Решение № 261682 от 09.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 261682 гр. Пловдив, 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13368 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК **5016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против Г.Г.Т., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 659,51 лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.05.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 81,46 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 02.11.2018 г. до 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2020 г. по описа на ПРС.

Исковата молбата е редовна, а предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Сочи се, че всеки клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и за отдадена от сградна инсталация ТЕ на обща стойност 740,97 лв., която същият не е заплатил. Твърди се, че същата включва главница, в размер на 659,51 лв., която представлява стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.**.2018 г.- 21.05.2020 г., в размер на 81,46 лв.

Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Посочва се, че наследодателя на ответника, Г.Т., и предишен собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.

П., ап. **, е починал на *** г., а ответника, като единствен негов наследник отговаря за оставените задължения до смъртта му, а за последващия период след смъртта му ответницата отговоря в качеството си на собственик на топлоснабдения имот

Сочи се, че на 05.06.2019 г. ответната страна е поискала разсрочване на процесните задълженията на месечни вноски от 100 лв., но така и не се е явила да подпише предложената спогодба. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. Н.Д. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответникът има качеството на потребител като твърди, че няма представени доказателства в тази насока от ищеца, сочейки, че е в тежест на последния да докаже, че същата е клиент на ищцовото дружество, като излага подробни съображения, базирани на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съдържащото се легално определение на понятието битов клиент.

Твърди се, че макар наследодателят на ответницата да е бил собственик на топлоснабдения имот, а в последствие и ответницата да е станала такава, не означава, че те са ползвали топлинна енергия. Посочва се, че ищецът не е доказал качеството на ползвател на имота от страна на ответницата и нейния наследодател, поради което същата няма как да притежава качеството на клиент на електрическа енергия по смисъла на чл.1,ал.4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Моли се да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетите по делото доказателства се установява, че процесната жилищна сграда е присъединена към топлопреносната мрежа още през 1994 г., като е сключен договор за доставка на топлинна енергия и БГВ.

С протокол от **.05.1994 г. на Общото събрание на живущите в бл. № *** е взето решение, че желаят доставка на топлинна енергия от Топлофикация Пловдив – Север ООД.

Упълномощена е Н.А. да сключи договора. Към протокола е приложен списък на живущите, сред които е и Г.Т. – наследодател на ответницата. На 12.05.1994 г. между Топлофикация Север ООД и упълномощения представител от общото събрание на жилищната сграда – Н.А. е сключен договор за доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на жилищни сгради. Към договора е приложен и списък на всички потребители /собственици и наематели/, като сред тях е и Г.Т..

На 03.02.2011 г. Г.Т. е депозирал до ищцовото дружество заявление за извършване на поправка на грешка в отразени показания в издадена фактура от 31.12.2010 г. за доставена топлинна енергия в ап. *** в частта, касаеща доставка на топла вода.

На

22.01.2015 г. e подадено заявление от Г.Т. за поправяне на номера на апартамента на *** за ИТН *** и ***.

На 11.10.2018 г. Г.Т. е депозирал до ищцовото дружество заявление за оглед за отстраняване на повреда във вътрешната отоплителна инсталация /ВОИ/ или инсталация за битова гореща вода /БГВ/.

На

03.12.2018 г. е депозирано от ответника Г. Тилкиджева в качеството на роднина на Г.Т. заявление за услуга – предварителен оглед за отстраняване на повреда – оглед с цел извършване на ремонт за ИТН ***. На 10.12.2018 г. служители на ищцовото дружество са извършили оглед на ап. **, като са констатирали необходими за изпълнение ремонтни услуги на обща стойност 120 лв.

На

15.05.2019 г. ответникът е подала до ищцовото дружество заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обекта, като към заявлението е приложено Удостоверение за наследници, от което е видно, че Г.Т. е починал на *** г., като ответницата е единствен наследник.

Към заявлението е приложена и декларация за започване на продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент с ИТН ***.

На

05.06.2019 г. ответникът е подала заявление до ищцовото дружество за разсрочване на задължения в общ размер от 659,51 лв., като е поискала да й бъде разрешено погасяване на задължението чрез заплащане на пет вноски по 100 лв. и първоначална такава от 100 лв., като причина за искането за разсрочване се сочи неинформираност.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая обаче процесната жилищна сграда, в която се намира топлоснабдения апартамент е присъединена към топлопреносната мрежа още през 1994 г., като е сключен договор с упълномощено от посочените в списъка обитатели, сред които е и наследодателят на ответника.

Предвид така изложеното съдът счита, че се установява по делото, че ответникът има качеството на потребител. Не се твърди, нито се установява възникналото през 1994 г. облигационно правоотношение да е било прекратено. Облигационната връзка е регламентирана за част от периода от ЗЕЕЕ (отм.), а за по-голямата част от периода - от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 106 а от ЗЕЕЕ (отм.) продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл. 106 а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. По абсолютно аналогичен начин са уредени отношенията и с действалия през процесния период закон - Закона за енергетика, където според чл. 150, Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според ЗЕ от 2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ и разпоредбата на чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.

Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.