Решение № 408 от 27.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Пламен Дацов при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Д. Н. Дърмонска като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело частен характер № 20268003200707 по описа за 2026 година С присъда №583/06.11.25 г., постановена от Районен съд-София /СРС/, НО, 100ен състав, по Н.Ч.Х.Д.16333/23 г., подсъдимият П. Л. Н. е признат за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.147,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК.

С решение №399/28.05.26 г.,постановено от ГС-София /СГС/,НО, 12-ти въззивен състав, по В.Н.Ч.Х.Д.2291/26 г. съдебният акт на СРС е отменен за деянията по пунктове от едно до седем и производството е прекратено в тази част. Относно оправдаването по пункт осми от продължаваната престъпна дейност той е потвърден.

Срещу решението в прекратителната му част е постъпила жалба от частната тъжителка М. С. чрез нейния повереник с развити съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна в атакуваната част /в оправдателната съдебният акт е окончателен/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по същество.

Настоява се и за присъждане на направените разноски пред ВКС.

Постъпило е становище по жалбата на частната тъжителка /неясно защо охарактеризирана като частна жалба/ от подсъдимия П. Н. чрез неговия защитник. В нея са изложени аргументи за неоснователност на претенциите и се моли за потвърждаване на решението на СГС в прекратителната му част, както и за присъждане на сторените разноски пред тази инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС частната тъжителка и нейният повереник поддържат жалбата с отразените в нея аргументи и искания.

1

Подсъдимият и неговият защитник, както и представителят на прокуратурата, настояват решението в атакуваната част да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и становището срещу й, доводите по тях и депозираните искания, като прецени мненията на всички страни в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в светлината на настоящата процедура, намира за установено следното:

За да се даде отговор на релевираните аргументи в сезиращия тази инстанция документ, най-напред трябва да се изяснят процесуалната хронология и спецификите на приетата за разглеждане тъжба до СРС. Съдържанието на последната в съответствие с процесуалните изисквания за попълване на непълноти по първата и времето на предявяване от момента на извършване на деянието, стои най-вече в основата на разрешаване на спора.

И така, на 28.11.23 г.в съответния първоинстанционен съд е постъпила тъжба от М. С. чрез нейния повереник, насочена срещу П. Н.. Без да се взима отношение по същината на възведените факти, обмисляни като престъпни от частната тъжителка, се уточнява, че те са отнесени към следните дати: 09.06.23 г.; 13.09.23 г.; 22.11.23 г.

/запознаване със същността на документи, изпратени по-рано същата година/ и 23.11.23 г. Това е видно както от обстоятелствената част на тъжбата, така и от частта с отправените искания.

На 13.03.24 г., близо четири месеца след депозиране на обсъждания документ, с разпореждане №3388/13.03.24 г., председателят на 100-я състав на НО на СРС не е дал ход на тъжбата и е указал на подсъдимата, че в седмодневен срок от съобщението трябва да отстрани констатираните в мотивната част на съдебния акт нередовности, като в противен случай на основание чл.250,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.5,т.2 НПК производството ще бъде прекратено.

На 29.03.24 г. е постъпила тъжба, която според страната е съобразена с указанията на съдията от първостепенния съд. Видно от същата, подсъдимият вече е обвинен за деятелност, несъмнено счетена за продължавана такава, със следните дати:

06.02.23 г.; 18.02.23 г.; 20.03.23 г.; 23.05.23 г.; 02.06.23 г.; 04.08.23 г.; 17.08.23 г.; 30.10.23 г.

Точно тези дати със съответното поведение са отразени в разпореждане №9739/ 12.08.24 г.на председателя на 100-я състав на НО на СРС, с което тъжбата в този й вид е приета за редовна и й е даден ход с надлежните процедурни последици.

В публичното съдебно заседание на 07.10.25 г.е допусната поправка, като в частта по пункт четвърти от обвинението датата на деянието 23.05.23 г. е променена на 15.05.23 г.

На 06.11.25 г.е постановена изцяло оправдателна присъда по всички осем пункта от приетата за редовна тъжба, ведно с направената поправка.

Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба на частната тъжителка, въз основа на която е образувано второстепенното дело, решението по което в неговата прекратителна част е предмет на разглеждане понастоящем от ВКС на основание чл.346,т.4 НПК. Мотивите за отмяна на присъдата в пунктове от 1 до 7 и прекратяване на наказателното производство в тази част са най-общо казано следните:

Прието е,че тъжбата и допълнението към нея не отговарят на изискването на чл.81,ал.1 и ал.3 НПК. На първо място е направено сравнение на горепосочените дати и е констатирано, че по втората тъжба някои излизат извън срока по чл.81,ал.3 НПК. По изричен начин е застъпено становището, споделимо и от настоящия състав на ВКС, че 2 шестмесечният срок за подаване на тъжбата започва да тече от узнаване за извършване на единичното престъпното деяние, без да касае момента на довършване на продължавана престъпна дейност. В противен случай би означавало,че изначално се знае,че престъпното посегателство ще продължи и се очаква узнаване на неговия край, за да започне да тече обсъжданият срок.

По-нататък е критикуван начинът на формулиране на обстоятелства относно мястото на извършване на деянията и въобще относно присъствие на необходими съставомерни факти. Казано с други думи, се приема,че подадената втора тъжба отново не е отговаряла на условията за такава и не е следвало да бъде „узаконена“ и разгледана по същество.

Макар и да е периферен за съдбата на производството, е отправен упрек към СРС относно допускането на поправка в споменатото вече открито съдебно заседание, тъй като в тъжбата категорично била посочена датата 23.05.23 г. и не можело тя да бъде променена на 15.05.23 г., с узнаване 09.06.23 г. Освен това в присъдата,независимо от допуснатата правилна или неправилна поправка, СРС се бил произнесъл за дата 23.05.23 г., а не за 15.05.23 г. Тъй като соченото дотук е без всякакво процедурно значение този съд само ще отбележи, че не се съзира очертаното от въззивната инстанция неблагополучие. В пункт 4 от диспозитива към присъдата и обсъждането му в самите мотиви на СРС изрично е изписана датата 15.05.23 г. /хартиен носител на присъдата и мотивите, прикрепени към делото/.

В жалбата пред настоящата инстанция, макар и депозирана във връзка с прекратяването на наказателното производство поради неотговаряне на правилата за изготвяне на надлежна тъжба, от една страна се атакува приключването, което било направено на формални основания, а от друга- е налице аргументация, относима към разглеждане на твърдяната деятелност по същество, която не може да бъде обсъждана от ВКС. Предвид влошените отношения между частната тъжителка и подсъдимия на чисто лична плоскост, в касационната жалба се наблюдава и реч с обяснима емоционална обагреност. Но тя няма как да мотивира този съд по начин, различен от прилагането на процесуалните правила.

По съществото на процедурата погледната, жалбата е неоснователна. Няма съмнение, че председателят на 100-я състав на НО на СРС се е произнесъл по нередовността на първоначално постъпилата на 28.11.23 г.тъжба след срок от близо четири месеца. Това, разбира се, е тежко съдебно неблагополучие, но то не влияе върху привеждането на сезиращия съда документ в ред съобразно дадените указания и закона. И ако непълнотата се отстрани, то тогава не би се считало, че е изтекъл съответният преклузивен шестмесечен срок, защото той се отчита не към момента на издаване на разпореждането на съда за недаване ход, а към момента на подаване на първата тъжба, нередовностите на която е указано да се отстранят. Съдебната защита е подирена именно с тази тъжба. В такъв смисъл са и постановките по решение №70/ 12.02.25 г.,постановено от ВКС, 3 н.о.по К.Н.Д.1025/24 г.

Същевременно, остава задължението на частния тъжител тъжбата да е изготвена по изискванията на чл.81,ал.1 и най-вече да е ясно кога е извършено твърдяното деяние и кога е узнато за него в съответните такива случаи, както е прието в множество актове на върховната съдебна институция по наказателни дела, едно от които е решение №50131/17.05.23 г., постановено по К.Н.Д.570/22 г.по описа на Второ н.о.

В конкретния казус, видно от съдържанието на двете тъжби, втората такава, депозирана на 29.03.24 г., съдържаща съвсем различни дати и обстоятелства, а и 3 обособени в тази връзка пунктове по обвинението за продължавано престъпление, далеч не се явява покриваща непълноти по първата такава, а съвсем нова тъжба.

Отделен е въпросът, че част от датите по нея в съобразие и с твърдяното узнаване, действително биха се явили непреодоляващи коментирания преклузивен шестмесечен срок за завеждане на наказателно частен характер дело. За това забавеното съдебно произнасяне с разпореждане няма принос.

Ето защо, без обсъждане на всякакви други аргументи нито на защитата, нито на СГС, този съд ще заяви, че отмяната на присъдата на СРС по пунктове от 1 до 7 и прекратяването на наказателното производство са законосъобразно постановени.

Новата тъжба по същество представлява ново обвинение, не уточняване на предишното такова. СРС е бил длъжен да съобрази това обстоятелство с прилагане на съответни последици.

Най-накрая ВКС трябва да се произнесе по претендираните от страните разноски за пред тази инстанция. Обяснимо според съдържанието на актуалния съдебен акт по процедурата това искане на жалбоподателката не следва да бъде удовлетворявано.

Не така стои положението с идентичното искане на подсъдимия. Пред този съд се представя договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ангажирания защитник е заплатена сумата от 450 евро от една страна. От друга- ВКС намира,че упълномощеният адвокат С. е положил усилия в насока на защита на правата на подзащитния му в разглежданото понастоящем производство- изготвено е становище срещу касационната жалба, защитено подробно и в открито съдебно заседание. Затова частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на П. Н. сумата от 450 евро, изплатена от него за адвокатски хонорар.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №399/28.05.26 г.,постановено от ГС-София, НО, 12-ти въззивен състав, по В.Н.Ч.Х.Д.2291/26 г.в неговата прекратителна част.

ОСЪЖДА М. Х. С. да заплати на П. Л. Н. сумата от ЧЕТИРИСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ евро за направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5