Решение № 53 от 21.02.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 53 21.02.2023г. град Стара

Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието прокурор Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 451 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Г.Й.З., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 4456/ 19.07.2022г., с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София е предявен иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв. за претърпени от Г.З. неимуществени вреди в Затвора – Стара Загора при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, за периода 01.01.2022г. – 08.07.2022г., в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Във връзка с постъпила уточняваща молба вх. № 5985 от 13.10.2022г. от назначения за процесуален представител на ищеца адвокат – адв. К.В. - Д., относно периода, за който се претендира обезщетение и мястото, където се твърди допуснатото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. настъпването на увреждането, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.10.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения от Г.З. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора за периода от 20.01.2018г. до 19.04.2018г. при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия. Исковата претенция се основа на твърдения за неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; на пряк и директен достъп на дневна светлина и на възможност за естествено проветряване, както и поради лишаването му от възможността за престой на открито.

Ищецът твърди, че през периода 20.01.2018г. – 19.04.2019г., във връзка с изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил настанен в Ареста гр. Стара Загора, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия. Поддържа че помещението, в което е пребивавал, не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица, като в началото, поради липса на достатъчен брой легла, за период от 14 дни, трябвало да спи на земята. В арестантското помещение нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което Г.З. бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите задържани лица. Твърди, че липсвал пряк и директен достъп на естествената дневна светлина и на чист въздух, като килията миришела на мухъл. Ищецът е бил лишен и от полагащия му се едночасов престой на открито. Поддържа, че вследствие на всичко това, е претърпял неимуществени вреди.

Ответникът

- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Г.З. неимуществени вреди от допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Обосновава, че условията в Ареста гр. Стара Загора, при които Г.З. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че липсват доказателства за конкретно увреждане на здравословното състояние и психиката на ищеца вследствие на твърдените като неблагоприятни битови условия в Ареста – Стара Загора, като понесените от Г.З. ограничения при пребиваването му в ареста не могат да бъдат определени като жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.

Съответно счита, че конкретните санитарно-хигиенни и битови условия, при което е пребивавал ищецът в Ареста – Стара Загора, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната сфера на З., като основание за присъждане на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По тези съображения и такива за спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и неговия размер, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявеният иск е недоказан и неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Г.Й.З. е пребивавал в Ареста гр. Стара Загора в периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г., първоначално във връзка взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, а впоследствие, считано от 23.01.2018г. - за изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП 1010/ 2017г. по описа на Първо РУ – Стара Загора. Съгласно Справка изх. № 6596/ 11.11.2022г. (л.67 по делото), при престоя на Г.З. ***, задържаното лице е било настанено в килия № 8 с площ 9.60 кв.м с капацитет 4 легла заедно с още две лица, като по време на престоя на З. няма данни капацитетът на килията да е надвишаван. Килията била оборудвана с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Към момента на разкриване на ареста технологично не е заложено изграждането на санитарни възли в килиите и по тази причина задържаните лица ползвали обща тоалетна. Притокът на естествена светлина бил осигуряван чрез прозорец към буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор, като имало и изкуствено осветление чрез осветителни тела /две енергоспестяващи крушки/. Проветряването било осигурявано чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение /санитарен възел – 2 броя с мивки с течаща вода – 4 броя и баня/ и престоят на открито, се осъществявали съобразно установения график. Сочи се в справката, че на задържаните лица бил осигуряван достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко време на денонощието по тяхно желание, но поради факта, че санитарният възел бил общ за всички задържани лица /мъже, жени, непълнолетни/, не винаги е било възможно да се изпълни незабавно желанието на задържаните лица за изваждането им да ползват санитарен възел. Помещението за престой на открито /33кв.м/ било специално обособено за целта, осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина чрез 2 четирикрилни отваряеми прозорци. Всички общи помещения в Арест Стара Загора се миели три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, като хигиенните материали се осигурявали от администрацията, а организацията по почистването се осъществявала и контролирала от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист в ареста. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата в килиите, като за целта по график се осигурявали часове за хигиенизиране. На задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния период по възможност ежедневно по график, изготвен от командира на отделение.

Съгласно допълнително изискана и представена справка изх. № 393/ 22.01.2023г. от Началника на Затвора – Стара Загора, Г.З. е бил настанен с още две лица, в т.ч с обв. М.Х.Г. за периода от 03.02.2018г. до 20.02.2018г., като поради прекъсване на конвоя на 05.02.2018г. в килията е настанено за преспиване още едно етапно преминаващо лице. З. е бил настанен със задържаното лице М.М.Б.за периода от 20.01.2018г. до 13.02.2018г. заедно с още две лица. Поради прекъсване на конвоя на 09.02.2018г. в килията е настанено за преспиване едно етапно преминаващо лице.

С обвиняемия Г.В.М. задържаният З. е бил настанен за периода от 20.02.2018г. до 02.03.2018г. с още две задържани лица. В заключение е посочено, че за периода на задържането в Арест Стара Загора от 20.01.2018г. до 19.04.2018г. З. е бил настанен с още две лица, освен случаите на прекъсване на конвоя (седем на брой) и настаняването за преспиване на етапно преминаващите лица.

По делото са представени и приети като доказателства заверено копие на утвърден от Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Стара Загора седмичен график за разпределението на времето на задържаните лица в Ареста гр. Стара Загора;

Заповед № Л-4102/ 06.10.2016г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите; Справка за получаване на химически тоалетни в Областно звено „Следствени арести” Стара Загора за нуждите на Арест Стара Загора; Справка изх. № 6596/ 11.11.2022г. и Справка изх. № 393/ 22.01.2023г. от Началника на Затвора – Стара Загора; документи за заявени и доставени хигиенни, перилни, миещи препарати и материали; справка за съдимост за лицето Г.Й.З. и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г.В.М. и Й.Г.А.. Свидетелят М. заявява, че с ищеца Г.З. за около месец са били задържани в Ареста гр. Стара Загора в една килия – килия № 8.

Килията била с четири легла. Когато дошъл З., в килията вече били четирима човека, поради което З. за около 10-15 дни спял на земята. В арестантското помещение нямало санитарен възел. Свидетелят твърди, че когато искали да ползват санитарното помещение, надзирателите не ги пускали като им казвали, че имали график, в който могат да ползват тоалетната, и задържаните лица били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофа в килията. В килията нямало външни прозорци и естествена светлина, нито отопление. Свидетелят заявява, че престоят на открито се провеждал в една стая – затворено помещение.

Свидетелят А. заявява, че с Г.З. са били задържани в Ареста гр. Стара Загора през 2018г., в едно спално помещение – № 8. Килията била малка, с четири легла, а били настанявани четири – пет човека. По време на престоя на св. А. едно момче спяло на земята. В килията не е имало тоалетна, като за физиологичните си нужди денонощно ползвали кофа в килията. В килията нямало прозорец, нямало светлина, нямало отопление. Нямало и престой на открито, тъй като същият бил провеждан в една малка стая с един прозорец.

По допустимостта на исковата претенция:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.