Определение № 260218 от 28.09.2020, Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …, 28.09.2020 г. гр. Пазарджик

РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател: Ангел Ташев като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1703 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от И.З.Б., ЕГН ********** ***, против С.З.Б. ***.

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираното право и предявения иск:

В исковата молба се твърди, че с ответничката сключили граждански брак на 26.06.1988 г. в гр. Септември. Сочи, че заживели в жилище в гр. Септември, ул. „Ал.Стамболийски” №16 а, което е собствен на родителите на ищеца. От брака си имат две пълнолетни деца Здравко Иванов Б. и Анелия Иванова Б.. Посочва, че от много години бракът им е изчерпан от емоционално съдържание, както и че ответницата го е напуснала преди десет години и отишла да живее при майка си. Усилията на ищеца насочени към това ответничката да се върне при него не дали резултат. Сочи, че всеки от тях има свой собствен личен живот и не се интересува от личния живот на другия. Ишецът твърди, че няма претенции по отношение на фамилното име към молителката след прекратяване на брака им, както и че страните няма да си дължат издръжка При горните обстоятелства ищецът счита, че бракът му с ответничката е дълбоко и непоправимо разстроен.

Във връзка с изложените твърдения иска от съда да постанови решение, с което бракът между страните да бъде прекратен, семейното жилище находящо се в гр.

Септември,ул. „Ал. Стамболийски” № 16а да бъде предоставено на ищеца.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответничката С.З.Б. не депозира такъв.

Исковата молба за прекратяване на гражданския брак между страните при посочените по-горе обстоятелства има своето правно основание в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК.

За уважаването на иска за развод следва да се докажат твърдяните от страните основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Следвайки принципа на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Указва на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи твърдяните факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.

В исковата молба са направени доказателствени искания, които следва да бъдат уважени. Те касаят събиране на писмени и гласни доказателства, които съдът прецени за относими към предмета на делото, допустими и необходими за правилното му решаване.

По отношение на изразеното съгласие от страна на ищеца за сключване на споразумение и преминаване в производство за развод по взаимно съгласие, СЪДЪТ УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в настоящият случай не е достатъчно само изразено съгласие от едната страна, за да продължи разглеждането на делото от исково към охранително производство за развод по взаимно съгласие, а следва да бъде представено пред съда споразумение, което да бъде подписано и от двете страни, в което да бъде заявено постигнато взаимно съгласие за развод и което да бъде съобразено с разпоредбата на чл.51 от СК.

Във връзка с така предявения иск страните биха могли да постигнат доброволно уреждане на спора чрез споразумение помежду им, като в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява (ако постигнат съгласие за запазване на гражданския брак), или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК (чл.321, ал.5 от ГПК).

Воден от горното, на основание чл.140 от