Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3580 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30252/2022
Вид
Определение № 3580
Подписан
26.01.2023
В сила
26.01.2023
Състав
ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3580 гр. С., 26.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110130252 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К. П. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС); адрес по чл. 51 от ГПК: гр. С., бул. (АДРЕС) против (ФИРМА) АД/ ЕИК *********, адрес: гр. С., пл.(АДРЕС), представлявано от Ц.Г. и А.Т..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че 13.11.2006 г. между ищцата и (ФИРМА) АД, чийто правоприемник е (ФИРМА) АД е бил сключен договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г. към който не били подписвани анекси, както и нямало подписан погасителен план. Уговорено било кредитът да се предостави в швейцарски франкове, като с него бил закупен недвижим имот, а кредитът е се погасявал също във франкове. Твърди, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на СРС, 120-ти с-в, постановено по гр.д. № 25154/19 г. е била прогласена за нищожна като противоречаща на закона - чл.143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит 1

№ 58/13.11.2006 г. Сочи, че Решението на СРС е било потвърдено с решение от 14.10.2021 г. по в.гр.д. № 6708/20 г., СГС, II-ри Д възз. с-в. Твърди, че платеното на основание нищожни клаузи е било платено без основание и за следващия период от 09.05.2019 г. до 06.05.2022 г. и курсовата разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените 37 бр. завишени такива възлизат общо в размер на 12 339 лв. Сочи, че е отправила покана за доброволно уреждане на отношения на 30.05.2022 г., но отговор липсвал. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да възстанови на ищцата надвзетите суми за периода от 09.05.2019 г. до 7.06.2022 г. в размер на 4 000 лв., представляващи курсовата разлика за шв. франк/лев въз основа на обявената за нищожна клауза на чл. 10, ал.9 от договора за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищцата К. П. Ц. и ответника, като правоприемник на (ФИРМА) АД, съществува облигационна връзка по силата на сочения от нея договор за ипотечен кредит. На 13.11.2006 г. между (ФИРМА) АД и ищцата е бил сключен Договор за ипотечен кредит №58 (договора за кредит), в изпълнение на който банката е предоставила на ищцата кредит в размер на 80 000 CHF с краен срок за погасяването му 05.11.2031 г. Не оспорваме и факта, че между страните по процесния кредит е постановено влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 77712/28.04.2020 г. по гр.д. № 25154/2019 г., по описа на СРС, 120-ти с-в, потвърдено с Решение от 14.10.2021 г. по гр.д. № 6708/2020 г. по описа на СГС, с което е призната за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 9 от договора за кредит. По силата на цитираното съдебно решение на ищцата били възстановени присъдените с него надвнесени суми по кредита за периода от 08.05.2014 г. до 08.05.2019 г.

Оспорва твърденията, че не ищцата не била подписвала погасителен план към договора за кредит, както и че не бил сключван анекс към договора. Сочи, че погасителният план бил обективиран в самия договор за кредит. Сочи, че страните се уговорили, че погасяването му следва да се извършва с равни месечни погасителни вноски - 300 на брой, дължими на 5 - то число на месеца, като за първите 12 месеца от действието на договора за кредит вноските са в размер от 375 CHF, останалите 287 вноски - в размер на 522 CFH и една последна изравнителна вноска, дължима на датата на крайния падеж. Твърди, че на 28.10.2016 г. между банката и К. Ц. е бил подписан анекс № 1 към договора за кредит.

Ответникът твърди, че за сочения в исковата молба процесен период от 09.05.2019 г. до 07.06.2022 г. не дължи на ищцата възстановяване на надплатени суми нито на посоченото основание, нито в претендирания размер, тъй като всички платени в повече суми поради превалутиране на националната валута в швейцарски франка при погасяване на дължимите вноски за процесния период са били възстановени на К. Ц. на 24.10.2022 г. Не оспорва, че на 30.05.2022 г. е получил покана от К. П. Ц., с която е отправила искане към банката за възстановяване на сума в размер от 12 339,95 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г.

2

Твърди, че след проверка на всички дължими вноски, всички извършени погашения по кредита за този период и след преизчисление при прилагане на валутен курс на лева за швейцарския франк - 1,22753, така както е било прието в Решение № 77712/28.04.2022 г. на СРС, ответникът установил, че в действителност са налице платени в повече суми поради превалутирането. За това, че е била извършена сочената проверка ищцата е била уведомена с писмо от дата 30.06.2022 г. с изх.рег. № 0813-16-002037, получено лично от нея на 11.07.2022 г. Твърди, че общата стойност на надплатеното е било в размер от 993,26 лв., поради което и тази сума следвало да се върне на К. П. Ц., а не сума в размер от 12 339,95 лв., съгласно твърденията й в поканата. Твърди, че на 24.10.2022 г. по посочената в поканата сметка, открита в Първа инвестиционна банка, с платежно нареждане с реф.

№601MSCC222970001 е възстановил на К. П. Ц. за периода от 09.05.2019 г. до 31.05.2022 г. сума в размер от 993,26 лв., като платена в повече поради превалутиране на националната валута в швейцарски франкове по актуалния към датата на погашението курс, за което ищцата е била уведомена с писмо с изх. peг. № 0813-16-003336/24.10.2022 г., което тя е получила лично на 03.11.2022 г. Твърди, че всички останали плащания по кредита за процесния период са били извършвани от обслужващата кредита сметка на К. П. Ц. с IBAN BG63UNCR96601312776400, която сметка е в швейцарски франкове, поради което и не се е налагало и не е извършвано превалутиране при тяхното осъществяване. По тази причина не било налице и надплащане за тези вноски през процесния период. Ето защо счита иска за неоснователен и молим да за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство e предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават

Между страните не се спори, че на 13.11.2006 г. между (ФИРМА) АД и ищцата е бил сключен Договор за ипотечен кредит №58 (договора за кредит).

Не се спори, че с решение № 77712/28.04.2020 г. на СРС, 120-ти с-в, постановено по гр.д. № 25154/19 г. е била прогласена за нищожна като противоречаща на закона - чл.143, ал.

1 от Закона за защита на потребителите и по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.10, ал. 9 от Договор за ипотечен кредит № 58/13.11.2006 г.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) сключване между страните на посочения в исковата молба договор; 2) плащане от ищцовата страна на суми по посочения договор; 3) наличие на разлика при изплащане на месечната вноска по кредита при погасяване в швейцарски франкове и при 3 изплащане в левове, респективно в евро, както и размера на тази разлика за процесния период.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е възстановил на ищцата надплатените суми по договора, ако са налице такива.

По доказателствените искания

Ищецът и ответникът са заявили искане за допускане и приемане на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да представи справка за това какви суми точно за удържани за посочения период като вноски, както и кредитното досие. Ответникът се е противопоставил на направеното искане, тъй като счита кои обстоятелства желае ищцата да докаже с изисканото кредитно досие, а по отношение на изисканата справка твърди, че такъв документ не съществува. Съдът счита, че доколкото между страните не се спори, че е налице сключен договор не е необходимо представянето на цялото кредитно досие. По отношение на искането на длъжника ответникът да представи справка какви суми за удържани за посочения период, съдът счита, че с оглед възраженията на отевтника се следва да се укаже на ищцата да конкретизира това си искане и по него съдът се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Ищецът е поискал да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с посочените в исковата молба задачи, като в отговора на исковата молба ответникът също е посочил задачи, поради което съдът счита, че следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата да бъде задължен ответника да представи цялото кредитно досие, като указва на ищцата да конкретизира искането си за изискване на справка от ответника, като обявява на страните, че по това искане ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит 1000,00 лв., вносими в размер на по 500,00 лева от всяка от страните по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от съобщението, като експертизата се изпълни от вещото лице Д.К.Р..

4

Указва на страните, че ако в посочения срок не представят доказателства за заплатения депозит за вещо лице съдът няма да го уведоми и ще приключи съдебното дирене без събиране на това доказателство.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си с препис за съда и за страните не по-късно от една седмица преди датата на съдебното заседание, като в случай, че този срок не му е достатъчен следва да уведоми съда своевременно и посочи срок за изготвяне на заключението.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.