Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3641 от 25.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31456/2025
Вид
Решение № 3641
Подписан
25.02.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 3641 гр. ***, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110131456 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. Б. срещу ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 3 *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е работила по ***о правоотношение на длъжност „***“ в „*** ООД /с предишно наименование „***“ ООД/, при ненормирано работно време за периода от *** до *** което време се зачита за *** и ***.

Ищцата твърди, че в периода от *** до *** полагала труд при работодателя „*** ООД /с предишно наименование „***“ ООД на длъжност „***“ на ненормирано работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 2600 лв. Твърди, че работодателят й е прекратил дейността си, но не е предал за съхранение на *** ведомости за заплати за периода от *** до *** Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установен горния *** и ***.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че предявеният иск е частично недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му за периода от м.*** г. до м.*** г. и за м.*** г. /един ден/, по съображения, че за ищцата съществуват данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 ***, предоставени от осигурителя „*** ЕООД /заличен търговец/. В останалата част поддържа, че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че приложените към исковата молба писмени документи не отговаряли на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, поради което не можело да бъдат приети за „начало на писмено доказателство“. Освен това същите не притежавали материалната доказателствена сила на официален документ за отразените в тях факти и обстоятелства.

Счита, че не са налице основания за допускане до разпит на свидетел. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

По допустимостта на иска:

Иск за установяване на *** и осигурителен стаж може да бъде установен само по реда на чл. 1 ЗУТОССР, тъй като се касае за иск за установяване съществуването на факт съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ***, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на ***. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от *** е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от *** на ***, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания *** стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на *** липсват писмени данни за ***ия стаж.

В случая, по делото е представено удостоверение, изх. № *** г., издадено от *** – град, което е такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 ***, съгласно което в осигурителния архив на *** липсват писмени данни за положен от ищцата *** за исковия период, поради което следва да се приеме, че е налице и регламентираната в разпоредбата на чл. 5 *** предпоставка за допустимост на иска. Този извод на съда не се разколебава с оглед становището на ответника, че съгласно данните в регистъра на осигурените лица е зачел за *** част от исковия период, а именно: за периода от м.*** г. до м.*** г. и за м.*** г. /един ден/, тъй като този негов довод е в противоречие с данните в изходящото от самия него удостоверение по чл. 5, ал. 2 ***, което с оглед вече посоченото по-горе се явява единствена предпоставка за допустимост на настоящия иск. Нещо повече, съдът намира, че изявлението на ответника в горния смисъл следва да се преценява по същество на спора като признание на неизгоден за него факт, ползващо се с висока доказателствена стойност в процеса, но също така и във връзка с всички други обстоятелства по делото – арг. чл. 175 ГПК.

Под „установяване на ***” се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като *** и да удостовери по съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен спор /така ТР № 2/ 2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2015г. на ОСГК/.

По основателността на иска:

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на следните предпоставки: че за целия сочен период от *** до *** е била страна по ***о правоотношение с посоченото дружество, заеманата от нея длъжност, продължителността на работния ден, както и начина на изплащане на ***ото възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на *** и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на ***ия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане 2 на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР са посочени писмените доказателства – *** договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен *** договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит *** стаж и професионален опит, ***и книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи, като изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно.

В случая, видно от приетото по делото *** през исковия период ищцата М. П. Б. е била в ***о правоотношение с „*** ООД.

Фактът, че ищцата е била в ***о правоотношение с „*** ООД, се установява и от представената разпечатка на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 *** в РОЛ за М. П. Б. към *** г.

Посочените документи, представляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на ***, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 10 от ***, обосноваващи и допустимостта на установяването му със свидетелски показания.

За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е полагала труд по ***о правоотношение в „*** ООД по делото е разпитан като свидетел В. В. П.. От представеното в заверено копие справка за актуално състояние на ***ите договори на В. В.

П., се установява, че свидетелката е работила при същия работодател в периода, предмет на делото, което на основание чл. 6, ал. 4 от *** представлява предпоставка за допустимост на свидетелските показания.

От показанията на свидетеля В. П. се установява, че с ищцата били колеги в „***“ ЕООД в периода *** г. – *** г., когато ищцата напуснала. Твърди, че ищцата заемала длъжността „***“. Посочва, че работното време било ненормирано и подчинено на специални *** регламенти, които определят максималните *** и задължителни почивки.

***ото възнаграждение се получавало месечно според длъжността и изплащане на валутни командировъчни за времето, прекарано извън страната. Подчертава, че издаването на служебен достъп до критичните зони на ***, какъвто имала ищцата, предвид представената в о.с.з. служебна карта, е било възможно единствено при наличие на валиден *** договор с ***.

Съдът кредитира изцяло дадените от свидетелката показания, които са ясни, точни, не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират изцяло с приобщените по делото писмени доказателства.

Ето защо, въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че е установен положения от ищцата *** през периода от *** до *** на длъжност „***“ в „*** ООД / с предходно наименование „***“ ООД.

Доколкото ищцата е била в ***о правоотношение по *** договор, сключен с *** ООД / с предходно наименование „***“ ООД, като за процесния период са дължими *** от страна на работодателя, то следва да се признае и *** за периода, предмет на делото, съгласно чл. 7 ***.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск срещу *** на *** иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 *** следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание 3 чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не претендира и не доказва извършването на такива.

С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява специална спрямо общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая, доколкото се касае за иск за установяване на *** и *** по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на *** и *** по този закон не се събират държавни такси, като в нормата не е проведено разграничение съобразно процесуалното положение на страните - ищец или ответник.

Ето защо, общата разпоредба на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия случай, поради което дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а не да се възложи в тежест на ответника.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 1, ал.

1, т. 3 *** по отношение на *** на *** *** град, че М. П. Б., ЕГН **********, е полагала труд по ***о правоотношение като „***“ в „*** ООД / предходно наименование „***“ ООД/, при ненормирано работно време, за периода от *** до *** което време се зачита за *** и ***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4