Решение № 16407 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16407 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20211110155075 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Е. И. М. и Т. И.

М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.

150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: дължат солидарно на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 2305,08 лв. – цена на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, район АДРЕС, с аб. № 160033 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 296,45 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 39,09 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 7,43 лв. – обезщетение за забава в периода от 03.03.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 21.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 9644/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е 1 необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от публикуването на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 9644/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск. Оспорват да са налице облигационни отношения с ответника, доколкото не били собственици или ползватели на процесния имот. Правят възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Оспорват претенцията за извършената услуга дялово разпределение, доколкото същата е дължима към фирмата извършваща услугата дялово разпределение. Оспорват претенцията за лихва за дялово разпределение, доколкото за това задължение не бил уговорен срок, а ищецът не бил изпратил покана. Оспорват претенцията за мораторна лихва върху за цената за топлинна енергия част от задължението за главница е било погасено по давност, а освен това поради наличието на забава от тяхна страна.

Оспорват представените от ищеца писмени доказателства. Молят за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 21.02.2020 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2020 г. по ЧГД № 9644 по описа за 2020 г. на СРС срещу длъжниците Е. И. М. и Т.

И. М. да заплатят солидарно следните суми: сумата 2305,08 лв. – цена на 2 топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб. № 160033 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.; сумата 296,45 лв. – обезщетение за забава в периода от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 39,09 лв. – цена за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 7,43 лв. – обезщетение за забава в периода от 03.03.2017 г. до 06.02.2020 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 21.02.2020 г. до изплащане на вземането; както и с у м и т е 52,96 лв. – държавна такса, и 41,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 30.07.2020 г., като същите в срок са подали възражения срещу издадената заповед – на 04.08.2020 г.

С разпореждане от 23.08.2021 г., връчено на 24.08.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си.

В срока по чл. 415 от ГПК – на 24.09.2021 г. ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот от веонно-жилищния фонд по реда на НДИ от 15.09.1992 г., от който се установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, район АДРЕС.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 07.02.2008 г., от който се установява, че ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, придобит по време на брака им в съпружеска имуществена общност, са учредили договорна ипотека върху същия.

Представено е писмо № КС-15-08-7000-20/2011 г./09.06.2011 г. от Столична община, район „Младост“.

По делото е представен протокол от проведено на 14.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, район АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД за 3 индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца, като за процесния аб. № 160033 е посочено, че титуляр е ответникът Е. И. М..

Представена е нотариално заверена декларация от 24.06.2002 г., издадена от Александър Стоилов Белев в качеството му на председател на домсъвета на ЕС на адрес: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Полигона“, че подписите на етажните собственици са положени пред него.

Представен е договор № 2376/19.06.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „ФИРМА“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представен договор № 144 от 29.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представено е съобщение към фактура от 31.07.2017 г., 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово разпределение и годишен отчет за исковия период.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Дължимите суми за периода от 21.02.2017 г. до 30.04.2019 г., са както следва: сумата от 1949,42 лв.

– стойност на потребената топлинна енергия; сумата от 39,09 лв. – стойност на 4 услугата за дялово разпределение; сумата от 209,86 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2017 г. до 06.02.2020 г.; сумата от 7,43 лв. – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 03.03.2017 г. до 06.02.2020 г.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС, като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.

По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;

2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответниците е било да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно 5 разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).