Решение № 357 от 27.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д. при участието на секретаря Галина Д. ЗА.а като разгледа докладваното от Теодорина Д. Гражданско дело № 20234100100092 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.

ИЩЦАТА В. А. П. твърдят, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените психически страдания, поради настъпилата на 19.10.2022г. смърт на дъщеря й М.Д. в резултат на претърпяна от последната тежка травма при реализирано ПТП на 21.11.2019г. между л.а. Шкода Фабия с рег. № ..........., управляван от Н.Г.Г. и л. а. Фолксваген Пасат с рег. № ..........., управляван от П. П.. Вината на Н.Г. за настъпилото ПТП била установена с влязла в сила присъда по НОХД № 2323/2020г. по описа на РС Плевен. Уврежданията на М.Д. от настъпилото ПТП довели до трайното й обездвижване и в последствие именно поради това настъпила смъртта й. Конкретната причина за смъртта на М.Д. е поради остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която е резултат от тежка масивна белодробна тромбемболия именно поради обездвижването й. Ищцата твърди, че били в изключително близки отношения с дъщеря си. Смъртта на М.Д. й причинила тежка психическа травма, страдания и непрежалимост, дълбока тъга съпроводена с плач и депресия. Затворила се в себе си и общувала единствено със сина си. Ответникът бил застраховател по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за виновния водач към датата на 1 настъпилото ПТП. Била отправила извънсъдебна претенция да й бъде заплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но ответникът отказал. Предвид това предявява претенцията си съдебно с искане ответникът за бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лв., като частичен иск от 200 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на завеждане на извънсъдебната претенция -19.12.2022 година до окончателното плащане. По реда на чл. 214 от ГПК ищцата е направила увеличение /изменение на предявения размер на обезщетението и претендира такова в размер на 150 000 лева. В съдебното производство ищцата е представлявана от адв.С.С., който е направил искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради това, че е оказа правна защита и съдействие на ищцата.

ОВЕТНИКЪТ – Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуален представител юрисконсулт К. И. е подал писмен отговор.Оспорва предявения иск изцяло – и по основание и по размер. Оспорва твърдените неимуществени вреди да са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Счита, че смъртта на М.Д. не е в причинна връзка с претърпяната от ПТП травма. Прави възражение, че пострадалата Д. е допринесла за увреждането си, тъй като не е била с поставен обезопасителен кола и с това е нарушила чл. 134а ЗДвП. Не без значение били и придружаващите заболявания – остър цистит, стеатоза на черния дроб,остър бронхит, огнищна пневмония и кахексия. Претендира отхвърляне на иска изцяло или ако съдът приеме същия за основателен, то счита претендирания размер на обезщетението за завишен.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се представлява от асн. С.С., който поддържа предявения иск. Представя писмена защита в която подробно излага доводи относно основателност на предявия иск.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт К. И., който поддържа становището изразено в отговора на исковата молба. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С влязла в сила присъда по НОХД № 2323/2020 год. по описа на РС Плевен, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, Н.Г.Г. е признат за виновен в това че на 21.11.2019 година на път І-3Бяла-Ботевград, пътен участък при км.74+700 в близост до Авиоотряд с. Гривица област Плевен при управление МПС м.а.

Шкода, Фабия, рег. № ......, собственост на ТОП ТРЕЙД ООД Плевен нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал. 1, ал. 2, чл. 43, ал. 1 2

ЗДвП, и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на М. Й.а Д. - пълна долна вяла параплегия/парализа/, довела до осакатяване с долните крайници и средна телесна повреда на П. Й. П. – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“, пр.

1 и пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1 НК вр. чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 42, ьл. 1, ал. 2, чл. 43, ал. 1 ЗДвП и при условията на чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание една година и осем месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за същия срок. На основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 4 години.

Не се спори между страните, че е налице застрахователно правоотношение въз основа на застрахователна полица № BG/22/119001231494 със застраховател ответника за л.а. Шкода - Фабия рег. № ......, управляван на 21.11.2019г. от Н.Г..

Посоченото ПТП е настъпило по вина на Н.Г. между управлявания от него лек автомобил и лек автомобил Фолксваген - Пасат рег. № ..........., управляван от свидетелят П. Й. П., в който М.Д. е била пътник на задната седалка с поставен обезопасителен колан.

Видно от препис извлечение от акт за смърт № 290 от 20.10.2022 година М. Й.а Д. е починала на 19.10.2022 година.

Ищцата В. А. П. е майка на М.Д., което обстоятелство се доказва от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 06-08А-50 от 10.11.2023 година издадено от община С.. Законен наследник на М.Д. е синът й В.А.Д., видно от удостоверение за наследници рег. № 06-06-662 от 01.06.2023 година.

Свидетелят П. Й. П. е брат на М.Д. и син на ищцата В. П..

От писмените доказателства и изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 21.11.2019 година пострадалата М.Д. е получила множество тежки травми и веднага е откарана в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Плевен ООД, където е приета за периода от 21.11.2019 година до 03.12.2019 година, извършена й е спешна операция на гръбначния стълб, при която е извършена мануална репозиция на фрактурата, поставена е остеосинтезна метална стабилизация на прешлените. Д. останала с параплегиуя – без сетивност и без възможност да движи крайниците си. Била е освидетелствана от ТЕУЛК с 95% загуба на трудоспособност с чужда помощ. След пътния инцидент и проведеното лечение М.Д. била трайно обездвижена и живеела при строг постелъчен режим в дома си на легло. Вещото лице сочи, че след пътния инцидент М.Д. е получила закрита черепномозъчна травма /кръвонасядане с оток под меките черепни покривки, субарахноидален мозъчен кръвоизлив/, тежка закрита шийна травма с притискане на гръбначния мозък и отпадна неврологична симптоматика за горни и долни крайници – квадрипареза. В резултат на тези травматични увреждания е била налице невъзможност за движение на горните, долните крайници и снагата. Това е породило 3 продължително във времето залежаване е тежък консумативен синдром – измършавяло тяло. В резултат на това е настъпила тежка и необратима промяна в кръвообращението/предимно в долните крайници/ и промяна в свойствата на кръвта /реология/ довело до масивна белодробна тромбемболия и смърт. Вещото лице дава заключение, че причината за смъртта е в пряка причинно следствена връзка с получената на 21.11.2019 година травма и настъпили с времето усложнения. Според медицинската експертиза механизма на получената травма е при силен камшичест удар в областта на шията и удар на главата в лявата теменна област. Травмите са получени от рязката и прекомерна инклинация на главата8прегъване шията напред/ и удар на главата в части от вътрешното страна на купето. Вещото лице сочи, че често и характерно е при поставен предпазен колан да се получи тежък шиен камшичест удар /удар при фиксирано тяло от колана/. С оглед здравословното състояние на пострадалата М.Д. не е било възможно извършването на рехабилитация и извършването й би била без ефект, поради липсата на рехабилитационен потенциал от пострадалата. Вещото лице е посочило също така, че при пострадалата не е установен остър бронхит, а при аутопсията е установено налично огнищна бронхопневмония, настъпила в терминалния стадий в резултат от продължителното залежаване и относително пълната неподвижност на тялото. Тези белодробни промени не са причинили белодробната тромбемболия. В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото писмено заключение и отговори на допълнителни въпроси, допълващи гореизложеното. Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза в неговата цялост като пълно, ясно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

От изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза, което заключение съдът също възприема като ясно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че с оглед изяснения механизъм на настъпване на траматичните увреждания, пострадалата М.Д. е била с поставен колан. Вещото лице подробно е изложило, че лекият автомобил, в който е пътувала М.Д. е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, триточкови инерционни и тяхната употреба намалява риска от травми. Не е възможно пътник с правилно поставен предпазен колан да изпадне от купето на автомобила. В конкретния случай такова изпадане не е имало, обстоятелство което се потвърждава както двете съдебни експертизи с оглед характера и механизма на травмата, така и от показанията на св. П. – водач на лекия автомобил Фолксваген Пасат, който сочи, че сам е разкопчал колана на сестра си, но не е местил тялото.

От показанията на разпитания свидетел П. Й. П. – син на ищцата и брат на починалата М. Й.а Д. се установява, че В. П. и М.Д. като майка и дъщеря са били изключително близки и отношенията им не са се само основани на отношенията на близкото родство, а са имали духовна и приятелска близост. През 1984 година М.Д. заминала в гр. .........., но до този момент е живеела със своите родители и с брат си.

4

Омъжила се и заживяла в гр. Костинброд, но никога не е прекъсвала отношения с ищцата. През 2000 година починал съпругът на М.Д. и тя със сина си се завръща в град С. при родителите си и от тогава до своята кончина е живяла при ищцата. Двете взаимно си помагали. М. не била много общителна, не излизала с приятелки и предпочитала да си стои вкъщи. Преди инцидента имали общ бизнес и всички били задружни. Синът на М. бил в САЩ, но никога не прекъснал връзка със семейството.

След претърпяното ПТП и получените травми М.Д. била парализирана от шията на долу и не можела да се движи и обслужва, като изцяло е била обгрижвана от ищцата.

Св. П. сочи, че и той е помагал, но основно майка им е поемала тежестта от грижите.

Направили всичко възможно за възстановяването й, но когато разбрали, че това няма да подобри състоянието й го запазили в тайна от нея. Племенникът му изпращал средства за лечението. Ищцата понесла тежко смъртта на дъщеря си, въпреки неблагоприятната прогноза. Св. П. установил смъртта и той съобщил на майка си тъжната вест. Ищцата се сринала психически, отслабнала 20 кг и до ден днешен не може да преодолее мъката по дъщеря си. Не провели стандартно погребение, а изпълнили желанието на М. и след кремация разпръснали праха и на полянка в гората, където приживе обичала да се разхожда. Почитат паметта й ежегодно на рождения й ден. Ищцата постоянно разглеждала снимките на дъщеря си и страдала по загубата й.

Смъртта на М.Д. е настъпила на 19.10.2022 година. На 29.12.2022 година ищцата чрез пълномощник подала молба до ответника по реда на чл. 380 КЗ да й бъде платено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на дъщеря й, сочейки че тя е следствие на претърпените от ПТП, настъпило на 21.11.2019г., тежки травми. На 04.05.2023година ответникът отговорил писмено и отказал плащане на обезщетение с аргумент, че на пострадалата М.Д. било платено такова в размер на 309536,42 лева.