Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 99/2021
Вид
Решение № 31
Подписан
12.05.2022
В сила
28.02.2023
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900099 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. А. К. с ЕГН **********, с посочен адрес гр.С. комплекс ЕСТЕ ул.“С.“ №, срещу „С.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б. ул.“П. Е.“ № вх.““ ап.,представлявано от Т.

В. М. и „Б. М. С.“ АД /н/,с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“ Р. Ф. “ №, представлявано от В. К. и Г. С. и синдика Ив. Л. К. с адрес гр.С. ул.“О.“ № ап. ,по реда на чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, се твърди, че ищцата била кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Б. М. С." АД / в несъстоятелност/ по т.д.66/2010 г. по описа на ОС-Пазарджик.

Твърди се, че с протокол за въвод във владение от 05.01.2017г. синдикът К. въвел „С.” ЕООД във владение на процесния имот. От съдържанието на протокола се установявало, че при въвода във владение по отношение на източната част от имота „С.” ЕООД не било направил възражение за наличие на имущество на несъстоятелното дружество, което да му пречи да упражнява правата си на собственик. Страните не са направили констатации за наличието на купчини готова продукция вид, количество, площ в източната част на имота.От момента на въвода - 05.01.2017г. "С."ЕООД упражнявал фактическата власт върху имота, който е закупил.Ищцата твърди, че площта, заета от двете купчини готова продукция е 4729 кв.м. Тази площ била заснета от експерти със специализирана геодезическа техника. Информацията от специализираната преса и от сайтове за недвижими имоти сочела средна наемна цена 1 за сходни имоти за процесния период около 0,20 лева на квадратен метър. При което месечният наем за площта от 4729 кв.метра е 946 лева, а за три месеца - 2837лева.

Прави се извод, че не съществувало в пълен размер приетото вземане на ”С.” ЕООД в размер на 10 651,02 лева като обезщетение за лишаване от ползване през месеците октомври, ноември и декември 2020г. на площ от 9740 кв.метра, която е част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра, представляващи ПИ №, находящ се в местността „Р. д.’“ по КВС на гр.С., придобит от „С.” ЕООД с постановление за възлагане №8/13.07.2016г. по т.д.№66/2010г. на Окръжен съд Пазарджик.

Вземането съществувало само до размер от 2837 лева и не съществувало за разликата до

10 651.02 лева, а именно оспорва се вземането на „С. „ ЕООД, за сумата от 7 814.02 лева.

Във връзка с изложеното, се моли съдът на основание чл.694,ал.3, т.1 от ТЗ да установи, че не съществува в пълен размер предявеното и прието вземане на „С.” ЕООД, представляващо обезщетение за лишаване от право на ползване през месеците октомври, ноември и декември 2020г. на част от недвижим имот с площ 35 000 кв. метра , представляващ ПИ №, находящ се в местността „Р. д.” по КВС на гр.С., което е прието от синдика и включено в допълнителен списък на предявените и приети вземания на кредиторите на „Б. м.-С.”АД/н/, с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1 т.7 от ТЗ, който бил обявен в Търговския регистър на 17.03.2021г., изменен с определение №260353/10.06.2021г. по т.д.№66/2010г., постановено по реда на чл.692,ал.3 от ТЗ , обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.06.2021г.

Претендират се разноски в настоящото производство.

В срока по чл.367 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата молба

В писмения отговор на „С.“ ЕООД, постъпил в срок, се сочи, че складираната готова продукция от ответника „Б.М. С.“АД за процесния период, посочен в исковата молба, продължавал да стои на същото място и се дължало обезщетение за лишаване от ползването на собственика на имота, като се твърди, че ищцата оспорвала частично размера на площта, тъй като имало признание в обстоятелствената част на исковата молба за площта от 4729 кв. метра, както и се оспорвал частично размерът. Изложени са обстоятелства, че синдикът К. за да включи вземането на „С.“ЕООД, с общ размер от 12 000 лева в списъка на приетите вземания е взел предвид и посочил в мотивите си решение №48 от 07.02.2020г. по въззивно търговско дело № 710/2019г. на АС Пловдив, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №76 от 13.06.2019г., постановено по т.д. №201/2018г. по описа на ОС Пазарджик. Сочи се, че в мотивите на това въззивно решение е безспорно установено, че „Б. М. С.“ АД ползва част от имота, която е с площ от 9740 кв.м., като там била складирана готова продукция без да има основание за това, което означавало, че „Б. М. С.“АД, се е обогатил със сумата за следващия се наем за периода, която не е платил и със същата сума дружеството „С.“ ЕООД е обедняла, тъй като не я получило. Коментират се подробно двете съдебни 2 решения. Коментират се мотивите и събрания доказателствен материал, респективно назначените две съдебни експертизи.

Протоколът бил подписан на 24.01.2022 от специалист по недвижими имоти, като се сочи, че при по-прецизното измерване на вещото лице геодезист К. е посочила, че общата площ с натрупана, разлята, свлачена и готова продукция е 9343 кв. метра.

Посочено е съответно и как е формиран размера на обезщетението за 3 месеца.

Оспорва се твърдението на ищцата, че продукцията е разположена на 4729 кв. метра.

Сочи се, че придобивайки собствеността върху имота „С.“ЕООД нито е придобил тази готова продукция, нито е поел задължение да търпи наличието й в имота, поради което складираната в негово имущество готова продукция пораждало право на обезщетение по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Изложени са обстоятелства, че не е налице източване на масата на несъстоятелността от „С.“ ЕООД, както се твърдяло от ищцата, тъй като именно това дружество е заплатило 100 000 лева разноски за несъстоятелността и в резултат от това заплащане на разноски производството продължавало да е висящо, а не било прекратено със заличаване. Изложени са и други обстоятелства, относно платени хонорари по други висящи дела между страните, които настоящият съдебен състав счита за неотносими към спора.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.К. – синдик на ответното дружество. В него са изложени съображения, че претенцията е неоснователна и в изготвения списък, приложен към исковата молба се е ръководил от мотивите по диспозитива на решение №48 от 07.02.2020г по т.д. № 710/2019г. на Апелативен съд Пловдив, в което е било прието, че площта върху която е разположена продукция, която е част от масата на несъстоятелността на „Б. М. С.“АД е 9740 кв. метра. Съобразно мотивите на това решение е определил и обезщетението, което се следва и така се е стигнало до определения размер на вземането. Развити са подробни съображения на мотивите на Апелативен съд, начина по който е била заета площта, месечна наемна цена - 0.38 лева за квадратен метър за съответния период. Сочи се, че причината, поради която се е стигнало до това положение да се дължи обезщетение на „С.“ ЕООД е неправилната последователност на извършените продажби от един от предишните синдици на дружеството, а именно С. Ж. Изложени са подробни съображения от синдика К. за стойностите на готовата продукция, корекциите които е направил, резултатите от експертизите, включително и на ОП Пазарджик, касаещи компонентите включени в тази продукция, оценителския доклад, който не бил актуален. Изложени са подробни съображения. Сочи се в заключение, че за спора в настоящия случай не била важно теглото на готовата продукция, а само площта, която се заема от терена затова счита, че представените доказателства от ищцата нямат значение за спора и не следва да бъдат приемани, тъй като същите са неотносими както за спора, така и за експертизата която да изчислява тегло на готовата продукция, а не за площта. Заявява, че е готов да представи счетоводните справки за налична готова 3 продукция за периода, предмет на спора.

Писмен отговор от ответника „Б. М. -С.“ АД/н/, с ЕИК не е постъпил в даденият срок.

В допълнителната искова молба се поддържат първоначалните аргументи като се сочи, че изложените обстоятелства от ответниците и от „С.“ ЕООД са неоснователни и не са подкрепени с доказателства. Сочи се, че постановлението за възлагане е вписано в имотния регистър на 23.12.2016 година, не през 2017 година.Изложени са подробни съображения за образуваните административни дела, които касаят изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър. Сочи се, че е невярно твърдението на „С.“ ЕООД, че през месеците октомври, ноември и декември 2020г. е бил лишен от ползване на площ от 9343 квадратни метра. Ищцата поддържа становището си, изложено в първоначалната искова молба, че при предявяване на вземанията си „С.“ ЕООД не е представил доказателства относно твърдения от него размер на площта, зает с готова продукция, собственост на несъстоятелното дружество. Също така не било представено доказателство за размера на претендираното обезщетение за лишаване от ползване на тази площ. Развити са доводи относно постановените до момента съдебни актове от ОС Пазарджик и АС Пловдив. Възразява се срещу приемането им като доказателства, но към настоящия момент същите вече били приобщени като доказателствен материал. Сочи се, че не е ясно защо ответникът се е позовал именно на тези съдебни решения след като между страните има влезли в сила и други съдебни решения. Цитират се и други съдебни решения, касаещи различни периоди от време. Представят се решение № 111/19.8.2020 по т.д. № 65/19 г. на ОС Пазарджик, изменено с решение № 260179 от 15.06.21г. по в.т.д. №722/2021г. на АС Пловдив, както и останалите решения, които ищцата е представила като доказателства.

Сочи още, че от представения протокол за въвод във владение на „С.“ЕООД, при самия въвод във владение ответникът „С.“ ЕООД не е направил никакво възражение за наличие на имущество на несъстоятелното дружество, което да му пречи да упражнява правата си на собственик. Твърди се още, че към 05.01.2017г. момента на въвода, несъстоятелното дружество било с прекратено дейност, тъй като било обявено в несъстоятелност с Решение № 157 от 23.11.2015г., следователно не би могло да придобива, да складира по[1]голямо количество готова продукция от това, което е било налично към момента на прекратяване на дейността. Сочи се, че в интерес на „С.“ ЕООД при предявяване на вземанията за обезщетение за ползване на имота му, било да твърди, че в имота му се намират такива големи количества продукция. Оценителския доклад от 2018 година, в който било посочено, че общото тегло на продукцията било 43278.21 тона не следвало да бъде вземано предвид, тъй като бил изминало повече от една година от извършения въвод в полза на ответника „С.“ЕООД и би било възможност собственикът да е извършил различни действия за увеличаване на количеството продукция в купчината и разпиляването около тях с цел увеличаване на 4 претендираните обезщетения. Развити са подробни съображения относно какво представлява готовата продукция, дали е само млян пегматит или има и други вещества, които съдът не счита за относими. Генералното становище е, че всички количества готова продукция над количеството описано в оценителския доклад в края на 2015 година не могат да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното дружество, а били собственост на новия собственик на имота, а именно „С.“ ЕООД, който от 05.01.2017г. упражнявал фактическа власт върху имота. Развити са съображения относно финансовото състояние на ответника и обстоятелствата от къде са изплатени 100 000 лева вноска за несъстоятелността, които съдът също счита за неотносими факти в настоящето производство.

Представен е и допълнителен отговор от „С.“ ЕООД, с който се поддържа изцяло подадения отговор на исковата молба, развити са отново подробни съображения за актуалното количество готова продукция. Сочи се, че в исковата молба неоснователно се твърди, че синдикът не бил изпълнил решенията на Общото събрание на кредиторите на БМС от 16.05.2017г. за готовата продукция. Развити са доводи относно финансовото състояние на „С.“ЕООД, които факти, съдът също счита за неотносими.