Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 526/2025
Вид
Решение № 112
Подписан
17.03.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пазарджик, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500526 по описа за 2025 година Обжалва се решение №408 постановено на 14.04.2025г. по гр.дело № 1503 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., с което е прието за установено по отношение на „Варварски минерални бани” ЕООД, ЕИК 822088224, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, п.к. 1404, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Д.”, бл.

102, вх. Д- Е, представлявано от С. Г. –управител, че Община Септември, ЕИК 000351825, с адрес, гр. Септември, ул. „Ал.

Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В. Р., е собственик на УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември, одобрен със Заповед № 18 от 18.10.2001 г. на кмета на община Септември.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен от 08.02.2007 г. № 87, том. I, peг. № 977, н.д. 65/2007 г. на нотариус В. Г., с район на 1 действие PC Пазарджик.

Присъдени са съдебни разноски.

Ответникът в първоинстанционното производство „Варварски минерални бани“ ЕООД с въззивна жалба подадена в законния срок обжалва решението, като твърди, че е неправилно. Въззивникът твърди

, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон е приел, че предявения отрицателен установителен иск е основателен. Въззивникът анализира събраните доказателства и твърди, че по несъмнен начин от тях се установява, че процесния недвижим имот е собственост на търговското дружество. Искането е решението като неправилно да се отмени ,а въззивната инстанция реши спора по същество и отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна оспорва изложените твърдения във въззивната жалба за неправилност на решението. Посочва,че решението е правилно, обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия материален закон. Искането е решението като правилно да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК – положителен установителен иск за собственост.

Предмет на иска е установяване правото на собственост върху следния недвижим имот : УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември, одобрен със Заповед № 18 от 18.10.2001 г. на кмета на община Септември.

Ищецът Община Септември твърди,че имота – предмет на иска представлява публична общинска собственост. На първо място, 2 защото е предназначен трайно да задоволява обществени потребности, и на второ място, защото в документи ,приложени към преписката за изменение на регулационния план на Варварски минерални бани, извършено със Заповед №18 от 18.10.2001г. имота е записан като общинска собственост.

Ответникът противопоставя следните възражения: твърди,че имотът не е публична общинска собственост. Твърди, че се легитимира като собственик на две основания: първо: имотът представляващ паркинг е част и обслужва банята, по отношение на която се легитимира като собственик ,считано от 1998г. И на второ място, противопоставя възражение за придобиване на имота по давност, считано от 1998г.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел следното :

Статутът на цялата територия, в която попада и площта на покъсно оформения УПИ-IV - „За градина и баня” – процесния имот, съставлява имот за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОС или въпросната територия по функциите си представлява публична общинска собственост.

По възраженията на ответника, че процесния имот е включен в капитала на дружеството, както е че го е придобил по давност, съдът е приел следното : процесния имот не е включен в капитала на дружеството. В капитала на дружеството е включен имот с № 421003, който не е идентичен с процесния. Възражението за придобиване по давност също е прието за неоснователно от първоинстанционния съд, по съображения, че имотите представляващи публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот и не могат да се придобиват по давност.

По тези съображения, първоинстанционния съд е приел,че положителния установителен иск е доказан, и с обжалваното решение 3 е уважен.

Решението е неправилно.

Няма спор ,че с Решение №305/03.11.1998г. на Общински съвет гр.Септември е увеличен капитала на „Варварски минерални бани“ ЕООД до размера на 60 960 000 лева,с включване на следните активи : преоценъчен резерв в размер на 4248 лева, както и земя на общ стойност 56 5321 в това число : парцел І в кв. 66, имот № 421003 ; имот № 421005 и имот № 421006. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че баланса на дружеството „Варварски минерални бани“ е отчетен и записан капитал в размер на 61 000 лева,като в баланса са отчетени земи на стойност 56 000 лева.

От приетото като обосновано и компетентно изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза , заключение се установява,че територията на „Варварски минерални бани“, общ.

Септември е урегулирана с утвърдения през 1933 година „Общ проект за регулацията на улиците, площадите и местата за обща потреба на Варварски бани, Т. Пазарджишко / обезсилен/ , т.е и съобразно чл.3 от ЗАТУРБ Варварски минерални бани представляват териториална единица от вида „ селищно образувание“ , и процесния упи- ІV в кв.9 по действащия план на „Варварски минерални бани“ ,общ Септември не е земеделска земя.

За селищно образувание „Варварски минерални бани“ изработен кадастрален план. няма

Селищното образувание „Варварски минерални бани“ е извън обхвата на Плана за земеразделяне на землището на с.Варвара.

Вещото лице – арх. Е. Т. А. Х. посочва, че след справка в базата данни на ОСЗ –Септември, се установява, че имот 421003 / описан в АЧОС №12 / и имот 421005 / описан в АЧОС №10/ от землището на с.

Варвара, общ.Септември не съществуват и не са съществували, съответно не съществуват и не са били открити партиди за имоти с 4 тези номера, нещо повече: в землището на с.Варвара не съществува и не е съществувал масив с номер 421.

В текстовата част на Заповед № 18/ 18.10.2001г. на кмета на Община Септември,с която е одобрен План за частично изменение на ПРЗ за кв.9 по плана на „Варварски минерални бани“, общ.Септември е описано, че за сметка на част от терена, отреден за „ градина и баня“, се обособяват два нови упи : упи ІІІ- Търговия и услуги и упи ІV- паркинг. За осигуряване на достъп до новообразувания упи ІІІтърговия и услуги е предвидена улица-тупик с о.т 15а-15б. Вещото лице посочва, че упи І-за градина и баня в кв.9 по плана на „Варварски минерални бани“,общ.Септември, за сметка на част от който са образувани два нови упи и улица-тупик, в регулационния план е изчертан и надписан с червен цвят , с какъвто цвят се изчертават и надписват упи- публична собственост. В скица от 08.08.2002г. изд. от кметство с. Варвара за част от кв.9 по плана на „Варварски минерални бани“ процесния упи ІV-Паркинг и изчертан и надписан като публична собственост- с червен цвят.

Както се посочи по-горе, първоинстанционният съд е приел, че статутът на цялата територия, в която попада и площта на по-късно оформения УПИ-IV - „За градина и баня” – процесния имот, съставлява имот за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОС или въпросната територия по функциите си представлява публична общинска собственост. От друга страна , съдът е приел,че в капитала на дружеството е бил включен имот № 421003, който обаче не е идентичен с процесния.

Тези изводи на първоинстанционният съд са неправилни, и неправилността се дължи на следното :

Основанието на положителния установителен иск за собственост е твърденият от ищеца юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае 5 съществуването на това право на собственост .

Основанието на отрицателния установителния иск за собственост е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост , а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува.

При отрицателния установителен иск за собственост , след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.

Въпреки, че първоинстанционният съд е дал вярната правна квалификация на заявения пред него правен спор : положителен установителен иск с правно основание чл.124 ,ал. 1 от ГПК и въпреки, че доказателствената тежест е правилно разпределена между страните, съдът е формирал правни изводи като за отрицателен установителен иск.

Съдът е констатирал, че територията според функцията си представлява публична общинска собственост, и е подложил на изследване правото на собственост на ответника, който е следвало по несъмнен начин да докаже ,че е собственик на процесния имот на твърдените от него придобивни способи.

Не ответникът обаче, при предявен положителен установителен иск за собственост следва да доказва собствеността ,а ищецът . Такова доказване не е проведено в настоящия процес.

Както се възприе от заключението на СТЕ , процесния упи ІV – паркинг от кв.9 по действащия към момента регулационен план за „Варварски минерални бани“ е бил част от парцел І в кв. 9 на първоначално утвърдения през 1960 г регулационен план с отреждане „ За градина и баня“.

С Решение №86 на Общински съвет Септември взето на 6

24.11.1992г. е образувано ЕООД с общинско имущество „ Варварски минерални бани“ , с посочения в решението предмет на дейност: комунално-битови услуги , балнеолечение и процедури свързани със същото и пр. Посочено е, че образуването на това ЕООД става на основата на досегашното общинско мероприятие „Минерални бани“ към кметство с.Варвара, като му се предоставят всички сгради, ведно с прилежащите им площи, свързани с тази дейност. С последващо решение е увеличен капитала на дружеството. През 2006г. е извършена приватизационна продажба като видно от меморандума в т.3.1 е описано, че „Варварски минерални бани“ЕООД е собственик на терен за паркинг.

С констативен нотариален акт за собственост от 08.02.2007г.

„Варварски минерални бани“ЕООД е признато за собственик на процесния имот- упи ІV- паркинг.

Т.е, от така ангажираните доказателства по безспорен начин се установява,че процесния упи ІV- паркинг винаги е бил част от имот І – за градина и баня по регулационния план от 1960г. , и част от капитала на дружеството.

Тук е мястото да се отбележи ,че измененията в плана не водят до промяна на собствеността, още повече пък, когато се касае за проект за изменение ,и в този смисъл няма значение цвета на изчертаване.

Изрично в заключението си вещо лице Т. А. Х. е посочила ,че в преписката за частично изменение на ПРЗ за кв.9 по плана на „ Варварски минерални бани“, общ. Септември, одобрено със заповед № 18 от 18.10.2001г. на кмета на Община Септември, не се открива решение и не се представя Решение на Общински съвет Септември във връзка с чл. 4 от ППЗОС / отм/.

Ето защо, първоинстанцоинният съд преди да се занимае с въпросите за идентичност на имот № 421003 с процесния ,и на това основание да отхвърли исковата претенция, е трябвало да отговори на 7 въпроса на какво основание ищецът твърди, че е собственик на имот публична общинска собственост , и дали този имот е идентичен с процесния упи ІV- паркинг. По делото не се ангажират доказателства за тези обстоятелства, поради което –на това основание, следва да се приеме,че предявеният положителен иск се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Решението като неправилно следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да се присъдят сторените от него разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК в размер на 662,78 евро.