Решение № 10285 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10285 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.М като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110149255 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е след като с Решение №4419/22.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 8943/2023 г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено Решение №10970/26.06.2023 г., постановено по гр.д. №34566/2022 г. на Софийски районен съд, 25 състав в частта, с която е признато за установено, че Р. Д. Н. дължи на „Т.С” ЕАД сумата 3,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, представляващ магазин, аб. № *****, ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 0,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 25.03.2021 г., сумата 1 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19271/2021 г. на СРС, като постановено по непредявен иск и е върнал делото на друг състав на районния съд за произнасяне по предявените искове.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против Р.

Д. Н.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е назначил особен представител на ответника, който е подал отговор на исковата молба в указания срок.

Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че на 06.04.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Д. Н. за следните суми: сумата от 3,61 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва за период от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 25.03.2021 г., сумата от 1 лев, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2018 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна 1 лихва за период от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 0,29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 01.05.2018 г. до 25.03.2021 г., както и за разноски.

В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 19271/2021 год. по описа на СРС, 25 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответника, като същият подал възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорил дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че с ответника, който ползвал процесния имот, представляващ магазин с общо предназначение, находящ се ******* не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената му покана от страна на ищцовото дружество. Предвид това, ответникът се бил обогатил неоснователни за сметка на ищцовото дружество с използваната топлинна енергия.

Твърди, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществявала на основата на писмени договори при общи условия. Всеки собственик на топлоснабден имот, използващ го за стопански нужди е длъжен да сключи писмен договор с продавача на ТЕ, съгласно Общите условия.

Между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Ищецът е изпратил писмено покана до ответника за извършване на плащане, но такова не последвало. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 06.04.2021 год. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се истинността на приложените към исковата молба заявление №П-5494/08.05.2018 г., договор №38180/***** от 08.05.2018 г. за продажба на топлинна енергия, договор от 2002 г. и протоколи от проведено общо събрание. Не било ясно дали посочените документи са подписани лично от ответника. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

59 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1) имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за 2 сметка на ищеца; 2) връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването;

3) липса на правно основание за имущественото разместване; 4) липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт №132/02.03.2018 г., том II, дело №276 от 2018 г. на нотариус И.Д, с който С.Д.Г продава на Р. Д. Н. следния свой собствен недвижим имот, а именно: магазин с общо предназначение, с идентификатор ******, находящ се в *****.

Прието е заявление за откриване на партида с №П-5494/08.05.2018 г. от Р. Д. Н. за сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С“ ЕАД за топлоснабден имот на адрес: ******.

Приети са протокол от ОС на ЕС от 23.09.2002 г., съгласно което ЕС на сграда в ****** е взело решение да се сключи договор с "Н.И“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 2007г. на база пълната отопляема кубатура 54 куб. м. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.03.2018 г. до м.04.2018 г. са в общ размер на 7,21 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

Съдът приема, че от приетия по делото нотариален акт, по делото се установява че ответникът е собственик на магазин с общо предназначение в ж.к. ******, ет. 1, гр.

София през процесния период. Този имот е нежилищен и за да възникне валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в него, е било необходимо да се сключи писмен договор за същото между страните. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на обедняването на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на 3 неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД изиска установяване кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, включително и чрез спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши.

В конкретния случай липсата на писмен договор за продажба на топлинна енергия между страните, обосновава извод, че няма договорно основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.

Съдът приема за установено по делото, че въпреки липсата на договор, топлинна енергия в имота е доставяна и ответникът незаплащайки стойността й, е спестил разход и така се е обогатил. Установи се по делото, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, в която се потребява енергия за отопление, че в него няма отоплителни тела, но обем на същия е 53 куб.м., като енергия е разпределена само сградната инсталация, определена съобразно този обем и правилата на Наредбата за топлоснабдяване от 2007 г. Тези обстоятелства се установяват от приетата по делото неоспорена от страните заключение по съдебно техническата експертиза.

Неотносими са възраженията от ответника, наведени в отговора на исковата молба, подаден от назначения му особен представител, доколкото същите касаят истинността на заявлението за откриване на партида и договора, сключен между ищеца и ответника, доколкото посочените документи касаят период извън процесния.

Реалното потребление в имота на ответника се установява в размер от 7,21 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 3,61 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.03.-.04.2018 г. следва да бъде уважен в пълен размер.

Относно претенцията с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 0,99 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 24.03.2021 г. съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона - ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.