Решение № 186 от 29.10.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. П., 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201302 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №3901245, издаден от ОД МВР – П., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на АН. КР. М. с ЕГН **********, е наложена глоба 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Против електронния фиш е постъпила жалба от А.М., чрез пълномощника й – адв. Б.В., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В съдебното производство жалбоподателката не е участвала лично.

Пълномощникът и поддържа тезите в жалбата и излага допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Претендира и присъждане на разноските, направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както 1 и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.08.2020 г., 12.11 часа, по път I-6, общ. П., в посока към гр. София, се движело МПС – л.а. „Пежо 206“ с рег. №********. В района на км.81+400 /бензиностанция NPC/ на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства чрез заснемане. Преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.. В 12.11 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 91 км/ч. /получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - АН. КР. М. . Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу собственика на автомобила бил издаден електронен фиш серия К, №3901245 на ОД МВР – П., с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, и била наложена глоба 300 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 05.07.2021 г.

Същата не подала декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на техническото средство – снимка № 11743D0/0280224, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р- 7783/20.08.2020г. и снимка на разположението на уреда , удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в 2 регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 52-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, както и писмо, рег. № 11-00-344 от 20.09.2021г. от директор Областно пътно управление – П..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Не е спорно по делото, че жалбоподателката е собственик на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, както и че не е упражнила възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, същата е възможен субект на описаното в електронния фиш нарушение.

Специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

От материално-правна страна, условие за законосъобразното издаване на ЕФ е доказателствена обоснованост на изложените в съдържанието му фактически обстоятелства, относими към съответния административнонаказателен състав.

Безспорно е, че идентифицирането на превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, точното място на нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ.

3 отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко относими към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.

Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че нарушението е извършено именно при обстоятелствата, описани в електронния фиш.

Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му визуализиране, както и изготвения протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Съставеният във връзка с процесното нарушение протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата не страда от пороци, имащи за последица отхвърляне на доказателствената му стойност като официален документ, каквито възражения се излагат от пълномощника на жалбоподателя. Непопълването на частта относно броя статични изображения/видеозаписи, свалени от системата и мястото на съхранение на свалената информация от използваната АТ С по никакъв начин на затруднява решаването на относими за казуса въпроси и не представлява самостоятелно съществено нарушение на процедурата по установяване на нарушението. Безспорно се касае за пропуск, но той не засяга годността на протокола като доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, тъй като е съставен и подписан от длъжностно лице, чиято компетентност произтича от цитираната заповед на директор ОД МВР – П., в кръга на службата му, а впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено, удостоверено с негов подпис и дата на извършване на проверката.

По тази причина съдът кредитира като веществено доказателствено средство и приложената снимка №11743D0/0280224, извлечена от направения запис на нарушението, за което е издаден електронния фиш . Означените в нея дата и час, точна локация, разрешена и измерена скорост разстояние на измерване напълно съответстват на данните в протокола, което сочи, че записът на нарушението е направен именно при използване на АТСС, удостоверено с приетия по делото протокол. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила, посочен в ЕФ, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал 4 лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.

В този контекст съдът приема, че при установяване на нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, което е условие за законосъобразно издаване на електронен фиш.

Въпреки отхвърлянето на направените в горната насока възражения съдебният състав установява наличието на отменителни основания, с каквито и жалбоподателят аргументира жалбата си.

При издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, от гледна точка изискванията към съдържанието му, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.

Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.

Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Всички тези данни са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Съображенията са следните:

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава на нарушение по чл.21, 5 ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него.