Решение № 1126 от 18.09.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С Решение № 216/30.12.2024 г. по гр.д. № 20241300100023 по описа на Окръжен съд-Видин е отхвърлен предявен иск от Н. В. Г. срещу М. И. П. и А.

Ц. П. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 38, т.2, нот.дело № 189/2021 г. на нотариус Л. Ц., с № *** от РНК, вписан в Служба по вписванията гр. Видин с вх.рег.№ 1754/ 11.05.2021г., акт № 163, т.5, н.д. № 877/2021 г.

Решението е обжалвано от Н. В. Г., наричана впоследствие ищца или въззивница. Първоинстанционният съд е упрекнат в неправилна оценка и интерпретация на събраните по делото доказателства. Твърди се договорът да е сключен с оглед нуждата на ищцата да получи договорената цена за имота и поради упражнен тормоз от сина на свидетелка, чиито показания първоинстанционният съд възприел. Оспорва се формиран от съда извод ищцата да е била подставено лице, съответно процесният договор да е привидна сделка, както и да се е съгласявала вместо плащане на цената да 1 бъдат погасявани чужди задължения. Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде уважен.

В отговор ответниците в първоинстанционното производство – М. И. П. и А. Ц. П., наричани и въззиваеми в настоящото, оспорват въззивната жалба.

Поддържат, че А. П. не е собственик на процесния недвижим имот като поради избран от съпрузите режим на разделност на имуществото смятат имота за придобит от М. П. в индивидуална собственост. Твърди се свид. В. П. да е заинтересована поради влошени отношения с ответницата, наложили и предоставена защита от домашно насилие предвид отправени заплахи за тежко физическо посегателство. Въззиваемите подкрепят формирания от първоинстанционния съд извод за привидност на сделките като твърдят дарствената сделка да прикрива възмездното придобиване на имота от страна на купувача М. П. срещу погасяване задълженията на трето на договора лице – В. П.. Твърди се и поради тази причина никога да не е договаряна цена по договора за продажба, а единствено ответницата да поеме дълга на В. П. към банка ОББ АД. Това съгласие се извежда от договорен начин за заплащане на цената – с банков кредит при указана цел – да се погасят задълженията по ипотечните кредити и да се спасят имотите. В негова подкрепа се сочи и че макар да е договорено плащане на цената по банков път, ищцата не предоставила банкова сметка. Поддържа се теза, че с процесния договор е осъществено предаване на полученото на действителния приобретател – ответницата М. П.. Евентуално се навежда довод за точно и пълно изпълнение на поетите от нея задължения – да погаси дължимите суми по ипотеката на двата придобити от нея имоти. Поддържа се и теза, че при липсата на изрично отбелязване погасяването на ипотеките да бъде за сметка на приобретателя, то остава в тежест на ищцата и с погасяване на това задължение е заплатена дължимата по сделката цена. Евентуално се поддържа възражение за прихващане на дължимата цена със сума в общ размер от 74 857,14 лв. – стойността на изтегления кредит предвид поетото по договора задължение ищцата да погаси тези задължения преди прехвърляне на имота. Оспорва и да е отпаднал интересът от изпълнение.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата – адв.

М., поддържа жалбата. Навежда довод, че фигурата „сламен човек“ предполага и съгласието на доверителката му, каквото оспорва да е било 2 давано.

Въззиваемите не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват допълнително становище.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок и дължимата държавна такса е внесена.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част. При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Повдигнатият спор досежно фактите, обусловили постановеното решение, налага самостоятелната им оценка в настоящото производство.

В исковата си молба ищцата твърди въззивникът да е неин вуйчо, а въззивницата – негова съпруга. С оглед семейно решение на 11.05.2021 г. прехвърлила на ответницата, по време на брака й с ответника, собствеността върху апартамент, придобит от нея чрез дарение от баба й В. П.. Предвид роднинските им отношения и обстоятелството, че баба й останала да живее в имота като цена била договорена данъчната оценка. Парите следвало да бъдат осигурени от ответницата чрез банков кредит, който да й бъде отпуснат от „Банка ДСК“ АД след вписване на първа по ред ипотека. Въпреки вписаната ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД договорената цена не била заплатена.

Ищцата опитала да уреди отношенията извънсъдебно, но те се влошили.

Поискано е договорът да бъде развален.

В отговор по исковата молба се твърди, че макар и съпрузи, ответниците са с вписан режим на разделност, поради което е излага довод, че имотът е придобит в индивидуална собственост от М. И. П.. На това основание се оспорва ответникът А. Ц. П. да е надлежна страна по спора.

Ответницата П. навежда довод за наличие на персонална симулация.

3

Процесната сделка е определена като отчетна по предварително уговорени между страните условия по придобиване на имотите от М. П.. Сочи се, че процесните имоти били ипотекирани в обезпечение на задължения към „ОББ“ АД като спрямо тях предстояли и изпълнителни действия. Понеже апартаментът бил единственото жилище на В. П., тя потърсила помощ от роднините си. Ищцата отказала да даде такава. Отзовал се ответникът като било взето общо решение неговата съпруга – М. П., да кандидатства за кредит, с който да погаси дълговете по ипотеките на имотите, срещу което те да й бъдат прехвърлени. В тази връзка ответницата на 04.11.2020 г. заплатила договорена сума между В. П. и „ОББ“ АД от 3150 лв., за да предотврати принудителното изпълнение върху имота, като за периода 01.03.2021 г. – 07.05.2021 г. заплатила допълнително общо сумата 2250 лв. Поради установени запор върху сметката на В. П. и висящи публични задължения, „Банка ДСК“ АД отказала да фиН.ра продажбата при продавач В. П.. Тогава М. П., В. П. и Н. Г. решили имотът да бъде прехвърлен от В. П. на Н. Г. чрез дарение, а впоследствие тя да го прехвърли на М. П. при задължението тя да погаси обезпечения с ипотека дълг на В. П.. С тази уговорка се свързва и съгласието в процесния договор цената да бъде заплатена с отпуснат кредит (предназначен да погаси задълженията на В. П.) и след погасяване на всички вещни тежести към момента без да се сочи начин на получаване на сумата. От тези обстоятелства се извежда довод, че при придобиването на процесиите имоти през 2020 г. от В. Д. П., а впоследствие и при тяхното прехвърляне през 2021 г. на М. П., ищцата Н. Г. е действала като подставено лице. Евентуално се прави възражение за точно изпълнение на поетото задължение чрез погасяване на дължимите от ищцата суми по ипотеките. Застъпена е теза, че понеже не било договорено задълженията да преминат върху ответницата, с погасяването им ищцата се е облагодетелствала. Допълнителен аргумент се извежда, че в нотариалния акт не е посочена банкова сметка, а такава не била предоставена и с нотариалната покана. Изразено е становище, че непосочената банкова сметка, а и неопределения подходящ срок в нотариалната покана, съответно неконкретизираната лихва са препятствали изпълнението. Обусловено от процесуалното условие, че съдът приема за възникнало и изискуемо задължение за заплащане на договорената цена се навежда довод то да е погасено чрез прихващане с вземане на ответницата в размер на 74857,14 лв. – погасени задължения към „ОББ“ АД, обезпечени с 4 ипотека.

По делото не се спори, че на 18.09.2020 г. В. П. е поискала да не бъдат предприемани съдебни действия по ипотечните й кредити, понеже възнамерява да ги погаси. На 23.10.2020 г. е подписано споразумение за разсрочване на част от дълга по договор от 21.08.2007 г. в общ размер към датата на споразумението от 59701,60 лв. за период от 5 месеца по 360 лв. и изравнителна вноска до 25.03.2021 г. На 23.10.2020 г. е подписано споразумение за разсрочване и на част от дълга по договор от 20.03.2008 г. в общ размер към датата на споразумението от 15092,82 лв. за период от 5 месеца по 90 лв. и изравнителна вноска до 25.03.2021 г.

От показанията на свид. К. – служител на „ОББ“ АД се установява, че М.

П. е придружавала В. П. при разговори за възможностите за спиране на принудителното събиране и предотвратяване на публичната продан на обезпечението, включително и вариант М. П. да погаси кредитите. В резултат на преговорите няколко пъти спирали публичната продан по изпълнителните дела.

Свид. Н. П. – служител на „БАНКА ДСК“ АД – клон Видин, потвърждава, че поради задължения на собственика на имота – свекървата на М. П., било отказано кредитиране на планирана покупка. Свидетелят разбрал за взето решение имотът да бъде прехвърлен на лице без задължение, за да може да се изповяда сделката, а М. П. да придобие собственост и да изплаща кредита, за да се предотврати принудително изпълнение.

Свид. Л. също сочи за отказан кредит поради наличие на публични задължения. Стигнали до решение свекървата на М. П. (В. П.), да прехвърли имота на племеницата на М. П. (Н. Г.), а банката да кредитира сделка между племеницата и М. П.. Свидетелката не е виждала и не е разговаряла с Н. Г..

На 02.12.2020 г. във форма на Нотариален акт за дарение № 67, том 4, дело № 531/ 2020г., вписан в Службата по вписвания – Видин с вх. рег.№ 4487/02.12.2020 г. е изразено съгласие, че В. Д. П. дарява на внучката си Н. В.

Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6 с прилежащата й Сушилня № 2 при съседи: сушилня № 1 на З. А., коридор и стълбище, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж с площ 22,21 кв.м. при адреси на двата обекта: гр. ***, ж.к. „***", бл. *, вх. *, както и 5

1/8 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С нотариална заверка на подписите на 12.04.2021 г. А. Ц. П. и М. И. П. са декларирали, че избират законов режим на разделност съгласно чл. 33 ал. 1 във връзка с чл. 37 ал. 3 от Семейния кодекс за имуществото, придобито по време на брака им. Не се оспорва достигнатия от първоинстанционния съд извод, че декларацията е вписана на 17.04.2021 г.

По делото не се спори, а и от Нотариален акт № 38, т. ІІ, нот.д. № 189/2021 г. на нотариус Л. Ц., с № *** от РНК, вписан в Служба по вписванията гр. Видин с вх.рег.№ 1754/ 11.05.2021 г., акт № 163, т. V, н.д. № 877/2021 г. се установява изразено съгласие на 11.05.2021 г., че Н. Г. продава на М. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 6 с прилежащата й Сушилня № 2 при съседи: сушилня № 1 на З. А., коридор и стълбище, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващо гараж с площ 22,21 кв.м. при адреси на двата обекта: гр. ***, ж.к. „***", бл. *, вх. *, както и 1/8 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото срещу сумата от 26815,30 лева. Посочено е, че сумата ще бъде заплатена на продавача със средствата от кредит от БАНКА ДСК АД по силата на Договор за жилищен кредит от 11.05.2021 г., сключен между БАНКА ДСК АД и М. П., след представяне в банката на препис от този нотариален акт, надлежно вписан в СВ нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на БАНКА ДСК АД върху имота, предмет на договора и удостоверение за вещни тежести с първа по ред ипотека върху имота в полза на БАНКА ДСК АД.