Решение № 59 от 26.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. К., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20225100100269 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 3 от Закона за собствеността.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.06.2020 г. „Н. Г. 2015“ ООД предявило пред Окръжен съд – К. два обективно съединени иска срещу „Р. – 97“ ООД и „Ц.“ ЕООД, по ко ито било образувано т. д. № 22/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., както следва: 1.) иск с правно основание чл. 26, ал.

2, предл. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване по отношение на ответниците, че договор за дарение, сключен с нотариален акт № 11, том I, peг. № 93, дело № 11 от 17.01.2020 г. на нотариус А. У., с peг. № ***, бил привиден, симулативен и прикривал валидно сключен договор за покупкопродажба, и 2.) иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване срещу заплащане от ищеца на 947/28470 ид. ч., прехвърлени от „Р. – 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт за дарение № 11/2020 г. и 8523/28470 ид. ч., прехвърлени от „Р. – 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт за покупкопродажба № 12/2020 г. (или общо 9470/28470 ид. ч.), по отношение на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛИ: XLVII (четиридесет и седем), XLVIII (четиридесет и осем), XLIX (четиридесет и девет), L (петдесет), LI (петдесет и едно) и LII (петдесет и две), всички в кв. 56 по сега действащия кадастрален и регулационен план на гр. М., с посочена обща площ от 28 470 кв.м. Твърди се, че с решение № 50181 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3731 по 1 описа за 2021 год., III г.о., ВКС отменил решение № 260171 от 10.06.2021 г. на Апелативен съд - Пловдив и вместо това признал, че е налице нищожност на договора за дарение, сключен с нотариален акт № 11 от 17.01.2020 г. на нотариус А. У., с peг. № ***, с район на действие – гр. М., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко-продажба. На основание чл. 33, ал. 2 ЗС допуснал изкупуване в полза на „Н. Г. 2015“ ООД на 947/28470 ид. ч. и 8523/28470 ид. ч. от процесния имот за сумата от 104 616.00 лева. От момента на влизане в сила на решение № 50181 по гр. д. № 3731 по описа за 2021 г., III г.о. на ВКС - 26.10.2022 г., за „Н. Г. 2015“ ООД започнал да тече законовия месечен срок за заплащане на сумата за изкупуване на процесните идеални части, а именно – 104 616 лева. Това означавало, че задължението било платимо до 26.11.2022 г., бидейки неприсъствен ден, следвало да се приеме 28.11.2022 г. Сочи се също в исковата молба, че в мотивите на решението на ВКС е направен анализ относно цената за изкупуване и титуляра на вземането - като е посочено, че: „...така уговорената цена (от 100 000 лева) за продадените идеални части от имота е близка до балансовата стойност на целия собствен на „Р. – 97“ ООД имот – т.е. на 9470/18470 ид. части, възлизащи на 104 616 лева (включващи покупната цена, разходи за участие в търга и платени разходи по сключване на договор от 02.10.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост)“, а по нататък е приел че: „ищецът е титуляр на упражненото с конститутивния иск право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи дела на ответника „Р. – 97“ ООД на цената от 104 616 лева....". Твърди се, че от съществено значение в случая било, че анализът на ВКС отдал и значение на нотариален акт за спогодба за доброволна отмяна – по взаимно съгласие, на правното действие на сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с вх. № 369/17.02.2021г., акт № 165, т. 1, дело № 159/2021 г. на АВ-СВ при МРС, при което очевидно било ценено кому следва да бъде извършено плащането на установената в развилото се производство цена от 104 616 лева, а именно на отчуждителя – продавач „Р. – 97“ ООД, включително и заради това, че същото останало без да му е разплатена цена по първоначалното прехвърляне. Или, ищецът в развилото се производство по чл. 33, ал. 2 ЗС следвало да заплати определената от ВКС цена от 104 616 лв. на „Р. – 97“ ООД в срок до 28.11.2022 г. Правото на изкупуване, което ВКС признал, следвало да бъде реализирано в предвидения в чл. 33, ал. 3 от ЗС срок и спрямо надлежната 2 страна. Твърди се, че до момента „Н. Г. 2015“ ООД не осъществило такова плащане за изкупуване на процесните идеални части. Счита, че с изтичането на този месечен срок по чл. 33, ал. 3 от ЗС, а именно – 28.11.2022 г., настъпила предвидената в закона правна санкция, изразяваща се в обезсилване по право на решение № 50181 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3731 по описа за 2021 год., III г.о. на ВКС. Поради изложеното, моли съда да прогласи обезсилването по право на решение № 50181 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3731 по описа за 2021 год. на ВКС, с което: е признат за нищожен на основание чл.

26, ал. 2, предл. 5 във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по предявения от „Н. Г. 2015“ ООД против „Р. – 97“ ООД и „Ц.“ ЕООД иск, договора за дарение, сключен с нотариален акт № 11, т. I, рег. № 93, дело № 11/2020 г. на А. У. – нотариус с peг. № *** на НК и район на действие Районен съд - М., с който първият ответник дарил на втория следния недвижим имот: 947/28470 идеални части, равняващи се на 947 кв. м., от парцели: XLVII (четиридесет и седем), XLVIII (четиридесет и осем), XLIX (четиридесет и девет), L (петдесет), L I (петдесет и едно) и LII (петдесет и две), всички в кв. 56 от действащия кадастрален и регулационен план на гр.М., с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко - продажба, и второ, с което: е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на „Н. Г.

2015“ ООД на 947/28470 идеални части от гореописания имот, прехвърлени от „Р. - 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 12, т. 1, рег. № 94, дело № 12/2020 г. на А. У. - нотариус с per. № *** на НК, както и на 8523/28470 идеални части от същия имот, прехвърлени от „Р. - 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 12/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК, за сумата от 104 616 лева, поради неизпълнение на задължението за плащане от „Н. Г. 2015“ ООД.

В съдебно заседание ищецът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноски.

Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Н. Г. 2015“ ООД гр. М., чрез представител по пълномощие, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес от предявяването му. Сочи се в отговора, че ищецът по делото „Р. – 97“ ООД, е сключил договор за дарение, в качеството си на дарител, с дарен – „Ц.“ ЕООД, сключен с нотариален акт за дарение на 3 недвижим имот № 11, том I, peг. № 93, дело № 11/2020 г. по описа на нотариус А. У. peг. № *** на НК с район на действие PC – М., вписан в служба по вписванията - М. с дв. вх. № 58, вх. рег. № 58 от 17.01.2020 г., акт № 29, том 1, дело № 29/2020 г. партидна книга стр. 7126, на идеалните части от недвижимия имот (947/28470), съставляващ УПИ I, кв.56, за който са отредени урегулирани поземлени имота: XLVII, XLVIII, XLIX, L, LI и LII, в кв.56 по сега действащия кадастрален и регулационен план на гр. М., целият с площ 28470 кв. м. Освен дарението, ищецът „Р. – 97“ ООД, сключил и договор за покупко-продажба на недвижим имот и продал на купувача „Ц.“ ЕООД, останалите идеални части от имота, а именно - 8523/28470 ид. ч., с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 12, том I, peг. № 94, дело № 12/2020 г. по описа на Нотариус А. У. peг. № *** на НК с район на действие PC-М., вписан в служба по вписванията – М. с дв. вх. № 59, вх. рег.

№ 59 от 17.01.2020 г., акт № 30, том 1, дело № 30/2020 г. партидна книга стр.

7126. С решение № 50181/26.10.2022 г. по гр.д. № 3731/2021 г., ВКС отменил решение № 260171 от 10.06.2021 г. по т. д. № 189/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, вместо което признал за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.

5 във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, по предявения от „Н. Г. 2015“ ООД против „Р. - 97“ ООД и „Ц.“ ЕООД иск, договора за дарение, сключен с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК и район на действие Районен съд - М., с който първият ответник дарил на втория следния недвижим имот: 947/28470 идеални части, равняващи се на 947 кв. м., от парцели: XLVII (четиридесет и седем), XLVIII (четиридесет и осем), XLIX (четиридесет и девет), L (петдесет), L I (петдесет и едно) и LII (петдесет и две), всички в кв. 56 от действащия кадастрален и регулационен план на гр.

М., с посочена обща площ от 28 470 кв. м., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко - продажба и е допуснал на основание чл.

33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на „Н. Г. 2015“ ООД на 947/28470 идеални части от гореописания имот, прехвърлени от „Р. - 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК, както и на 8523/28470 идеални части от същия имот, прехвърлени от „Р. - 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 12/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК за сумата от 104 616 лева, като решението на ВКС е окончателно. Сочи се също така в отговора, че съгласно константната съдебна практика, уважаването на иска за изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС 4 поражда вещноправни последици - води до придобИ.е на вещно право на собственост върху разпоредената от съсобственика част от съсобствения имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение настъпва от деня на влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената продажба. Това му действие по заместване на купувача в продажбеното правоотношение следва да бъде зачетено, независимо от това дали последният е платил на първоначалния купувач уговорената в договора цена, тъй като съдебното решение, с което е уважен иска за изкупуване, има действие от момента на придобивната сделка. От този момент в отношенията между страните по последната купувач е съсобственикът, успешно провел иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Решението на ВКС, постановено по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС влиза в сила в момента на постановяването му и не се съобщава на страните по делото. Следователно и съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗС в едномесечен срок следва да бъде внесена продажната цена по сметка на купувача на имота, а последиците от това неизпълнение са законово уредени с нормата на чл. 33, ал. З от ЗС и предвиждат обезсилване на решението по право. Съгласно цитираното решение на ВКС е признат за нищожен договора за дарение, сключен с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК и район на действие Районен съд - М., като привиден, прикриващ действителен договор за покупко - продажба и е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС изкупуване в полза на „Н. Г. 2015“ ООД на 947/28470 идеални части от гореописания имот, прехвърлени от „Р. 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 11/17.01.2020 г. г. на А. У. нотариус с peг. № *** на НК, както и на 8523/28470 идеални части от същия имот, прехвърлени от „Р. - 97“ ООД на „Ц.“ ЕООД с нотариален акт № 12/17.01.2020 г. на А. У. - нотариус с peг. № *** на НК, за сумата от 104 616 лева. Безспорно било, че по посочените нотариални актове „Р.-97“ ООД е продавач, а „Ц.“ ЕООД - купувач. По силата на решението на ВКС, „Н. Г.

2015“ ООД замествал купувача по сделките на 947/28470 ид. ч. и на 8523/28470 ид. ч. от съсобствения недвижим имот с „Р.-97“ ООД. По делото било безспорно установено, че цената, която следвало да бъде заплатена от „Н. Г. 2015“ ООД, била в общ размер на 104 616 лева и нямало въведени твърдения от страна на ответниците, че помежду им са останали неуредени сметки, а това се доказвало и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Следователно купувачът по сделките „Ц.“ ЕООД заплатил на 5 продавача „Р.-97“ ООД сумата в посочения общ размер 104 616+ лева. Счита, че в настоящия случай „Р.-97“ ООД не следвало да получи посочената сума, защото получил същата от „Ц.“ ЕООД, а след като е уважен иска по чл. 33, ал.2 от ЗС, преобразуващият ефект на съдебното решение настъпвал от деня на влизането му в сила - 26.10.2022 г. и се изразявал в заместване на купувача в сключената продажба по цитираните от ВКС нотариални актове. Ето защо, това му действие по заместване на купувача в продажбеното правоотношение следвало да бъде зачетено, а не да се плаща на продавача по продажбеното правоотношение - „Р. – 97“ ООД. Твърди също, че е проявил необходимата грижа и добросъвестност и е платил в едномесечния срок сумата в размер на 104 616 лева по банковата сметка на „Ц.“ ЕООД и няма задължение и правно основание повторно да плаща същата сума на ищеца по настоящето дело „Р. 97“ ООД. Сочи, че цитираното решение е влязло в сила в деня на обявяването му – 26.10.2022 г., както и че на 02.11.2022 г. с молба вх. № 220885, подадена до Окръжен съд – К., е направено искане за издаване на заверени препис от решението на ВКС. На 14.11.2022 г. било извършено преводно нареждане от банковата сметка на „Н. Г. 2015“ ООД по банковата сметка на „Ц.“ ЕООД, на парична сума в размер на 104 616 лева, с посочено основание за превода „Решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС“. Сумата била наредена от „Н. Г. 2015“ ООД и постъпила в банковата сметка на „Ц.“ ЕООД. Същият ден – на 14.11.2022 г., било подадено и заявление с вх. рег. № 2776 до Служба по вписванията гр. М., към което били приложени решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. на ВКС и банковия платежен документ за преведена сума в размер на 104 616 лева от „Н. Г. 2015“ ООД по банковата сметка на купувача „Ц.“ ЕООД. Решение № 50181/26.10.2022 г. по гр. д. № 3731/2021 г. по описа на ВКС било вписано в Служба по вписванията гр. М. с дв. вх. № 2776, вх. рег. № 2776/14.11.2022 г. На 08.12.2022 г. ответникът подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ до Община М., към която приложил вписаното в Служба по вписванията гр. М., решение на ВКС и преводно нареждане за сума от 104 616 лева. С декларацията бил заявен като собствен имот от 9470 кв. м. Издадена била скица за имота и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК. Ето защо, твърди, че ищецът по настоящето дело „Р. – 97“ ООД не бил процесуално легитимиран да предявява иск по чл. 33, ал.3 от ЗС, защото по силата на решение № 50181/26.10.2022 г. по гр.д. № 3731/2021 г. по описа на ВКС на РБ, не следвало да получи 6 изкупната сума в размер на 104 616 лева за продажбата на съсобствения с „Н.