Акт № 40887 от 04.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 25101/2025
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40887 гр. София, 04.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110125101 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ВИ ПАРКЕТ“ ЕООД срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, „РОС
ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ" ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД и Р. Ж. Б. по предявен иск с правна квалификация чл. 464 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД не съществува вземане срещу останалите ответници, длъжниците в изпълнително дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Георги Николов, рег. № 923 при КЧС, в размер на 500.00 евро, частична претенция от вземане, съгласно изпълнителен лист от 02.10.2012г., издаден по ч.гр.д. № 36219/2012г. по описа на СРС, 66 състав, и осъждане на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати сумата от 500,00 евро на ищеца.
С определение Рег. № 12713 / 11.06.2026 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20261100502151 по описа на Софийски градски съд, ЧЖ – II – Б състав е указано да се дадат указания на ищеца да конституира солидарните длъжници по отричаното вземане като съищци, доколкото като ответник по предявения осъдителен иск следва да участва само кредиторът, за когото се поддържа, че се е обогатил неоснователно вследствие на извършеното разпределение в изпълнителното производство.
След изпълнение на процедурата по конституиране на страните, съгласно дадените указания, е постъпил в срок отговор от ответника.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Ответникът моли да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, по които била приета експертиза по ч.гр.д. № 27527/2022 г., при изготвянето на която да бъдат взети предвид представените в настоящото производство доказателства. Съдът намира, че следва да отложи произнасянето по това доказателственото искане за първото открито съдебно заседание, като даде възможност на другата страна да изрази становище.
1
Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият състав на съда като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, по които била приета експертиза по ч.гр.д. № 27527/2022 г., при изготвянето на която да бъдат взети предвид представените в настоящото производство доказателства за първото открито съдебно заседание, като даде възможност на другата страна да изрази становище НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2027 г. от 10.15 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 500,00 евро, представляваща част от главница в размер на 199 102,70 евро, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Ищецът твърди, че във връзка с ч.гр.д. № 3619/2012 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав бил издаден изпълнителен лист срещу „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, „ВИП ПАРКЕТ“ ЕООД, „РОС ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД, „ЕВРО ПАРКЕТ" ЕООД, „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД и Р. Ж. Б. в полза на „Юробанк България“АД за сумата 206 840,76 евро. Вследствие на подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение в приключило производство по реда на чл. 422 ГПК, било постановено и влязло в сила решение по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, с което било признато за установено, че дължимата главница е в размер на 199 102,70 евро. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 при КЧСИ.
Твърди, че делото пред ЧСИ Бъзински бил присъединен и ищеца въз основа на удостоверение. Твърди още, че било образувано и изп. дело № 20229230400206 по описа на ЧСИ Георги Николов, рег. № 923 при КЧСИ, по което един от взискателите е ищецът, а ответникът „Юробанк България“ АД бил присъединен на основание удостоверение за наличие на друго изпълнително дело. Твърди, че принудителното изпълнение по делото пред ЧСИ Николов било насочено към предходно ипотекирани в полза на банката имоти.
2
Налице са твърдения, че била проведена публична продан, вследствие на което било извършено разпределение на постъпилите от публичните продани суми, което било предявено на 06.12.2023 г. Твърди, че част от сумата, получена от публичната продан, а именно 876 693,60 лева, включваща главница от 389 411,03 лева, била преведена на 22.01.2025 г. в полза на присъединения взискател „Юробанк България“ АД с превод от ЧСИ Георги Николов към ЧСИ Милен Бъзински. Ищецът, в качеството си на взискател по изпълнителното дело, оспорва съществуването на вземането на ответника „Юробанк България“ АД, която сума вече ми била преведена и не се намира по сметка на ЧСИ. С оглед на това намира, че ищцовото дружество се е обеднило за сметна на ответника, който се обогатил със сумата 500,00 евро. Твърди, че вземането на ответника било погасено чрез плащане, което било осъществено преди приключване на съдебното дирене – на 27.01.20212 г. от страна на един от солидарните длъжници – Р. Ж. Б., което обстоятелство твърди, че било установено в проведено производство по реда на чл. 207 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва качеството на взискател на ищеца. Оспорва, че в производството по чл. 207 ГПК било съдебно признато, че вземането на банката било погасено на 27.01.2012 г. чрез плащане на цялата главница от страна на един от солидарните длъжници – Р. Ж. Б.. Твърди, че изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66 състав е издаден за задължения, произтичащи от Договор за кредит № 033/2007 г. и анексите към него (6 броя), като последният Анекс № 6 от 23.05.2012 г. доказвал, че на 27.01.2012 г. нямало направено плащане от Р. Б., който подписал същия в различни качества. Оспорва, че към 27.01.2012 г. има каквито и да е плащания от Р. Б.. Твърди, че първоначално кредитът по Договор за кредит № 033/2007 г. бил осчетоводяван по кредитна сметка № 0010-0184-00000000508, а чрез служебна операция тази сметка била закрита и осчетоводяването е продължило по кредитна сметка № 0010-0940-00000000640. Оспорва да има каквото и да е неоснователно обогатяване от страна на ответника, като твърди, че доколкото банката е обезпечен кредитор, ответникът е следвало да получи суми във връзка с реализиране на обезпечението.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност, доколкото ищецът бил запознат с вземанията на банката, за които бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66 състав от 2017 г. оспорва приетата ССчЕ в производството по реда на чл. 207 ГПК по ч.гр.д. № 27527/2022 г., доколкото не били взети предвид всички анекси по договора за кредит, както и в молбата за допускане на обезпечение на доказателствата бил заявен различен петитум от този по настоящото дело. Моли съдът да отхвърли иска.
Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет на делото е осъдителен иск с правно чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от 500,00 евро на ответника; обогатяването на ответника – че същият се е обогатил за сметка на ищеца, както и наличието на пряка причинна връзка между обогатяването и обедняването. При доказване на горепосочените факти от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не сочат 3 доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4