Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14535 от 27.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 73323/2024
Вид
Решение № 14535
Подписан
27.07.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14535 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря Б. М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110173323 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Б. Б. М., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 3050.70 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57388/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.... 165, ет.2, ап.11, аб.

№ 366159. Моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми, а именно: 2 558,18 лева (двe хиляди петстотин петдесет и осем лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 474,62 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., 14,70лева (четиринадесет лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,20 лева (три лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57388/2023 г., по описа на СРС, 141 с-в. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С отговора се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Формулирано е възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Прави се искане да не се назначават исканите от ищеца експертизи, доколкото със същи се цели да се установят факти, които ответницата не оспорва. Оспорват се акцесорните претенции за мораторна лихва Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д...“ ООД /с предишно наименование „Б.“ ООД/ не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт № 3, том LLXXII, дело № 24062/96 г. от 15.11.1996 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, гаражи и магазини, Удостоверение за наследници № 315/07.03.2001 г. и удостоверение за наследници № 6930/27.07.2021 г. се установява, че Б. Б. М. е придобила право на собственост върху ап.11, находящ се в гр. София, ул. „...“ № 165, ет.2. От приложеното заявление-декларация за разкриване на партида № 16787/09.09.2021 г. се установява, че Б. Б. М. е изразила воля да бъде разкрита партида за топлоснабден имот на адрес: ул. „...“ № 165, вх.А, инсталация № 400114139 на нейно име, като е представена декларация от другия наследник К. И. М., че е съгласен Б. М. да бъде титуляр на партидата на имота. Заявлението-декларация има не само предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия /чл.3, ал.2 от общите условия/, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т...” ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради което договорът по общи условия по чл.149 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 366159, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 366159, е била присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот ап. 78, находящ се в гр. София, УЛ....

165, ет.2, ап.11, е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност, че третото лице помагач е извършило услуга дялово разпределение на посочената стойност.

На следващо място, макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС, 3 – членен състав на II отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е отменена т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС – ОСС от I и II колегия, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, а до отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засягат от отмяната на нормативния акт. В случая исковият период е преди отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, поради което отмяната й е без значение за настоящото дело.

След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение между ищеца и ответницата М. с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, както и действителното доставяне на такава, то искът срещу нея за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

С оглед изложеното, заявените претенции за топлинна енергия и дялово разпределение се явяват основателни, поради което съдът следва да разглежда въведеното от ответницата възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално 3 определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Съгласно разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.