Решение № 372 от 21.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Добрич, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200287 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Ш. А., ЕГН **********, адрес: с. С., общ.

Б., обл. Д., ул. „...” № .., депозирана чрез адвокат С. К. - АК - Добрич, против НП № 23-1717-000077/06.02.2023 г., издадено от на Началник Група ОД на МВР Добрич, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

С жалбата се иска отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна изразява писмено становище по жалбата, като я намира за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът 1 подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка и като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „не съм управлявал посочения автомобил на посочената дата и място” (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

В съставения на 24.01.2023 г. АУАН бл. № 215480 на жалбоподателя е вменено като нарушение, че на 06.12.2022 г. около 15.11 ч. в гр. Д., при движението си по бул. „...“ в посока ул. „...“ управлявал л. а. „...“ с рег. ..., като преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Деянието е квА.фицирано, като административно нарушение по чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните в съдебното производство доказателства също се потвърждават констатациите в АУАН. В показанията си свидетелите на процесното нарушение – Г. В. К. и И. Б. И. заявяват, че на 06.12.2022 г. като служители на Първо РУ Добрич са се намирА. в района на „...“ Д., където изпълнявА. служебните си задължения във връзка с контрол на движението по пътищата. Св. И. подал сигнал за спиране на автомобил марка „...“ с рег. ..., в резултат на което водачът му намА.л скоростта си, но послед подал газ и продължил.

В този момент св. И. видял, че автомобилът се управлявал от жалбоподателя А. Ш. А., а до него седяла млада жена. Св. И. познавал жалбоподателя, тъй като преди време същият бил задържан в Първо РУ Добрич

Полицейските служители решили да последват автомобила, като карА.

2 след него дълго време из града – от бул. „...“ продължили към бул. „...“, после по ул. „...“, отново по бул. „...“, в района на „...“, след което водачът на автомобила излязъл на околовръстния път за гр. В. и от там се насочил към центъра.

Около 15:11 часа, движейки се по бул. „...“ в посока ул. „..“ на кръстовището с ул. „...“ в близост до заведение „...“ водачът А. като водач на лек автомобил марка „...“ с рег. ..., преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в паралелен режим. Полицейските служители били плътно зад него. Въпреки че продължили да го преследват, свидетелите не могли да го настигнат и А. се измъкнал.

По-късно автомобилът бил установен в района на с. К., общ. Б., като при огледа му отпред вдясно полицейските служители намерили телефон, на който имало снимка на водача А. Ш. А. с мом., което било с него в колата преди това.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В.

К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. При това обстоятелството, че свидетелите И. И. и Г. К. са п. сл., както и че същите са извършвА. и други проверки във връзка с извършени от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата, не дискредитира ни най-малко показанията им, имайки предвид, че същите са в пълен унисон помежду си.

Видно от приложената по делото справка от Община град Д., на дата 06.12.2022 г. светофарната уредба, находяща се на кръстовището на бул. „...“ и ул. „...“ (ул. „...“) в часовия диапазон от 15:00 часа до 15:10 часа е работила в нормален режим на работа.

По искане на защитата на жалбоподателя, съдът е изискал от Община град Д. видеозаписът от камерата, монтирана на процесното кръстовище за 06.12.2022 г.

Съгласно приложената по делото справка от Община град Д., видеозаписите се съхраняват за срок от 14 дни, поради което не може да бъде предоставен искания видеозапис от дата 06.12.2022 г. Този факт обаче по никакъв начин не дискредитира показанията на свидетелите К. и И., както и описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.

С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва констатациите в наказателното постановление. Навеждат се доводи, че на посочените в акта и в НП място, дата и час, жалбоподателят не е управлявал процесното моторно превозно средство, както и, че същото е било продадено 3 на преминаващи през с. Стражица случайни лица, без писмен договор с нотариална заверка на подписите.

В тази връзка от жалбоподателя са били ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С. Ш. Ю. Същата живее на семейни начала с А. и при разпита си е заявила, че на въпросната дата А. не е карал, тя не е пътувала с него. Двамата били в къщи. Сутринта излязли и отишли до магазина. Тя си забравила телефона в колата. После А. излязъл да пие кафе, продал колата и се прибрал в къщи.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Ш. Ю., дадени в съдебно заседание, тъй като е нА.це индиция за нейната заинтересованост същата се намира във фактическо съжителство с жалбоподателя по настоящото дело - А. Ш. А., поради което е нА.це обвързаност помежду им и която обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по категоричен начин от показанията на свидетелите И. Б. И. и Г. В. К..

Ето защо съдът намира твърденията на жалбоподателя, че на процесните дата, място и час, не е управлявал автомобила за недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се оборват по категоричен начин от гласните доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите И. и К., които са категорични, че именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство и е преминал на червен сигнал на светофара.

По искане на жалбоподателя са били допуснати до разпит в качеството на свидетели и лицата Д. П. И. и В. Г. В., които като служители на РУ Б. са оказА. съдействие на колегите си и са установили процесния автомобил в района след с. К. Според тях, дежурният в РУ гр. Б. ги е пратил да обходят района и да установят автомобил марка „...“, модел „...“, тъмно син на цвят, който се е движил от гр. Д. в посока с. С. и не се подчинявал и не спирал на подадени сигнА. – звукови и светлинни.

Свидетелите установили въпросния лек автомобил „...“, т. с. на цвят.

При МПС били вече и колегите им от Първо РУ – Добрич, като във автомобила нямало никой. Автомобилът бил със спукани гуми, вътре имало ключ и телефон. В последствие при преглед на телефона, намерен в колата, се установило, че имало снимка на мъж и жена, като св. Д. И. разпознал мъжа като А. Ш. А. от с. С., когото познавал, тъй като е бил квартален преди време на с. С.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото същите кореспондират с останА.те приобщени по надлежния ред гласни и писмени доказателства.

Предвид горното, съдът приема, че процесното деяние на жалбоподателя е доказано от обективна и субективна страна и е съставомерно с вмененото му административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели се установи, че 4 жалбоподателят на посочената дата и час в АУАН е управлявал процесния автомобил и е преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

Въз основа на процесния АУАН, на 06.02.2023 г. е било издадено НП № 23-1717-000077 от Началник Група в ОД на МВР, Първо РУ гр. Добрич, с което за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за сок от 1 месец.

При горният анА.з съдът приема, че доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за доказано.

По отношение на наложеното наказание:

С НП наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като е приел, че нарушението е извършено повторно.

Съгласно § 6, т. 33 от ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Административно-наказващият орган не е посочил спрямо кое влязло в сила НП процесното деяние е извършено повторно.

Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач (л. 12), за същото нарушение А. има издадени две НП, едното от които е обжалваното по настоящото дело, а другото е НП № 23-1717-000078/06.02.2023 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР, Първо РУ гр. Добрич.

Макар и за двете НП в справката да е отбелязано, че са влезли в сила, това е невъзможно както за НП № 23-1717-000077 от Началник Група в ОД на МВР, Първо РУ гр. Добрич, тъй като то е предмет на обжалване по настоящото производство и няма как да е влязло в сила, така и за НП № 231717-000078/06.02.2023 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР, Първо РУ гр. Добрич, което също се обжалва от А. Ш. А. и е на доклад отново на настоящия съдия - докладчик. Двете НП са издадени на една и съща дата, т. е. касаят нарушения, евентуално извършени преди 06.02.2023 г. и никое от тях не би могло да е в условията на повторност по отношение на другото – да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП за другото нарушение.