Решение № 8184 от 18.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18411/2022
- Вид
- Решение № 8184
- Подписан
- 18.07.2022
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8184 гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110118411 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ “ ЕАД, ЕИК , представлявано от - Изпълнителен директор срещу П. ИЛ. Б. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п. , с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3180.79 лева, от които 2710.94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, 398.63 лева мораторна лихва за забава от 16.07.2019 г. до 05.04.2021 г, както и сума за дялово разпределение в размер на 60.25 лева, - главница за периода 05.2018 г. до 02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 10,97 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01,07.2018 г. до 05.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23416/2021 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. София, п.к. Аб. №: , ИД номер: .
Ищецът твърди, че ответника е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ “ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
1
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ “ ООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Оспорва се претенцията по основание и размер. Оспорва се наличието на облигационно отношение и качеството ползвател на ответника. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 23.04.2021 г. „ “ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. ИЛ. Б. за сумите: 2710.94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, 398.63 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2019 г. до 05.04.2021 г, както и сума за дялово разпределение в размер на 60.25 лева, - главница за периода 05.2018 г. до 02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 10,97 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01,07.2018 г. до 05.04.2021г на основание договор за доставка на топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, Аб. №: , ИД номер: .
С разпореждане от 18.07.2021 г. по ч. гр. д. № 23416/2021 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 63.62 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
2
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
От представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.1989г. се установява, че П. ИЛ. Б. е закупил недвижим имот: апартамент № с адрес: гр. София, ж.к. „ “ в жилищна сграда на ул. „ “, бл.
Представено е Удостоверение от ГИС София, видно от което стар адрес ул. „ се отнася за настоящ адрес: ж.к.
На 15.12.2019 г. ответникът е подал заявление-декларация до ТР „Земляне“ за откриване на партида за процесния имот съгласно ОУ за продажна на топлинна енергия за битови нужди от „ “ АД на потребители в гр. София.
Видно от представения протокол от проведеното на 29.08.2012 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ “ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Пред СРС е ангажиран договор от 28.05.2018 г., сключен между „ “ ЕАД – възложител и „ “ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа- Б и В. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Констатирано е , че в топлоснабдения имот през процесния период е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет в помещения: хол, кухня, стая и спалня. В банята има щранг-лира, без техническа възможност за монтаж на ИРРО. Показанията на уредите с дистанционен отчет не се нанасят на хартиен носител. Същите фигурират в изравнителните сметки, представени на в.л. За двата отчетни периода за щранг-лирата има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност в размер на 322W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба № 16334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 190куб.м, акт. за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Към изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела надхвърлили инсталираната топлинна мощност. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 25.09.2001 г. В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. Единият водомер е сменен с нов на 31.08.2018г. За двата отчетни периода е осигурен достъп за отчет на водомерите на 24.04.2019г. и 20.05.2020г. като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. и същите стойности фигурират в изравнителните сметки. През процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация -София”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ 3 счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е констатирало, че топломера с фабр.№55372182 е преминал на метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24 месеца, но при последващите проверки през м.01.2019г. и м.
10.2021 г. не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и БГВ е 2663.39 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника за процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.