Решение № 1456 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100507656 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 28.03.2024г., постановено по гр.д. № 60513/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46 състав, е уважен предявеният по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК от “ЮРОСТРОЙ” ООД срещу С. С. М. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане в размер на сумата от 7 170 лева, получена без основание съгласно разписка от 14.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по члл. 410 от ГПК – 04.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44104/2023г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника С. С. М., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е 1 съобразил обстоятелството, че по делото е представена разписка с посочено конкретно основание за предаване на сумата и че волята на страните може да се извлече от нея и от предварителния договор. Излага, че самата разписка съдържа волеизявление за предаване на сума, която представлява наем по време на строителство съгласно постигнатите в посочения договор уговорки.

Поддържа релевираното в първоинстанционното произвоство възражение, че посоченото в процесната разписка основание за предаване на сумата не е действително уговореното, а е сума, предназначена за обезпечение изпълнението на договора и тъй като задълженията не били изпълнени от другата страна, то и сумата не подлежала на връщане. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че гласните доказателства в случая били недопустими. Оспорва и формираните изводи, че претендираната от ответника неустойка, предмет на релевираното възражание за прихващане, е такава за забава. Напротив, видно от клаузата на чл. 28, ал. 2 от предварителния договор, уредената в същата неустойка е дължима при разваляне на договора.

По тези съображения, счита, че съдът е следвало да уважи като основателно възражението за прихващане, доколкото по делото е установено, че договорът бил развален поради неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество.

Аргументира становище за неправилност на изводите, че ответникът е бил длъжен да съгласува какъвто и да е документ, който е бил представен от насрещната страна. Напротив, в договора изрично били предвидени условия, на които е следвало да отговаря работният проект. Счита за необосновано и приетото в първоинстанционното производство, че ответникът не е съдействал на другата страна да изпълни задълженията си по договора. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, а в условията на евентуалност – като погасен чрез прихващане с вземането на въззивника за неустойка.

Въззиваемата страна “ЮРО СТРОЙ” ООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ответникът признава в отговора на исковата молба, че посоченото в процесната разписка основание за плащане на съществува, поради което счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, 2 предл. 1-во от ЗЗД е основателен. Оспорва основателността на релевираното възражение за прихващане с доводи, че процесният договор е бил развален от ищцовото дружество по вина на насрещната страна. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав обжалваното решение за валидно и допустимо, а по изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Не е спорно обстоятелството, че между страните по делото е бил сключен на 03.04.2022г. предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, като ищцовото дружество “ЮРО СТРОЙ” ООД има качеството предприемач-инвеститор, а ответникът С. С. М. е един от учредителите.

Страните са постигнали съгласие, че в изпълнение на договора, учредителите ще учредят на насрещната страна право на строеж върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1868/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, м. Гърдова глава, ул. “***” ***, с площ от 491 кв.м.

Учредителят-инвеститор е поел задължение срещу учреденото право на строеж да извърши в максимално кратки срокове без финансово участие на учредителите, със свои сили и средства и за своя сметка всички процедури с оглед максималното застрояване на имота, в това число и да осъществи 3 проектиране на жилищна сграда съгласно одобрения ПУП и КЗСП, да изгради имотите на учредителите във вид и степен на завършеност съгласно условията на този договор, както и да построи цялата предвидена за изграждане сграда и да я предаде с акт образец 16 и да получи разрешение за ползване/разрешение за въвеждане в експлоатация. Предвидената в чл. 2, ал. 2, т. 1 от договора насрещна престация за ответника С. С. М. и М. С. М. /трето неучастващо в производството лице/ е тристаен апартамент с площ от 80 кв.м., ведно с общите части в надземната част и половината /30 кв.м./ от общ със съсобствениците склад /сутерен/ с площ от 60 кв.м., ведно с общите части, който ще се състои от две помещения, баня и тоалетна в сутерена на предстоящата за изграждане сграда от “ЮРО СТРОЙ” ЕООД. Уговорено е още, че останалата част от сградата /извън обектите, предвидени в собственост на учредителите М. С. М., С. С. М., Р. Л.Й. и Л.Й.Й./, ще остане в собственост на предприемача-инвеститор. В договора са указани и сроковете за изпълнение на задълженията – чл. 14, включително и срокът за сключване на окончателен договор за учредяване право на строеж. Уговорени са и хипотезите на разваляне и прекратяване на договора и дължимите санкции и неустойки от всяка от страните, включително при забавено изпълнение и при разваляне на договора.

По делото е представена разписка за получена сума от 14.06.2022г., съгласно която ответникът е декларирал в качеството си на учредител на право на строеж върху собствен недвижим имот съгласно предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, подписан на 03.04.2022г., че е получил от управителя и представителя на “ЮРО СТРОЙ” ЕООД, сумата от 7 170 лева, на основание: плащане на наем по време на строителство съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните. Разписката е подписана от получателя и от предалия сумата.

Ищецът извежда активната си материална легитимация по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК въз основа на посочената разписка. В исковата молба са наведени твърдения, че в сключения между страните на 03.04.2022г. предварителен договор не съществува клауза, по силата на която предприемачът-инвеститор да дължи заплащане на наем на ответника като учредител на правото на строеж. Сочи, че такъв наем не е бил 4 необходим и поради обстоятелството, че С. М. е имал жилище на друг адрес, което не е следвало да бъде премахнато за целите на строежа и той е могъл да живее в него. Ето защо счита, че е налице имуществено разместване при начална липса на основание. В условията на евентуалност е заявено, че дори и да се приеме, че е съществувало правно основание за престиране на сумата, то същото е отпаднало – предварителният договор за учредяване право на строеж бил развален преди подаване на исковата молба. По тези съображения е предявена кондикционна претенция за връщане на полученото от ответника при начална липса на основание, в условията на евентуалност – на отпаднало основание.

Ответникът С. С. М. е оспорил предявения иск. Заявено е твърдение, че основанието за плащане на процесната сума е посочено в разписката за плащане, а именно – за наем по време на строителство. Излага, че сумата е получена на основание допълнителна уговорка между страните от 14.06.2022г. във връзка със сключения процесен предварителен договор за даване на гаранция за поемане на договорна отговорност от страна на ищеца по изпълнение на задълженията му по цитирания предварителен договор.

Поддържа, че е налице неточно посочване на основанието в разписката, която е била изготвена от законния представител на ищцовото дружество с цел заобикаляне на закона и за избягване носенето на отговорност при причиняване на имуществени и неимуществени вреди на ответника. Счита, че сумата от 7 170 лева не подлежи на връщане, независимо от развалянето на предварителния договор, тъй като същата представлява по своята същност гаранция за виновно неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество.

В условията на евентуалност е релевирано възражение за прихващане с вземането за неустойка по чл. 24, ал. 2 от предварителния договор /съгласно уточнение на възражението, направено във въззивното производство/.

За да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца - даването на престация, а от ответника - основанието, на което същият да я задържи.

Ако основанието съществува /осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката/, искът е неоснователен. В развитие на тези постановки 5 са обособени и трите фактически състава от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно начална липса на основание - тогава когато изобщо липсва още към момента на "даването" облигационна или друг вид правно-релевантна връзка между субектите /нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения, служещи за основание/. В този случай ищецът доказва даване на опредЕ. престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи.

Константна е съдебната практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането /в тази насока е и т. 1 на ППВС № 1/1979г./, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на дадено. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. Първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно, респ. погасено е – виж задължителните за съдилищата разяснения по т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г., Пленум на ВС. И в двата случая даденото е без основание. Възможно е също предаването на престацията да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Втората и третата хипотеза на чл.

Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47290f36-8a46-40c1-a6c0-3adf13ce49c3