
Твърденията, които подлежат на доказване са, че сградата е изградена преди влизане в сила на решението за развод, поради което сградата е придобита от двамата съпрузи в режим на СИО, в последствие прекратено по силата на съдебното решение.
От доказателствата по делото е видно, че на 20.09.1999г. е издаден акт за приемане на конструкцията на процесната сграда, а на 25.07.2003г. е издадено разрешение за ползване на същата.
Посочените актове, издавани в строителството, имат различно значение по отношение на възникването и възможността на реално упражняване на правото на собственост.
Акт за приемане на конструкцията (наречен в практиката акт № 14) се съставя след като е завършен “грубият строеж” на една сграда (изпълнени са ограждащите стени и покривът на сградата/постройката, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи). С него се удостоверява, че конструкцията е годна да понесе всички предвидени по проект натоварвания 4 при експлоатация и се разрешава изпълнението на довършителни СМР.
С Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (наречен в практиката акт № 15) се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя. Този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор. В него се съдържа и описание на недовършените или недобре извършените работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат отстранени.
В закона са уредени три отделни документа със собствено предназначение при завършване на строителството – протокол обр. № 16, разрешение за ползване на строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. За строежите първа до трета категория се изисква съставянето на протокол обр. № 16 и въз основа на него на разрешение за ползване на строежа; За четвърта и пета категория строежи се изисква издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация; За шеста категория строежи (напр. временни строежи, селскостопански постройки) подобен документ не се изисква. Ролята на разрешението за ползване е да установи съответствието на строежа със стандартите и заложените изисквания и оттам годността на сградата за ползване по предназначението й.
Поради това издаването на Акт за приемане на конструкцията, означава, че правото на строеж върху земята е реализирано и сградата вече притежава статут на самостоятелен обект на правото на собственост. С издаването на акта се приема, че е възникнал нов обект на правото на собственост, различен от собствеността върху земята. От друга страна издаването на Удостоверението за ползване на една сграда означава, че строежът е изпълнен съобразно одобрения проект и може да се ползва по предназначение, т.е. установява се законността на сградата.
Поради изложеното до тук съдът намира, че на 20.09.1999г ., когато е издаден акт за приемане на конструкцията на процесната сграда, същата е възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост. Към тази дата собствеността върху имот пл. № 1857, идентичен с парцел XXVII-1857 по кв.30 по плана на ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр. В., се притежава от двамата съпрузи А. П. П. и Т. З. П. в режим на СИО по силата на Договора за доброволна делба, вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII, вх.рег. №10461.
Не е налице доказателство за учредяване на право на строеж от двамата съпрузи в полза само на един от тях /ищеца/, а видно от строителната 5 документация и двамата са посочени като възложители на строежа. С оглед на това възникналата на 20.09.1999г. като нов обект на правото на собственост сграда следва собствеността на терена, върху който е изградена, т.е. същата е възникнала като обект в режим на СИО за двамата съпрузи по силата на приращението – чл. 92 от ЗС.
След възникването й като самостоятелен обект на правото на собственост обаче, сградата престава да следва собствеността на земята и за нейното прехвърляне е необходима правна сделка или друг придобивен способ. Съдебното решение за развод, включващо поставяне в дял на имущество, е такъв придобивен способ, доколкото със споразумението за развода страните се съгласяват прекратяването на брака да има различни правни последици от предвиденото в закона по презумпция. Транслативният ефект за правото на собственост обаче възниква с влизане в сила на решението за развод, а не по-рано.
Съгласно Решение от 17.01.2000г., постановено по г.д. № 674/1999г. на ВРС, на 17.01.2000г. е поставено в дял и собственост на А. П. П. САМО дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21 подрайон на гр. В., м. Св. Н., с площ от 1180кв.м. при граници: имот №1875а, имот №1782 имот №1856, НО НЕ и сградата, построена вече до ниво груб строеж на 20.09.1999г. и възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост. Поради това, доколкото решението за развод не включва сградата, собствеността е прехвърлена от единия съпруг на другия само по отношение на земята. С влизане в сила на решението за развод на 17.01.2000г. е прекратена съпружеската имуществена общност между съпрузите по отношение на процесната сграда по силата на чл. 27 ал. 1 от СК и същата занапред се притежава в обикновена дялова съсобственост от бившите съпрузи при равни квоти по силата на презумпцията на чл. 28 от СК.
Разпечатката съдържа 51 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/472d47d0-841c-482d-bd61-7864d4a74d46