Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 548 от 16.03.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Касационно административно наказателно дело 4/2026
Вид
Решение № 548
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Кирил Чакъров, Слава Георгиева, Силвия Мичева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 1, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 548

Перник, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600004 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Х., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат С. Р. – САК, срещу Решение № 67 от 04.11.2025 г., постановено по АНД № 175 по описа за 2025 г. на Районен съд – Р..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-0328-000081 от 25.04.2024 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) – Р., към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на Р. С. Х., за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца.

В жалбата се излагат доводи, че в решението едностранно се тълкуват фактите по делото, като се пледира, че при извършване на деянието, за което Р. С. Х. е административно наказан, същият не е знаел, че извършва нарушение на правилата на ЗДвП. От съда се иска да отмени решението на първоинстанционния съд и да отмени издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника – началник на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 25.02.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Р. –САК. Процесуалният представител поддържа жалбата, излага доводи за маловажност на нарушението, допълва аргументи за неизвършването му, както и за прекомерност на наложените административни наказания.

В проведеното на 25.02.2026 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началникът на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, счита доводите за маловажност на нарушението, за неоснователни В проведеното на 25.02.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 24-0328-000081 от 25.04.2024 г., началникът на РУ – Радомир, към ОДМВР – Перник, налага на Р. С. Х. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 19.01.2024 г., в 09:31 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], при частен дом № 2, управлява МПС – „***”, зелен цвят, с рама № WAUZZZ4L57D012263, собственост на И. И. А., което не е регистрирано на територията на Република България (без регистрационни табели), с представен талон на автомобила, с рег. № [рег. номер], с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Обжалвано пред районния съд, наказателното постановление е потвърдено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалваният съдебен акт районният съд, въз основа приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за безспорно установено отразеното от фактическа страна в наказателното постановление, издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че на 19.01.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС – „***”, зелен цвят, с рама № WAUZZZ4L57D012263, собственост на И. И. А., като при извършена проверка от контролни органи на РУ – Радомир е установено, че МПС не е регистрирано на територията на Република България (без регистрационни табели). За нарушението бил съставен АУАН (акт за установяване на административно нарушение), с който е поставено началото на административнонаказателно производство, прекратено поради образувано за същото деяние досъдебно производство № 8/2024 г. по описа на РУ – Радомир, преписка № 226/2024 г. по описа на РП – Перник, ТО – Радомир, прекратено на свой ред с Постановление от 11.04.2024 г. на наблюдаващия прокурор при РП – Перник, ТО – Радомир, поради наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, отнасяща се до малозначителност на деянието, съответно изпратено на РУ – Радомир за преценка относно провеждане на административнонаказателно производство.

Въз основа на така установените факти, в резултат на извършената служебно проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство районният съд приема същото за валидно – водено от компетентни органи, съобразено от формална страна с изискванията, установени в чл. 57 от ЗАНН, с посочване на всички факти, относими към съставомерните елементи, с ясна за нарушителя фактическа рамка, в която да организира защитата си, с посочване на доказателствата, в които е основано, без допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество в решението се приема, че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин извършеното от наказаното лице деяние, съдържащо от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като същото е такова, на просто извършване, осъществено чрез противоправно действие. С мотиви, че нарушението, свързано с безопасността на движението по пътищата, формално по своя характер, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради липса на данни по делото същото да е с общественоопасни последици с по-нисък интензитет спрямо класическото изпълнително деяние, районният съд потвърждава оспореното наказателно постановление като законосъобразно.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество споделя изцяло изводите на районния съд за проведено валидно административнонаказателно производство, съобразено с установените формални и процесуални правила и основано в приложимия спрямо установеното от фактическа страна материален закон.

Без основание са доводите в жалбата, с които се оспорват изводите в първоинстанционното решение за неприложимост към процесната деятелност на разпоредбата на чл. 28, ал. 1, във вр. с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР (Допълнителните разпоредби) на ЗАНН. Касационният състав изцяло споделя мотивите на районния съд, както за правилно приложен спрямо установеното по фактите материален закон, така и мотивите, че процесното нарушение не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, извършва препратка към тях. Процесното деяние, формално по своя характер, не се отличава, с оглед данните по делото, със степен на обществена опасност, по-ниска от заложената нормативно с въздигането му в административно нарушение, сравнимо с обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото условие поставя законодателят в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за да е налице основанието за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Без основание са и доводите на защитата на касатора, изложени в съдебното заседание по настоящото дело, който от една страна не оспорва формалното извършване на процесното нарушение, като пледира маловажност на същото, но от друга оспорва ангажирането на административнонаказателната отговорност на подзащитния му като пледира, че в процесния случай изпълнителното деяние представлява „преместване“, а не „управление“ на МПС без регистрационни номера. ЗДвП борави с понятието „преместване“ само в хипотезите на прилагане от компетентните контролни органи на мерките по чл. 171 от същия закон. Законодателят в приложимия към процесната деятелност материален закон, не държи сметка за целта на осъществяваното „управление“ (което може да има за цел преместване на същото) на нерегистрирано МПС, включващо по своята същина всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини…“ (т. 2, б. а) на Постановление № 1 от [интернет адрес] г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС), като с разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП въздига в административно нарушение всеки случай на управление на МПС, нерегистрирано по надлежния законов ред, респективно без регистрационни табели. Без основание в тази връзка, като ирелевантни, са и доводите, че касаторът – правоспособен водач на МПС, „няма задължение да изисква документи от собственика на автомобила“. Не такова е изпълнителното деяние, осъществяващо обективния състав на процесното нарушение. Водачът на практика е предприел управление на МПС, което е без регистрационни табели. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС…, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, независимо от вида регистрация – постоянна или временна (чл. 22 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), поставени на определените за това места. Изключение от императивното правило за движение по пътищата, отворени за обществено ползване само на регистрирани МПС, към датата на извършване на нарушението се предвижда единствено в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., но в този случай също се предоставят регистрационни табели – за ползване при управление на нерегистрирано в националния регистър на превозните средства МПС на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Наличие на регистрационни табели се изисква и в случаите на предоставени транзитни номера, в някоя от хипотезите на чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Следователно, във всички случаи на управление на МПС и особено в качеството си на правоспособен водач на МПС, касаторът има задължението, съответно възможността, преди да предприеме управление на МПС, в случая на процесното, да се увери, че на същото са монтирани регистрационни табели, без да е необходимо да изисква „документи от собственика на автомобила“, който в случая, също е бил там, на място.

Споделят се изводите в решението на районния съд, за законосъобразно наложени – в кумулация, вид и размер административни наказания „глоба“ от 200 лв. и „лишаване от право“ на управление на МПС за срок от 6 месеца. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, предл. първо на ЗДвП, в действащата редакция, императивно определя, както налагането едновременно на две, различни и конкретни по вид административни наказания, така и фиксира конкретен размер, съответно срок, върху които, нито административнонаказващият орган, нито съдът могат да въздействат предвид правилото, установено в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, респективно забраната по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.